Решение № 795 от 16.10.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3103/2025
- Вид
- Решение № 795
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- Стела Иванова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 б. "б", пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 , ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 795 гр. Добрич, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Ана Ст. А.а като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230103103 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е***** с****“ АД, ЕИК****, седалище и адрес на управление гр. В****, БУЛ.В**** В****, общ. В****, обл. В****, с която срещу Е. Д. Я., ЕГН ********** е предявен иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по ч. гр.д. № 2720/2025г. по описа на РС Г**** за следните суми :-3250.38 евро - главница за ел.енергия по фактура *****/01.04.2020г. з а абонатен номер ***** и клиентски номер **********, ведно със законната лихва за период от 03.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;-2059.92 евро- мораторна лихва за периода от 23.02.2020 г. до 02.10.2025 г.
Претендират се разноските по заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело , настоява се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Исковете се основават на следните обстоятелства :
Между страните е налице договорно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с адрес гр.Д*****, ул. „С****“ № ****, сключен при публично известни общи условия. Ищецът Е. Д. Я. с ЕГН 1
********** е потребител по смисъла на параграф1 т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, титуляр на партида за обект с абонатен № ***** с адрес на потребление: гр.Д****, ул. „С****“ № ****. На негово име е издадена от „Е***** С****" АД фактура №*****/01.04.2020г за сумата от 3250.38 евро , начислена за периода от 22.02.2017 г. до 13.03.2020 г. със срок за плащане 22.04.2020г.
Вземането на доставчика по процесната фактура №**** /01.04.2020г за сумата от 3250.38 евро е било оспорено от потребителя и е образувано гр.д.
№***** /2020г.по описа на Добрички районен съд , приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска на Е. Д. Я. срещу „Е**** С****" **** за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3250.38 евро , представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен № *****, с адрес на потребление: гр.Д****, ул. „С****“ № ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. Д. Я..
Прави възражения относно основанието за възникване и съществуване на вземането, свеждащи се до липсата на предпоставки за законосъобразно извършване на корекция, липса на доставено и консумирано количество ел.енергия по фактурата. Навежда възражения за погасяване на вземанията по давност .
Претендира присъждане на разноски по делото .
Добричкият районен съд като прецени събраните доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявените установителни искове, след успешно проведено заповедно производство и депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК в установения едномесечен срок по чл. 415, ал. 5 вр. ал. 2 от ГПК, са процесуално допустими.
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 91 и сл. от Закона за енергетиката, при действие на Общите условия за продажба на електрическа енергия, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от ДКЕВР и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.
Не е спорен между страните фактът, че между тях е налице договорно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с 2 адрес гр.Д****, ул. „С****“ № ***, сключен при публично известни общи условия. Ищецът Е. Д. Я. с ЕГН ********** е потребител по смисъла на параграф1 т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, титуляр на партида за обект с абонатен № *****, с адрес на потребление: гр.Д*****, ул. „С*****“ № ***.
На негово име е издадена от „Е***** С****" *** фактура №*****/01.04.2020г за сумата от 3250.38 евро, начислена за периода от 22.02.2017 г. до 13.03.2020 г. със срок за плащане 22.04.2020г. Не е спорно, че задължението не е платено.
Установява се от събраните доказателства, че вземането на доставчика по процесната фактура №****/01.04.2020г за сумата от 3250.38 евро е било оспорено от потребителя с искова молба вх. №****/18.06.2020г., по повод на която е образувано гр.д.№**** /2020г.на ДРС, приключило с влязло в сила на 14.12.2022г. решение №****/14.12.2020г. на ДРС, с което е отхвърлен иска на Е. Д. Я. срещу „Е**** С***" *** за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3250.38 евро , представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен № *****с адрес на потребление: гр.Д****, ул. „С***“ № ***.
Прието е от съда , че издадената от доставчика фактура № ****от 01.04.2020г. е за плащане на електрическа енергия в размер на 33672 kWh на стойност 3250.38 евро , начислена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ по причина на измерени от изправно СТИ количества енергия в невизуализирани регистри на СТИ за период на корекция 1116 дни - от 22.02.2017 г./следва датата на монтажа на СТИ/ до 13.03.2020 г. /датата на демонтажа на СТИ/, че коригираната цена съответства на реално доставено в обекта количество електроенергия за периода.
Влязлото в сила съдебно решение установява със сила на присъдено нещо, че отричаното от ищеца вземане на ответника не представлява задължение за месечна потребена и отчетена от СТИ електрическа енергия по реален отчет, а за корекция на сметка. С приключване на процеса по гр.д.
№****/2020г.на ДРС с отхвърляне на установителният иск, с който потребителят е предявил възраженията си относно основанието за възникване и съществуване на вземането, свеждащи се до липсата на предпоставки за законосъобразно извършване на корекцията, липса на доставено и 3 консумирано количество ел.енергия по фактурата, са вече преклудирани, повторно преразглеждане на същите доводи в последващ процес е недопустимо.
Подлежи на разглеждане наведеното от ответника възражение , че вземането не се дължи като погасено по давност.
Безспорно задълженията за месечна потребена и отчетена от СТИ електрическа енергия по реален отчет представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б”в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, от датата на падежа, тъй като са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Процесната сума е начислена еднократно от ответника, като основанието за това не е реален месечен отчет на количество енергия, а е резултат от проведена нормативно предвидена корекционна процедура по ПИКЕЕ, осъществена след реалното ползване на ел.енергията. Целта на процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно постановките в ТР №***/18.05.2012год. по т.дело №***/2011 год. на ОСГТК на ВКС.
Последователна е и съдебната практика на съдилищата, че това вземане няма характер на периодично. Задължението за заплащане на корекционната сметка, респективно вземането на ответника след извършената корекция, не представлява периодично задължение, а по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване и се погасява с петгодишна давност по правилото на чл.110 от ЗЗД.
Следователно процесното вземането е за корекция на сметка, не е периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за него се прилага чл. 110 ЗЗД.
Давностният срок по чл.110 от ЗЗД с начало най-ранния момент 22.04.2020г.
/срокът за плащане по фактурата/ към датата на предявяване на иска по образуваното гр.д. № ****/2020 г. по описа на Добрички районен съд не е изтекъл.
С подаването на исковата молба давността е прекъсната /чл. 116 б. "б", пр. 1 ЗЗД/ и докато трае процесът относно вземането такава не тече /чл. 115 б.
4
Ж ЗЗД/, за което е без значение дали висящият процес е инициран от длъжника или от кредитора/така решение № ****/27.03.2023 г.по гр.д. № ****/2022 г. на ВКС, ІVг.о./. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен, какъвто е и настоящия случай. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години /чл. 117 ЗЗД/ с начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за вземането, в случая датата 14.12.2022г.Към датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № ****/2025г. по описа на РС Г**** погасителната давност не е изтекла , поради което оспореното вземане не е погасено поради изтекла погасителна давност.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноските в заповедното производство по ч. гр.д. № ****/2025г. по описа на Районен съд Габрово в размер на 90.24 евро държавна такса и 40.90 евроюрисконсултско възнаграждение и разноските в производството по гр.д. № ****/2026г. по описа на Районен съд Добрич в размер на 126.69 евро държавна такса и 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е**** с****“ АД, ******, седалище и адрес на управление гр. В*****, БУЛ.В**** В***** ****, общ. В****, обл. В***** и Е. Д. Я., ЕГН ********** ,че Е. Д. Я., ЕГН ********** дължи на „Е***** с****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. В****, БУЛ.В**** В***** ****, общ. В****, обл. В**** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по ч. гр.д. № ****/2025г. по описа на Районен съд Г**** следните суми :-3250.38 евро - главница за ел.енергия по фактура *****/01.04.2020г. за абонатен номер ***** и клиентски номер **********, ведно със законната лихва за период от 03.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;-2059.92 еврообезщетение за забава за периода от 23.02.2020 г. до 02.10.2025 г.
ОСЪЖДА Е. Д. Я., ЕГН ********** да заплати на „Е**** с****“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. В****, БУЛ.В**** В**** 5
****, общ. В****, обл. В**** разноски в производство по ч. гр.д. № 2720/2025г. по описа на Районен съд Г**** в размер на 90.24 евро държавна такса и 40.90 евроюрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Д. Я., ЕГН ********** да заплати на „Е***** с****“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. В***, БУЛ. В**** В**** ***, общ. В****, обл. В**** разноски в производството по гр.д. № 3103/2026г. по описа на Районен съд До**** в размер на 126.69 евро държавна такса и 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6