Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2102 от 08.10.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 175/2026
Вид
Решение № 2102
Подписан
08.10.2026
Състав
Иваел Лозев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2102

Сливен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ административно дело № 20267220700175 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. И. А., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], ***, ***, ***, чрез адв. М. Г. – ***, подадена против Заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ № РД 13-112/13.03.2026 г. на кмета на Община Котел, с която е разпоредено да се премахне незаконният строеж, представляващ масивна постройка – склад, находяща се в ПИ с идентификатор ***, [населено място], [улица].

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че при нарушение на установената процедура, административният орган не е съобразил изложените във възражението й факти относно съставения констативен акт. Сочи, че със заповедта неправомерно са засегнати нейните права и законни интереси по повод ч. с., която п.. Излага съображения, че в констативния акт не е посочен точно законовият срок за възражение, което по своята същност представлява съществено нарушение, което грубо нарушавало правото на защита на оспорващата. Възразява и срещу самото констатиране и описване на строежа в нейно отсъствие и при липса на осигурен достъп в имота. Според оспорващата, отразените в констативния акт приблизителни стойности („около“) сочат на липса на извършено замерване, а за окомерно и отдалечено констатиране. Посочва, че е извършила само ремонт на покривната конструкция на съществуващия навес/склад и поставяне на покрива на боядисана ламарина, а не на керемиди, както е описано. Твърди, че по отношение на замерването на височина от около 4,50 м на постройката, същото е следвало да бъде спрямо нивото на поземления имот, а не според нивото на уличния терен. Заявява, че н. с. и с. е бил уведомен за предстоящия ремонт и е дал устно съгласие. Оспорва така издадената заповед като незаконосъобразна и моли съда да постанови решение, с което да я отмени.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмени становища поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът - кмета на Община Котел, чрез адв. С. Р. от *** като процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за материална и процесуална законосъобразност на издадената заповед и прави искане за отхвърлянето на жалбата срещу нея като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото при представен списък по чл. 80 ГПК (гръб на лист 84).

Окръжна прокуратура – Сливен, уведомена за производството, не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по жалбата или законосъобразността на оспорения акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, заедно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна:

По делото са представени заверени преписи от: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том I, дело № 3 от 1959 г. (лист 7) и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том II, рег. № 1094, дело № 246 от 2022 г. (лист 8), удостоверяващи п. на с. на жалбоподателя по отношение на *** и. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], адм. адрес [населено място], [улица], ведно с *** и. ч. от построените в имота сгради: 1/ Еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** по КККР на [населено място], 82 кв.м. застроена площ; 2/ гараж, нанесен в КККР на [населено място] като сграда с идентификатор ***, 24 кв.м. застроена площ; 3/ Селскостопанска сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], 7 кв.м. застроена площ; Удостоверение за н. на И. С. Г. (лист 9, т. на п. на с. по нотариален акт от 1959 г.); Констативен акт № 6/27.10.2025 г. от проверката за незаконно строителство (лист 34), ведно с окомерна скица (лист 37); Възражение от С. И. А. срещу Констативен акт № 6/27.10.2025 г. (лист 11); Скица № 15-2014699/23.09.2025 г. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] (лист 13); Снимки на имота, включително и от Google Street View (лист 14); Разрешение за строеж № 25 от 06.09.1985 г. за основен ремонт по подпорния зид и тоалетна съгласно чл. 148 от ППЗТСУ (лист 16); Удостоверение от 1985 г. на Общински народен съвет [населено място] за тарифната стойност на имотите в парцел V-582, в което са отразени дворно място, масивна жилищна сграда, второстепенна сграда „навес“, оградни плочници, овощни дръвчета и масивен гараж (лист 17); Жалба до кмета на Община Котел с характер на с. за незаконно строителство от с. на оспорващата (лист 28); Уведомление от 27.10.2025 г. до С. И. А. за съставен Констативен акт № 6/27.10.2025 г., с отбелязано на него получаване на 17.11.2025 г. (лист 36).

В настоящото производство С. И. А. се легитимира като с. на и. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и на сградите в него. Предвид това, А. разполага с правен интерес от оспорване като в. по смисъла на § 3, ал. 1 от ДР на Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от администрацията на Община Котел.

Административното производство е започнало по повод жалба до кмета на Община Котел с характер на с. за незаконно строителство. Служителите за контрол по строителството в администрацията на общината при проверка са съставили Констативен акт № 6/27.10.2025 г., при отсъствието на оспорващата, посочена в констативния акт като с. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. В него е отразен строеж „Масивна сграда - склад“, разположен на общата граница между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], при липса на представени строителни книжа за обекта и на нотариално заверено съгласие от с. на с. и.. Строежът е описан както следва: конструкция - стоманобетонови колони и стени от бетонни блокчета; покрив - едноскатен, покрит с керамични керемиди; размери - приблизително 3,00 м на 7,00 м; височина - около 4,50 м от нивото на уличния терен. Като приложение към констативния акт е изготвена окомерна скица за разположението на масивната сграда в имота, отразена с параметри 4 м на 7 м. От окомерната скица е видно, че освен до регулационната граница на имота към идентификатор *** по КККР на [населено място], сградата е разположена и по уличната регулационна граница. Така описаното строителство е определено като незаконно по смисъла на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ.

От материалите по делото става ясно, че проверката на имота, при която е съставен Констативен акт № 6/27.10.2025 г., се е състояла при отсъствието на оспорващата. До същата е отправено Уведомление от 27.10.2025 г. с приложение цитирания констативен акт, с отбелязване на неговото получаване на 17.11.2025 г. В отговор е подадено възражение с вх. № 94-00-4695 от 01.12.2025 г., в което са изложени доводи, че: съставилите констативния акт длъжностни лица не са посочили точно законовия срок за подаване на възражение; че А. не е присъствала при проверката на имота; че не е осигуряван достъп до имота за извършване на проверка; че замерване не е осъществено, а са извършвани измервания на око и отдалечено; че с грижата на добър стопанин оспорващата е извършила ремонт на покрива на навес/склад (масивната сграда); че на покрива е поставена ламарина, а не както е описано в констативния акт – керемиди; че замерването на височината не следва да бъде спрямо нивото на уличния терен, а според нивото на поземления имот. Сочи, че н. н. е имал разрешение за строеж от 1985 г. Представя снимков материал и разрешение за строеж от 1985, описано по-горе.

В издадената от него заповед административният орган повтаря установяванията от извършената проверка, съдържащи се в съставения констативен акт. В частност за размери на строежа са посочени около 3,00 м на около 7,00 м и около 4,50 м височина. Възражението е разгледано и прието за неоснователно, макар и с лаконична обосновка. По отношение търпимостта на строежа не са изложени съображения за момент на изграждането му или по приложимостта на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ за търпими строежи. Като нарушения се сочат липсата на инвестиционни проекти, неиздаване на разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ и липса на нотариално заверено съгласие на с. на с. и., изискуемо при строеж на регулационна линия. Предвид установените нарушения, органът квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ и нарежда неговото премахване.

Оспореният административен акт е съобщен на неговия адресат на 20.03.2026 г. чрез адв. М. Г., видно от отбелязване на получаване на лист 45 от делото. Сезиралата съда жалба е подадена чрез административния орган на 02.04.2026 г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М. З. Д. (лист 71). В отговор на поставените от административния орган и съда въпроси, експертът дава следното заключение:

Процесният строеж е разположен в ю. к. на дворното място на имотната граница с имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и на ю. уличнорегулационна граница на имота. Измерен на място е с размери 4,00 м на 7,40 м. покривната конструкция е дървен едноскатен покрив, покрит с ламарина. Височината на сградата е от 2,45 м при най-високата част откъм дворното място до 2,25 м в най-ниската част при уличната регулация, измерена спрямо котата на прилежащото дворно място. Височината спрямо улицата е измерена като около 4,50 м. Конструкцията на сградата е скелетна, с изпълнени стоманобетонови колони и стоманобетонов пояс при покривната конструкция, оградните зидове са изпълнени с бетонови тухли, подовата настилка е бетонова, вратите и прозорците са с ПВЦ дограма, без вътрешни и външни мазилки. Сградата с площ 29, 6 кв. м и размери в план 4,00 м на 7,40 м е разположена на мястото на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ 7 км. м и размери в план 1,75 м на 4,00 м. Според вещо лице, видно от извадки от Google Street View по делото (представени са такива и като приложения към заключението от 2012 г., 2021 г. и 2024 г.), към тези по-ранни периоди е съществувала нанесената в КККР на [населено място] стопанска сграда с идентификатор ***. Предвид това, експертът определя като момент на извършване на строително-монтажните работи по процесната сграда „след месец юли на 2024 г.“. В съдебно заседание по зададени от процесуалния представител на административния орган въпроси, експертът квалифицира извършеното строителство като „основен ремонт с пристрояване, на практика нова сграда“ спрямо съществувалото преди 2024 г. По отношение на разминаването между височината на строежа спрямо поземления имот и спрямо улична регулация експертът отговаря, че дворното място е по-високо от прилежащата улица, а котите на сградата са измерени от него спрямо дворното място.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, от активно легитимирано лице - адресат на заповедта и в. на строежа (чл. 161, ал. 1 от ЗУТ във връзка § 3, ал. 1 от Наредбата за принудителното изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях от администрацията на Община Котел, за н. на п. на с. по отношение на поземления имот), поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В изпълнение на изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на посочените в жалбата.