Разпореждане № 2979 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2979 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Частно наказателно дело № 20261100204333 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод на получено искане за признаване и изпълнение на Решение № 1062 5422 7381 4465 от 11.11.2025г., в сила от 23.12.2025г., на несъдебен орган – Politie/DLOC/OIV, Нидерландия, за налагане на финансова санкция – парична сума в размер на 310,00 евро за извършено деяние по нидерландски Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2, по отношение на българския гражданин Д. Д. С. – роден на 01.09.1987г., придружено с удостоверение, преведено на български език, издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Съдът, след като обсъди постъпилото искане от несъдебен орган на Нидерландия, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Видно от приложената справка НБД засегнатото лице Д. Д. С. е с постоянен адрес в гр.Пловдив и с настоящ в гр.Велико Търново.

Първоначално посоченото искане е постъпило в Окръжен съд – Пловдив, където е образувано НЧД № 877/2026г. по описа на същия съд.

С разпореждане от 12.05.2026г. делото е прекратено и изпратено по 1 подсъдност на Окръжен съд – Велико Търново, доколкото от справка от НБД е установено, че настоящият адрес на засегнатото лице е именно в гр. Велико Търново.

Окръжен съд – Велико Търново е насрочил делото в открито съдебно заседание и призовал лицето от фигуриращия в справката от НБДН адрес: гр.Велико Търново, ул.********, ап.30, откъдето призовката била върната в цялост с отбелязване направено от призовкар, че „лицето не живее на този адрес по данни от наемател на същия апартамент“. Съдът разпоредил органите на РУ – Велико Търново да извършат проверка относно връзката на засегнатото лице с посочения адрес. При извършената проверка било установено, че Д. С. не живее отдавна на адреса по данни на собственичката на апартамента, която няма връзка с него. Това мотивирало съдиятадокладчик да прекрати производството по делото и да изпрати същото в СГС, тъй като приел, наличието на хипотезата на чл.15, ал.5 от ЗПИИАКОРНФС с аргументи, че лицето не е намерено на адреса, който фигурира в справката от НБДН и че не съществува друга процесуална възможност за установяване на местоживеенето му, поради което компетентен да реши делото е СГС.

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на засегнатото лице. За да може да се определи компетентността не е достатъчно лицето да е било нередовно призовано от известните по делото адреси.

Както бе посочено и по-горе видно от приложената справка от НБД засегнатото лице Д. Д. С. е с постоянен адрес в гр.Пловдив и с настоящ в гр.Велико Търново.

Настоящият съдебен състав приема, че ОС – Велико Търново е направил прибързани изводи относно невъзможността да бъде установено местоживеенето на засегнатото лице, като не е изчерпал всички възможности чрез изискване на дължимите справки за сключени трудови договори на Д. С., договори с мобилни оператори, чрез изискване на разширена справка за роднини и техен адрес, чрез проверка дали лицето притежава недвижима собственост в страната, с оглед установяване на актуални данни за същия.

В случая се установява, че настоящият адрес на лицето е на територията на обл. Велико Търново, който факт обуславя компетентността на ОС-Велико 2

Търново. Негово задължение е да установи наличието, респ. отсъствието, на условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС - дали лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансови санкции, действително обичайно пребивава (дали има трайни връзки) на територията на Република България

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице специалната компетентност на СГС по чл.31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като ОС-Велико Търново е направил опит да изясни въпроса с обичайното местопребиваване на санкционираното лице при непълнота на данните, релевантни към това обстоятелство.

Мотивиран от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, съдиятадокладчик РАЗПОРЕДИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по настоящето дело пред

Върховния касационен съд.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 4333/2026 г. по описа на СГС, 6-ти състав.

ИЗПРАЩА делото на ВКС за произнасяне по компетентност.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3