Решение № 805 от 10.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100112400 по описа за 2021 година

Предявен е иск за собственост по чл. 108 от ЗС.

Ищецът И. А. “Военни клубове и военно-почивно дело“

(ИА ВКВПД) излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: придобиване на имота от държавата след изграждането от МО върху предоставен терен на жилищни блокове за техни нужди и за които е съставен протокол обр. 16 от 13.06.1994 г. на държавна приемателна комисия и издадено разрешение за ползване, част от които жилищни блокове от жилищния фонд на МО е и процесният имот, представляващ апартамент № 23 с идентификатор *** по КККР на гр. София; предоставяне по силата на чл. 2, ал. 2, т. 6 от Постановление № 54 от 01.04.2010 г. на МС на ИА ВКВПД на правомощия по настаняване под наем на военнослужещи и цивилни служители в имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната, организиране на управлението, експлоатацията и разпореждането с имотите от фонда и на движимите вещи в тях, част от които имоти съгласно т. 98 от Приложение № 2 към ПМС представляват жилищата на жилищния фонд на МО, каквото е и процесното жилище; неоснователно осъществявана от ответника П. С. фактическа власт върху жилището поради прекратяване на съществувалото наемно правоотношение от 1994 г. с нея, за което лично й е връчено предизвестие на 31.05.2007 г., правата и задължения по което наемно правоотношение и след прекратяването му за МО и реорганизираните му структури преминават съгласно пар.

6, ал. 1 от Постановление № 123 от 15.05.2015 г. на МС в ИА ВКВПД; отмяна на издадена на основание чл. 80а от ЗДС заповед за изземване на отдадения под наем 1 имот от ответника от административния съд поради наличие на спор за собственост между страните. Иска установяване правото на частна държавна собственост върху процесното жилище и предаване на владението върху същия от ответника. Претендира разноски.

Ответникът П. Н. С. не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, като в съдебно заседание оспорва основателността на предявения иск с твърдения за наличие на основание, въз основа на което упражнява фактическа власт върху имота.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Установява се, че с протокол № 22 от 26.11.1983 г. Столичен народен съвет е предоставил на Министерството на отбраната терени за изграждане на жилищни блокове в ж.к. “*******, м. р. 5, с около 2350 апартамента, от които по система “ЕПЖС“ – 1350 апартамента, без да се ангажират строителните ресурси на ДК – София и по системата “ЕПК“ – 1000 апартамента, при задължение за заплащане разходите за строеж, проектиране и изграждане на сградата. С протокол обр. 16 от 13.06.1994 г. на Държавна приемателна комисия, назначена със заповед на ВРИД Началник на Поделение № 44570-МО, е установено годността за ползване на строеж Ж 1/227, в ж.к. “*******, пети микрорайон, включващ 20 брой двустайни, 54 броя тристайни апартаменти и 6 броя магазини. Съгласно решение № 2, обективирано в протокола от 13.06.1994 г., процесният строеж е предаден на Поделение 18780 – СЕПНИ – София към МНО (л. 49 от делото).Съгласно разрешение за ползване № 10 от 20.06.1994 г. на строеж Ж 1/227, в ж.к. “*******, V микрорайон – гр. София, процесният строеж е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж, протокола за определяне на строителната линия на нива и с одобрените проекти.

На 18.09.1995 г. е съставен акт № 1521 за частна държавна собственост на новопостроен жилищен блок със строителен ВХ 1/227 – ******* – I I ч., пети микрорайон, на 12 етажа, с два входа – А и Б и с налична жилищна част със 74 апартамента от които 20 бр. – двустайни и 54 бр. – тристайни, както и търговска част, включваща 6 броя магазини. Представена е таблица за ценообразуване на апартаменти в бл. № 1/227, вх. А и вх. Б, гр. София, ж.к. “*******, като сред изброените в приложението е апартамент № 23 на ет. 7, със застроена площ от 102. 21 кв.м., 1.377 % ид. части и мазе № 23, с площ 4.84 кв. м.

По делото е представен акт № 10527 за частна държавна собственост от 09.04.2020 г., от който се установява, че апартамент № 23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, е предоставен на И. агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ на основание пар. 4 от ПЗР на ППЗДС във вр. с пар. 6, ал. 1 от Постановление № 123 от 15 май 2015 г. на 2

Министерски съвет.

Установява се по делото още и че със заповед № 61 от 21.06.1994 г. на началник на Гарнизонна жилищна част – гр. София към Министерство на народната отбрана във военно-фондово жилище, ответникът П. С. е настанена във военно-фондово жилище, представляващо апартамент № 23, находящ се гр. София, ж.к. ******* Въз основа на процесната заповед е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на Министерство на отбраната от 21.06.1994 г., по силата на който на наемателя П. С. е предоставен за възмездно ползване процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 23. В чл. 1 от договора е предвидено, че срокът на действие на договора е до момента, в който наемателят загуби качеството си на военнослужещ, като съгласно чл. 2 от договора дължимият от наемателя наем се удържа от заплатата на наемателя и се привежда от касиер-платците до 25-ти число на текущия месец, за който се дължи, в касата на наемодателя. Предвидено е, че наемът е носим за всички останали наематели, на които не може да се удържа, на които не може да се удържа, и се плаща безлихвено до всяко 25-то число на текущия месец, за който се дължи, в касата на наемодателя.

Представено е писмо от 16.05.2007 г, с което ответникът П. С. е уведомена от И. агенция “Държавна собственост“ на Министерството на отбраната“ (правоприемник на която съгласно пар. 6, ал. 1 от ПМС № 123 от 15.05.2015 г., в сила от 01.07.2015 г., е ищецът И. агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“), че сключеният договор за наем от 21.06.1994 г. ще бъде прекратен на основание чл. 27, т. 1 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, поради неплащане на наемната цена. От съдържанието на писмото се установява, че ответницата е поканена в едномесечен срок от получаването му да освободи наетото жилище и да предаде имота с протокол – опис на представител на отдел “ВЖФ“ – гр. София. Установява се, че писмото е получено от ответника П. С. на 31.05.2007 г., видно от представеното съобщение за получаване (л. 16 от делото).

По делото е представена и заповед № ЗС – 205 от 18.10.2017 г., издадена от Министерството на отбраната, на основание чл. 80а от ЗДС, с която на 15.11.2017 г. от 11. 00 часа е насрочено принудително изземване на основание от П. С. на апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. ******* С решение № 838 от 12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 3581/2020 г. по описа на Административен съд – София град процесната заповед е отменена като незаконосъобразно поради наличие на спор за собственост, обуславящ правото на принудително изземване по чл. 80а от ЗДС. С решение № 6791 от 07.06.2021 г., постановено по адм. дело № 4140/2021 г. по описа на ВАС, решението на АССГ е оставено в сила.

Други доказателства не са ангажирани от страните в преклузивните срокове.

3

При така установените данни съдът приема от правна страна следното:

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с предмет – апартамент № 23, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. “*******. Чрез този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на държавата и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на ищеца, на когото е поверено стопанисването и управлението на процесния апартамент.

Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че процесният апартамент представлява частна държавна собственост, както и че ответникът го владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

По делото се установи, че процесният апартамент № 23, находящ се в гр.

София, ж.к. “******* представлява частна държавна собственост, част от жилищния фонд на Министерството на отбраната, и е предоставен съгласно пар. 6, ал.1 ПМС № 123 от 15.05.2015 г. от Министерството на отбраната за стопанисване и управление на ищеца И. агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“. Последният, в качеството му на организационна структура към министерството на отбраната и представляваща юридическо лице, легитимиран да предяви иска по чл. 108 от ЗС за недвижим имот, собственост на държавата, по силата на предоставеното му право да стопанисва и управлява същия (в този смисъл решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 939 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 4962/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № № 203 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1758/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 149 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 549/2015 г. на ВКС, І г.о., определение № 22 от 17.01.2017 г. по ч.гр.д. № 3227/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., и други).

По делото се установи и наличието на съществувало облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на заповед за настаняване № 61 от 21.06.1994 г. и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот на Министерството на отбраната от 21.06.1994 г., по силата на което процесният апартамент е предоставен за възмездно ползване на ответника П. С.. Редът и условията за настаняване под наем в държавни ведомствени жилища се уреждат със Закона за държавната собственост – чл. 22 от ЗДС, и Правилникът за неговото приложение.

4

Право на настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които се намират в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, когато те и членовете на семействата им отговарят на изрично и изчерпателно изброените в чл.

22, ал. 1 ППЗДС условия, обосноваващи жилищна нужда. Настаняването във ведомствено жилище се извършва със заповед на ръководителя на съответното ведомство и въз основа на тази заповед договор за наем, с който страните определят условията на наемното правоотношение. Така наемното правоотношение върху имот, представляващ държавно ведомствено жилище, възниква в резултат на сложен фактически състав, включващ административен акт – заповед за настаняване, и гражданскоправна сделка – договор за наем. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите, като в конкретния случай основания за прекратяване на наемните правоотношения между страните се съдържат и в Наредба № 3 от 19 август 1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната. Съгласно чл. 27, т. 1 от Наредбата наемните отношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок.

По делото се установи и че с писмо с изх. № 62-00-1754/16.05.2007 г., връчено лично на ответника П. С. на 31.05.2007 г., последната е уведомена от И. агенция “Държавна собственост“ на Министерството на отбраната (правоприемник на която съгласно пар. 6, ал. 1 от ПМС № 123 от 15.05.2015 г., в сила от 01.07.2015 г., е ищецът И. агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“) за прекратяването на договора за наем поради неплащане на дължима от нея наемна цена, като е поканена в едномесечен срок от получаването на предизвестието да освободи апартамента и да предаде имота с протокол-опис на представител на “ВЖФ“ – гр. София. С връчването на писмото същото е породило предвидените в него последици с оглед на изявлението на ищеца ИА “Военни клубове и военно-почивно дело“ за прекратяване на договора за наем, като за ответника П. С. е възникнало задължение в едномесечен срок от получаването му да освободи апартамента и да предаде фактическата власт върху него на представител на “ВЖФ“ – гр. София.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8aa8365-23fe-43cd-91f7-09488110ac0f