Решение № 17236 от 06.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17236 гр. ***, 06.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110120875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на А.И., ЕИК ***, съдебен адрес град ***, ул. *** (ищец), чрез упълномощения процесуален представител адвокат Б. Е.. че ответникът е прехвърлил всички дялове от капитала на дружеството ищец на новия му управител А.

К.а, но въпреки това неоснователно продължил да ползува два леки автомобила марка и модел „Хюндай Санта Фе“ с рег. номер ***, съответно ***, собственост на дружеството, като отказал да предаде владението върху тях. Формулираните са няколко искания, а именно: ответникът да бъде осъден да предаде владението върху двата автомобила на ищцовото дружество; ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за ползуването на единият автомобил без основание за периода 13. 12.

2019 г. – 27. 03. 2023 г. в размер на 7 800 лева; и ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за ползуването на втория автомобил без основание за периода 13. 12.

2019 г. – 27. 03. 2023 г. в размер на 11 700 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К.

Б. с ЕГН **********, адрес град ***, ул. ***, съдебен адрес град ***, ул. ***.

Ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба поради пропуск да бъде посочена цената на исковете. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е бил едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, в който период е ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху двата автомобила, както и че след това е прехвърлил всички дялове от капитала му на А. С. К.а. От друга страна, твърди, че е направил две допълнителни парични вноски в капитала на ищцовото дружество – една на 21. 01. 2009 г. на стойност 30 000 лева и още една на 15. 10. 2010 г. в размер на 56 695 лева. Освен това направил „през годините“ още парични вноски в капитала на ищцовото дружество поради необходимост да бъдат погасени негови задължение и да продължи дейността му, които други допълнителни парични вноски достигнали общ размер от 350 000 лева.

1

Към декември 2019 г. ищцовото дружество имало непогасени задължения към ответника за „възстановяване на внесените допълнителни парични вноски“ в приблизителен общ размер на 213 000 лева. С оглед на предстоящото прехвърляне на дружествените дялове на 10. 12. 2019 г. ответникът сключил с ищцовото дружество договор, по силата на който невъзстановените допълнителни парични вноски в размер на 213 883 лева се преобразуват в заем към дружеството, който следва да бъде върнат до 10. 12. 2021 г. с годишна лихва в размер на 3 %. Във връзка с така сключения „договор за заем“ ищцовото дружество дало в залог на ответника двата процесни автомобила, като му предало фактическата власт върху тях. Освен това с договора за залог страните уговорили, че ответникът може да ползува автомобилите съобразно предназначението им. Прави извод, че държи автомобилите на годно основание, както и че ги е ползувал с основание. Прави две евентуално възражения за прихващане, първото от които с насрещните задължения на ищцовото дружество по договора за заем от 10. 12. 2021 г., а второто с насрещни задължения на ищцовото дружество за заплатените от ответника суми за ремонти, застраховки, подобрения и годишни технически прегледи на двата автомобила. Прави и евентуално възражение за изтекла погасителна давност, твърдейки, че намира приложение кратката тригодишна давност.

Иска от съда да остави без движение исковата молба и да даде указания на ищцовото дружество, съответно отхвърли предявените искове като неоснователни, а евентуално, в случай че приеме предявените искове за основателни, то да ги отхвърли поради прихващане с насрещни задължения на ищцовото дружество по договор за заем от 10.

12. 2019 г., съответно заплатени от ответника разходи за автомобилите, евентуално като погасени по давност. Изразява готовност за доброволно разрешаване на правния спор с ищцовото дружество.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, след уточняване в открито съдебно заседание е посочена цената на исковете, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с него иск е процесуално допустим.

Ищецът предявява кумулативно съединени осъдителни искове за установяването на правото на собственост, предаването на владението и присъждането на обезщетение за ползуването на две моторни превозни средства марка и модел „Хюндай Санта Фе“ с рег. номер ***, съответно ***, с правни основания чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете с правно основание чл. 108 ЗС, че е придобил правото на собственост върху процесните моторни превозни средства преди 13. 12. 2019 г., както и че след тази дата ответникът упражнява фактическа власт върху тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД имуществено разместване, при което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, равняващо се на среднопазарния наем на двете моторни превозни средства за периода 13. 12. 2019 г. 27. 03. 2023 г., както и наличието на връзка между обедняването и обогатяването (която връзка не е причинна). В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че упражнява фактическа власт и е ползувал моторните превозни средства през периода 13. 12. 2019 г. - 27. 03. 2023 г. на годно правно основание.

2

В самия край на отговора на исковата молба са вмъкнати под сурдинка и две евентуални възражения за прихващане („При условие на евентуалност, ако съдът не сподели възражението ми за неоснователност на исковете, поради наличието на заложно правоотношение, моля след като бъде установено вземането ми към дружеството А.И., произтичащо от Договор за заем от 10. 12. 2019 г., да бъде извършено съдебно прихващане до размера на исковите претенции. При условие на евентуалност, ако съдът не приеме наличието на заемно и заложно правоотношение, то правя възражение за прихващане с вземането ми, произтичащо от заплатените от мен ремонти, подобрения, местни данъци, застраховки, годишни технически прегледи и др.“). Направено е и трето още по-евентуално възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на претендираните вземания, които според ответника са периодични. Възраженията за прихващане са с правно основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД и в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с тях валидното сключване на договора за заем от 10. 12. 2019 г., предаването на паричната сума в размер на 213 883 лева и 83 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на задълженията на ищеца по този договор; съответно сторените от ответника разходи във връзка с двата процесни автомобила. Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност с правно основание чл. 111, б. „в“ във връзка с чл. 110 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност.

От отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, както и от събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали и публично достъпните данни от търговския регистър първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.

През 2005 г. ответникът учредил ищеца и станал негов едноличен собственик на капитала и управител. Дружеството било със седалище в град *** и развивало дейност по химическо чистене и пране. Освен това ответникът бил съдружник и управител на Ф. с ЕИК ***, чийто предмет на дейност бил предоставяне на счетоводни услуги. В химическото чистене ответникът бил подпомаган от А. С. К.а, негова братовчедка.

Предприятието на ищеца се разширило и с допълнително социално предприятие, във връзка с което ищецът под ръководството на ответника сключил договор с Министерството на труда и социалната политика. В счетоводството той бил подпомаган от С.П., също негова братовчедка, а по-късно от свидетелката А.Л.М.. За осъществяването на всички тези дейности ищецът придобил правото на собственост върху процесните две моторни превозни средства марка и модел „Хюндай Санта Фе“ с рег. номер ***, съответно ***.

На 31. 12. 2017 г. според данните от счетоводството на ищеца ответникът направил допълнителна парична вноска на основание чл. 134 от Търговския закон (ТЗ) в капитала на ищеца в размер на 204 000 лева (според данните от обявените годишни финансови отчети през 2017 г. ищецът реализирал загуба в размер на 147 000 лева; съгласно неподписан документ, наименован „обяснителна записка“, средствата били постъпвали периодично от началото на дейността на дружеството през 2007 г. на основание чл. 134 ТЗ и представлявали временна финансова помощ за закупуването на активи, стоки, материали и за погасяване на задължения за данъци и към доставчици – л. 138 от делото). Освен това отново въз основа на същите данни през периода септември - октомври 2019 г. ответникът предоставил на ищеца парични средства в размер на общо 15 000 лева с основание на счетоводните записи „захранване каса“.

3

Към 10. 12. 2019 г. според данните от счетоводството на ищеца задълженията му към ответника възлизали на общо 213 883 лева и 38 стотинки (л. 116 от делото).

През 2019 г. ответникът решил да прехвърли всички дялове от капитала на ищеца на А. С. К.а. Тя се съгласила. На 13. 12. 2019 г. двамата сключили договор за покупко-продажба на дружествени дялове, по силата на който А. С. К.а придобила всичките дялове от капитала на ищеца срещу задължението да заплати цена в размер на общо 5 000 лева. А. С. К.а заплатила цената на ответника, което обстоятелство страните по договора признали в самия му текст (л. 8 от делото). Промяната на едноличния собственик на капитала била вписана в търговския регистър на 19. 12.

2019 г. На същата дата ответникът бил заличен в търговския регистър като управител на ищеца и на негово място като такъв била вписана А. С. К.а. През този период А. С.

К.а и ответникът все още поддържали дружелюбни отношения. След 19. 12. 2019 г. обаче отношенията между А. С. К.а и ответникът се вгорчили. Между тях възникнал имуществен спор във връзка с процесните два атомобила, от една страна, и твърдените от ответника задължения на ищеца в размер на общо 213 883 лева и 38 стотинки, от друга.

Сърцевината на спора в настоящото производство се корени в твърдяното от ответника основание за осъществяване на фактическата власт върху процесните автомобили – договор за заем, датиран към 10. 12. 2019 г., сключен между ищеца, представляван от ответника, и ответника, и договор за реален залог на движими вещи, датиран към 10. 12. 2019 г., сключен между същите страни (л. 50 – 54 от делото).

Ищецът своевременно оспори достоверността на датите, положени върху тези документи, във връзка с което първостепенният съд откри производство по чл. 193, ал.

1 ГПК.

Както първоинстанционният съд вече изложи в съответното открито съдебно заседание, тъй като върху тези два оспорени частни документа са положени подписи от името на ищеца, който ги оспори, то тежестта на опровергаването на формалната им доказателствена сила, в това число и опровергаването на достоверността на датите, положени върху тях, лежи върху ищеца. Това означава, че ако ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че датите върху оспорените два частни документа са недостоверни, то съдът ще бъде длъжен да приеме, че те са достоверни.