Решение № 388 от 07.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Велико Търново, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Пламен Борисов

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500094 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 140 от 08.12.2021 година по гр. д. № ***/2021г. РС-П. е уважил предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД против К. М. К. иск с правно основание чл. 558, ал.

7 КЗ /чл. 288а, ал. 12 от КЗ/отм./ и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 10248,69 лв. платено обезщетение по щета № 120141/07.04.2016г., ведно със законна лихва от 07.6.2021 г. до окончателно плащане и сумата от 2084,87 лв. – разноски по делото.

Против това решение е постъпила жалба от адв. Д. П. като особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника К. К. с наведени оплаквания за неговата незаконосъобразно, неправилност и необоснованост. Заема становище, че решението е неправилно поради нарушение на материални закон. Искът не бил доказан и поради това е неоснователен. Оспорва наличието на твърдяното ПТП и механизма на настъпването му, както и вина за това да има ответника. Отправя искане към съда да отмени решението на районния съд и да постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен..

Изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК. От ищеца не е постъпил отговор на въззивната жалба

Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочили нови 1 доказателства.

В съдебно заседание жалбопадателят се представлява от особения представител адв.

Д. П.. Поддържа въззивната жалба и изложените в нея възражения и доводи за неправилност на решението. Признава, факта, че е настъпило ПТП, но счита, че не е доказано за него да носи отговорност неговия подзащитен. Спори издадените от чуждата държава документи относно установяването на административно наказателната отговорност на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - България в съдебно заседание се представлява от адв. Н. И. – упълномощен по надлежния ред. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че Гаранционен фонд е завел регресна претенция като краен платец по международни щети и в тази връзка са представени достатъчно писмени доказателства Правата произтичат от действащия към 2016г. КЗ и към датата на завеждане на регреса. Претендираната регресна парична сума е платена от Гаранционен фонд чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към Г. бюро, така както е предвидено в чл. 558, ал. 7 и чл. 559 от КЗ, действащ към момента и тези действали към момента на настъпване на щетата. ГФ не участва в установяване както по установяването на причините и виновния водач, така и по събиране на доказателства за това. Задължението на ГФ произтичало по силана на Кодекса за застраховането и е длъжен да я плати така както му е поискана от НББАЗ. Освен това по делото са представени необходимите документи, които са с официален превод от немски на български език. Всички наведени възражения от жалбоподателя оспорва като неоснователни.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, 2 според наведените във въззивните жалби на всяка една от страните.

Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 559, ал.1, т. 1 от КЗ /чл. 288а, т. 1 от КЗ/отм./ – регресна претенция, с искане за присъждане на сумата в размер на 10248,69 лева платено в полза на НББАЗ, за обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Бюрото, което то е платило в полза на Националното бюро на автомобилистите в Г., за щети по увреден лек автомобил „Мерцедес“ рег. *** от ПТП, настъпило на 20.05.2015 г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на основание чл. 288а, ал.1, т. 1 КЗ-отм., а по сега действащия КЗ чл. 559, ал. 1 т. 1 и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2022г. на основание чл. 6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ във връзка с предявената на 07.04.2016г. претнеция на НББАЗ при спазване на законоустановея срок по щета № 120141/07.04.2016г. Гаранционния фонд е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата от 10248,69 лв. чрез банков превод на 20.04.216г. като паричната равностойност на 5240,07 евро по курса за деня, от които 4350,35 евро обезщетение и889,72 евро такса обработка по фактура ***/07.03.2016г. На основание чл. 288а, ал. 2 КЗ-отм. ГФ възстановява всички суми в пълен размер , изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите в Г.. Към датата на образуване на щетата при ГФ Националното бюро на автомобилистите на Г. е заплатило 5240,07 евро като обезщетение и разходи във връзка с това по увредения автомобил, в качеството му на компенсационен орган на обичайното местопребиваване на увреждащото МПС, а ГФ на основание чл. 288а, ал. 2 КЗ-отм.

Задължително възстанова. Твърди се, че виновен за настъпилото увреждане в резултат на ПТП е ответникът К. М. К., който на 25.05.2015г. в Г., при управление на БМВ с рег. № ***, извършвайки маневра паркиране успоредно на пътното платно удря паркирал автомобил зад него л.а. „Мерцедес“ рег. ***. Ответникът е управлявал посоченото МППС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то. Изпратена била покана до ответника за доброволно възстановяване на платеното от ГФ. Такова не последвало. Предвид това ищецът предявява своята регресна претенция и моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10248,69 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.

Ответникът К. М. К. се представлява в процеса чрез назначен мупо реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител адв. Д. П.. Постъпил е писмен отговор чрез който се оспорва изцяло предявения иск. Оспорват се представените документи относно установяване на ПТП. Особения представител счита, че вината на К. не била установена по категоричен начин. Липсвало конкретно описание на пътната ситуация и твърдяното нарушение, както и механизма на настъпване на ПТП, пораженията по увредения автомобил. Оспорва даденото във ФРГ експертното становище относно вредите. Приема, че има действия от компетентен съд в гр. Ф., но не било ясно какъв бил крайния акт на съда. Предвид това моли съда да 3 отхвърли иска, като неоснователен.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Основавайки се на правилно изяснената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Предявен се иск с правно основание чл. 559, ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 КЗ/ чл. 288а, ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 КЗ-отм./.

Съгласно посочената правна норма Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Платените суми се възстановяват в пълен размер в срок 30 дни от писменото искане на съответния компенсационен орган. След изплащането на обезщетението на основание чл. 559, ал.1, т. 1 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

По делото е установено, че на 20.05.2015г. в 17:00 ч. в гр. Ф. е настъпило ПТП, при което ответникът управлявайки лек автомобил БВМ с рег. № *** при маневра паркиране успоредно на пътното платно в левия край на пътната лента блъсва в предната част л.а.

„Мерцедес“ рег. *** и нанася имуществени вреди. Установено е, че към тази дата ответникът като водач на л. а. БВМ с рег. № *** не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На пострадалото лице Националното бюро на автомобилистите в Г. е платило съответното обезщетение в размер на 5240,07 евро, включващо обезщетение за вреди в размер на 4350,35 евро и 889,72 евро такса обработка по фактура № ***/07.03.2016г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи съобразно разпоредбите на чл. 282 и сл. от КЗ – отм. /чл. 557 и сл. от КЗ сега действащ/ като компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на увреждащото МПС е възстановило платените от Г. бюро обезщетения и разноски. Отправило е своята претенция спрямо ГФ в Република България и последният е възстановил платените парични суми – 10 248,69 лв., представляващи левовата равностойност на горепосоченото обезщетение в евро.

В резултат на това за Гаранционен фонд – ищец по иска и ответник по жалбата, възниква регресното право по чл. 559, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от КЗ. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, наведени чрез неговия особен представител относно недоказването на настъпилото ПТП, вината на ответника и размерът на щетата. Напротив по делото са 4 представени убедителни писмени доказателства по тези въпроси, както на английски и немски език език, така и с превод на българки език. Неоснователно е възражението, че не е ясно кой е извършил превода. Видно от извършените отбелязвания това е компетентен преводач, удостоверил верността на превода. Ето защо съдът намира, че претенцията на ищеца е доказана по своето основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. До тези правни изводи е стигнал и първоинстанционният съд.

Предвид изложеното по-горе въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъдат оставени без уважение. Решението като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 08.12.2021 година, постановено по гр. дело № ***/2021 година по описа на Районен съд – П..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5