Решение № 86 от 05.02.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3413/2024
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 309а, ал.1, предл. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Добрич, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230103413 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, район ****, представлявано от Н. Х. Б. и С. А. П. - изпълнителни директори, чрез упълномощения юрисконсулт П. Б. срещу К. Х. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.д.
№813/2024г. по описа на Добрички районен съд, за сума общо в размер на 897.84 лева, включваща: 500.00 лв. , съставляващи просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №****., сключен между длъжника К. Х. Д. и „ПИБ“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024г. до окончателното й изплащане; 203.44 лв., представляващи просрочена договорна лихва, начислена съгл. т.8 от процесния договор за периода от 20.04.2022г. до 20.02.2024г.; 86.53 лв, представляващи просрочена наказателна лихва, начислена съгл. т.9 от договора за периода от 10.05.2024г. до 20.02.2024г. ; 2.87 лв. – законна лихва за периода от 21.02.2024г. до 06.03.2024г. вкл., 60.00 лв. – разноски за връчване на ППИ чрез ЧСИ, 45.00 лв. – годишна такса за поддръжка, дължима на осн. т.13.1 от договора 1
Претендират се разноските в заповедното и в настоящото установително производство.
В ИМ се твърди, че по силата на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №***г., сключен между длъжника К. Х.
Д. и „ПИБ“ АД, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 500.00 лева. Крайният срок на договора е до 25.07.2017г., но договорът е можел да се подновява автоматично при ОУ на Банката за издаване на международни кредитни карти Виза и Мастеркард.
Предоставеният кредит е усвояван многократно до пълния максимален размер на отпуснатия лимит и е погасяван частично. Заемателят не е изпълнил задълженията си по договора, като са в забава по погасяване на главницата и лихвите. Според изложеното, кредитът е в просрочие от 20.04.2022г., като на 21.02.2024г. на осн. т.13.1.1 от ОУ към договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, за което обстоятелство на длъжника е изпратено надлежно уведомление, чрез нотариална покана, връчена му от ЧСИ Диляна Илиева на 02.01.2024г., при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В дадения му доброволен 30-дн. срок да изпрати задълженията си към банката, Д. не е извършил погасяване на задължението си и ПИБ АД е обявила на 21.02.2024г. кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Към 06.03.2024г. задължението на К. Х. към заявителя е в общ размер на 897.84 лв.
Поради неплащане от страна на К. Д., ищецът е подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК в ДРС срещу длъжника и по образуваното ч. гр. д.
№813/2024г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ №349/08.03.2024г и изпълнителен лист от 08.03.2024г. срещу ответника за горепосочените суми. Заповедта е била връчена на длъжника на 24.06.2024г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ведно с ПДИ от ЧСИ Д. И., вписана с рег. №901 в КЧСИ и с район на действие - ДОС по образуваното от кредитора изп. д. №20249010400210.
Въз основа на това, заповедният съд е указал на заявителя на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, да предяви искове срещу К. Х. в едномесечен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията в дадения срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответника – адвокат Д. С. от ДАК, е получила препис от ИМ, ведно с приложенията на 12.08.2025г., като е депозирала отговор, в който оспорва исковете по размер, счита клаузата на чл.9 от процесния договор за кредит за нищожна и моли съдът да я прогласи като такава, тъй-като начислената наказателна лихва била прекомерна и не е уговорена индивидуално, а освен това, влизала и в противоречие с чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ТПК във вр. чл.415, 2 ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, наличие на валидно облигационно правотношение между страните, касателно процесният договор за кредит, предоставяне на заемната сума, както и че е изправна страна по този договор, както и, че срокът на ползване на овърдрафта е бил удължаван по реда на т. 19.1.1 от ОУ, респ. че кредитната карта, просредством която е бил усвояван кредита, е била преиздавана след изтичане на срока й на валидност и че кредитополучателят е извършвал платежни операции с тази кредитна карта след изтичане на първоначално договорения срок. Това следва от спецификите на договора за револвиращ кредит овърдрафт, респ. от обстоятелството, че сумата по кредита се отпуска по разплащателна сметка на кредитополучателя, който може да я усвоява чрез издадената му кредитна карта, представляваща както електронен платежен документ, така и единствено средство за предоставяне/усвояване изцяло или частично на кредита.
Добричкият районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 25.02.2016г., сключен между ответника К. Х. Д. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД, както следва: 500.00 л в . , съставляващи просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №***г., сключен между длъжника К. Х. Д. и „ПИБ“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024г. до окончателното й изплащане; 203.44 лв., представляващи просрочена договорна лихва, начислена съгл. т.8 от процесния договор за периода от 20.04.2022г. до 20.02.2024г.; 86.53 лв, представляващи просрочена наказателна лихва, начислена съгл. т.9 от договора за периода от 10.05.2024г. до 20.02.2024г.; 2.87 лв. – законна лихва за периода от 21.02.2024г. до 06.03.2024г. вкл., 60.00 лв. – разноски за връчване на ППИ чрез ЧСИ, 45.00 лв. – годишна такса за поддръжка, дължима на осн. т.13.1 от договора, за които вземания, на банкатазаявител, е издадена на 08.03.2024г Заповед №349 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №813/2024г по описа на ДРС. Заповедта е връчена на К. Д. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд с Определение №2552/25.09.2024г по ч. гр. д. №813/2024г по описа на ДРС е спрял принудителното изпълнение по изп. д. №210/2024г по описа на ЧСИ Д. И., вписана с рег. №901 в КЧСИ, с район на действие – ДОС и е указал на заявителя – ПИБ АД да предяви на осн. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК установителни искове срещу длъжника Д. в 1-месечен срок от получаване на 3 съобщението, което е получено от банката-ищец на 11.10.2024г и в указания и срок, на 28.10.2024г. ПИБ АД е депозирала настоящата искова молба, черпеща правното си основание от чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск, следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника –длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането. В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен между ответника и ищцовата банка „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр.София, Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 25.02.2016г.
Между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства, е установено, че целият отпуснат кредитен лимит е усвояван и погасяван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметката на Д., открита на негово име в ПИБ АД. От заключението на ССчЕ се установява, че впоследствие, в периода 2017г. – 20.04.2022г. са извършвани частични погасявания по кредитната карта, но в недостатъчен размер, както и че са налице последващи усвоявания на суми в по-малък размер, направени от частично възстановения овърдрафт чрез направените вноски.
По делото е назначена ССчЕ, от заключението по нея, се установява, че по Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ***., сумата по кредита 500,00 лв. е предоставена от ищеца на 25.06.2016г. по картова разплащателна сметка на ответника с № ***********.
По Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ****., предоставеният кредитен лимит чрез усвояване и последващи погасявания, е усвояван многократно, чрез плащания на ПОС, теглене, и погасяване на начислени от ищеца такси и лихви - описани по дати и размери в таблици от 1 до 3.
Кредитът е погасяван чрез вноски по картова сметка - на дати и размери описани в таблици от 1 до 3, които са в размер на общо 1 892,04 лв. / таблица 4/, и с които са погасени:
-1385,62 лв. главница, сбор усвоени суми за плащане ПОС - 177,72 лв., теглене 4
АТМ - 909,65 лв., картови операции - 70,05 лв., такси за теглене - 33,20 лв. и годишна такса за поддръжка -195 лв. начислена по т.13.1 от договора;
-496,32 лв. - договорна лихва по т.8 от договора, за периода от 25.02.2016г. до 20.12.2021г.;
-10,10 лв. - лихва просрочие по т.9 от договора за невнесена в срок минимална погасителна вноска и надвишен лимит.
Задълженията, произтичащи от Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №****г., към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, - 07.03.2023 г. са в размер на общо 897,87 лв., от които:
-500.00 лв. главница;
-203,44 лв. договорни лихви върху усвоената и непогасена главница 500 лв., по т.8 от договора за периода от 20.04.2022 г. до 20.02.2024 г.;
-2.87 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2024г до 06.03.2024г.;
-86,53 лв. наказателни лихви по т.9 от договора за периода 07.04.2020 г. до 20.02.2024г., представляваща сбор на 25,79 лв. просрочена наказателна лихва за надвишен лимит и 60,74 лв. за невнасяне в срок на минимална погасителна вноска;
-45,00 лв. годишна такса за поддръжка, по т.13.1 от договора и -60,00 лв. разноски за връчване на ППИ чрез ЧСИ .
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по ССчЕ, като пълно, обективно и неоспорено от страните.
Спорният по делото въпрос е: прекратен ли е договора за овърдраф и кога, следвало ли е банката да го прекрати служебно след изпадане на длъжника в забава или договорът се е подновявал автоматично. Съгласно чл.3 от сключения между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 25.02.2016г., срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 25.02.2017г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката, а те са в т.19.1. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ срокът на договора, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда на т.19.2.1, б.“а“ – едностранно от титуляра на картата с писмено предизвестие за отказ от удължаване срока на договора, подадено в офис на банката 30 дни преди изтичане на текущия срок на договора, респ. т.19.2.2, б.“а“ – едностранно от Банката с 60-дневно писмено предизвестие до титуляра.