Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 14.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 524/2023
Вид
Решение № 379
Подписан
14.10.2024
В сила
16.09.2025
Състав
Галя Георгиева Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.579 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.38 т.9 · Закон за счетоводството
  • чл.1 ал.3 · Търговски закон
  • чл.286 · Търговски закон
  • чл.286 ал.3 · Търговски закон
  • чл.309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20235300900524 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

„ЛЕНО“ АД ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет.5, иска от съда да признае за установено спрямо ответниците В. Г. П. ЕГН **********, действащ лично и като ЕТ „ВЕГАС – В. П.“ ЕИК **, и В. Х. П. ЕГН **********, и двамата от **, че дължат солидарно плащане по Договор за заем Бизнес кредит – Клиентски № 5668 от 07.06.2018г. на сумите от 50 000 евро, представляваща предсрочно изискуема главница, и 7 533.33 евро падежирала договорна лихва за периода 08.06.2019г. – 20.01.2020г., за които ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 5326 от 29.09.2020г. по ч.гр.д. № 11291/2020 на РС - Пловдив.

Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Твърди, че на 07.06.2018г. сключва договор за бизнес кредит с ЕТ Вегас – В. П. като заемополучател и с В. П. като солидарен длъжник, който е с нотариална заверка на подписите от същата дата. Размерът на кредита е 50 000 евро. Договорът е обезпечен с учредена от двамата длъжници договорна ипотека върху недвижим имот с НА № 171, том първи, рег. № 1825, дело № 81 1 от 2018г. С договора е уговорено част от отпусната сума по кредита да се използва за погасяване на разноски по сключване и обезпечаване на договора както следва: 152.68 евро, което е 298.61лв., за плащане на разхода за нотариални такси за удостоверяване на подписите на страните в договора;

473,30 евро, което е 925,75лв., за нотариални такси за учредяване на договорна ипотека; 949.95 евро, равняващи се на 1 858.04 лв., за проучване и изготвяне на документите за кредита. В резултат по сметка на кредитополучателя е преведен остатъка от 48 417.85 евро или 94 697.08 лв. Договорена е възнаградителна лихва от 24 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата, която се начислява и е изискуема на месечна база. С Приложение № 1 е уговорен погасителен план с месечна вноска от 500 евро с падеж 7 – мо число на месеца за вноски от № 1 до № 6 за погасяване на лихва.

Вноски от № 7 до № 12 са в размер на 1000 евро. Страните са сключили Анекс № 1, с който уговарят гратисен период за вноски от № 1 до № 12 по погасителен план Приложение № 2, по който главница в този период не се дължи.

По договора е погасена договорна лихва от 9 000 евро. От вноска № 13 с падеж 07.07.2019г. до края на погасителния план няма плащане, с което длъжниците са изпаднали в забава, продължила 153 дни, поради което ищецът е отправил към тях нотариални покани, с които обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Поканите са връчени на 20.01.2020г.

Липсва доброволно изпълнение, поради което ищецът сезира съда със заявлението по чл.417 от ГПК за плащане на пълния размер на предсрочно изискуемата главница от 50 000 евро и договорна лихва от 7 366.74 евро, включваща вноски от № 13 с падеж 07.07.2019г. до № 19 с падеж 07.01.2020г., както и договорна лихва за периода от 08.01.2020г. до 20.01.2020г.

Потвърждава, че между страните са сключени още два договора за бизнес заеми на 13.11.2017г. и на 17.05.2019г. като твърди, че средствата, отпуснати по договора от 17.05.2019г. са използвани за рефинансиране на задължения по договора от 13.11.2017г. и по процесния договор, за да се върнат в редовност, но въпреки това не е настъпило очакваното редовно погасяване на дълговете и процесният договор заради това е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че ищците са предявили отрицателен установителен иск за признаване за установено, че са платили недължими суми по настоящия договор с 2 твърденията, че клаузите му за неустойка и за договорна лихва са нищожни поради накърняване на добрите нрави. Образувано е гр.д. № 9706/2020г. на ПРС, по което ищците са направили отказ от исковете с молба вх. № 273381 от 05.04.2021г., в резултат на което производството е прекратено. Ищецът развива доводи защо възраженията за нищожност на клаузата за неустойка са недопустими. Те следва да останат извън предмета на настоящото дело, защото претенция за плащане на неустойка за забава не е предявена.Твърди, че след прекратяване на делото пред ПРС поради отказ от исковете страните сключват Споразумение на 15.04.2022г., с нотариална заверка на подписите, в което се признава сключването на процесния договор за кредит, както и неговото неизпълнение и размера на дължимите суми, с което обосновава довода си, че ответниците признават дължимостта и основателността на просрочените задължения. Въз основа на споразумението е изключено оспорване на предходното правно положение. Това е договор, чрез който, в резултат на взаимни отстъпки, страните са решили един правен спор и са преуредили отношенията си.

Не признава, че ответниците са потребители и към договора следва да се прилагат нормите, важащи за потребителските договори. Договорът е сключен между търговски, при автономия на волята, с лице, което както към датата на сключване, така и сега е вписан като ЕТ. Твърди наличие на тесни професионални и функционални връзки на физическото лице и търговеца, които изключват да е потребител. Предмет и цел на договора е посрещане на търговски нужди – средствата следва да се преведат по сметка на оборотни средства. Тази цел не е потребителска. Страната е търговец, сключващ договор за целево отпускане на оборотни средства и това е свързано с търговското му качество и дейност. Твърди, че П. участва активно в търговския оборот, освен като ЕТ, и като съдружник в СД Универсал – 2 – П – Л., П., П.. Договорът е обезпечен с ипотека върху кафе – аперитив и стаи за настаняване. Ищецът е предложил продукт „бизнес кредит“ за търговска дейност и е договарял добросъвестно с търговец за отпускане на целеви средства. Тезата на ответника е за недобросъвестно поведение, след като не е искал да сключи договора като търговец. Кредитирането на въведената защита ще доведе до злоупотреба с права от ЕТ. Волята на страните е с нотариална заверка на подписите, при което съгласието да се действа в качеството на търговец и да се сключи търговска сделка са изразени пред 3 нотариус и пред него е положен подпис. Съгласно чл.579 от ГПК, нотариусът прочита съдържанието на акта и само ако те го одобрят, изписват имената си и го подписват. Ако ответникът е искал да сключи договор като потребител, е трябвало да изяви това свое желание в процена на договаряне или да се откаже от продукта.

Възразява, че сключеният договор е абсолютна търговска сделка. Без правно значение е дали ответникът извършва търговска дейност. Споделянето на тезата на ответника ще определи сделката като симулативна, за което няма доказателства.

Твърди, че като финансова институция предлага различни продукти, включително и потребителски. В сключения заем изрично се посочва качеството на страна с цел разграничение. Всички кредити са целеви. Целта трябва да се посочи ясно и недвусмислено.

За да се придобие търговско качество е без значение продължителността на осъществяваната търговска или професионална дейност. Тя може да е настояща, бъдеща, планирана, но неосъществена, и това не променя характера й.

Ответникът е бил запознат със задължението да разходва средствата за целите, за които се предоставят, и ако задължението не е изпълнено и средствата са разходвани не по предназначение, това поражда договорната отговорност за неизпълнение по чл.2 б. б от договора.

Сделката е търговска, поради което при нея страните следва да действат с грижата на добрия търговец. Налице е свобода на договаря относно размера на цената на предоставените в заем средства, която цена е печалба за ищеца.

Трябва да се отчете и срока, за който средствата са дадени в заем. Уговорката за 24 % възнаградителна лихва на годишна база върху невърнатия размер не излиза извън законовите рамки и предназначението на това възнаграждение.

Аргументира се с чл.19 ал.4 ЗПК, че завишен размер би имало, ако лихвата и разходите надминат 50%, което сочи за крайна граница, която не е достигнал.

Договорът е сключен при съвпадение на волите. Липсва привидност на волеизявленията.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

4

Ответниците В. Г. П. ЕГН **********, действащ лично и като ЕТ „ВЕГАС – В. П.“ ЕИК **, и В. Х. П. ЕГН **********, не признават исковете.

Признават, че между страните е сключен процесния договор за кредит за сумата от 50 000 евро, както и още два договора за бизнес кредит, единият е от 13.11.2017г. за 102 300 евро, а другият е от 17.05.2019г. за 66 000 евро. И по трите кредита ищецът е подал пред районния съд заявления по чл.417 от ГПК, снабдил се е със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, ответниците са подали възражения в срок, поради което по искови молби на кредитора са образувани три дела с предявени установителни претенции, включително настоящото.

Възразяват, че не са търговци като твърдят, че В. П. е потребител, поради което процесният договор не е за бизнес кредит, а е договор за потребителски кредит. В договора не е посочено за какви бизнес цели са отпуснати сумите, само е наименован договор за бизнес кредит и е посочено, че сумата се дава за оборотни средства. Твърдят, че в същината си средствата се използват за лични нужди на физическите лица, за цели извън търговската, стопанска дейност, занаят или професия, и при сключване на договора заемополучателят е действал като физическо лице, а не за развива на търговска дейност, които лични нужди не посочват и не конкретизират по никакъв начин, но считат, че това установява прикритост на облигационното отношение. Аргументират се с обстоятелството, че при бизнес кредитите таксата се плаща предварително от търговеца, а не се удържа от заемната сума, както и че сумата е постъпила по личната сметка на П., по която получава пенсията си, а не в специална сметка за търговска дейност. Кредитът е ипотечен, а не бизнес. Твърди, че след регистрацията си като ЕТ в ТР по партидата му не са обявявани актове и отчети, поради което не е осъществявал дейност през 2017г. до 2023г. И двамата ответници твърдят, че са пенсионери, което считат за довод в подкрепа на възражението си.

Твърдят, че има заобикаляне на закона и на нормите на ЗПК и ЗКНИП, защото в титулната част на договора е посочен заемополучател като ЕТ за прилагане на по – благоприятни за кредитора норми на търовските сделки.

Възразяват, че възнаградителната лихва е прекомерна. Навеждат възражение за договорна клауза за неустойка, което остава извън предмета на делото, защото ищецът не претендира плащане на сума с такова основание.

5

Уточняват, че като потребители се ползват от нормите на ЗКПИП и се позовават на нищожността му поради непосочване на годишен процент разходи.

Възразяват по предоставяне на заемните средства без да уточняват какво имат предвид.

Възразяват по правилността на изчисляване на договорната лихва.

Останалите доводи за неустойки и други заемни правоотношения стоят извън предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда в доклада.

Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства, и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

На 07.06.2018г. ЕТ „Вегас – В. П.“ е попълнил писмено искане към ищеца за Бизнес кредит за 50 000 евро за срок от 120 месеца при предоставяне на обезпечение върху недвижимо имущество.

На 07.06.2018г. между ищеца като заемодател, ответника В. П., действащ в качеството си на ЕТ и лично като заемополучател, и В. Г.а П. като солидарен и ипотекарен длъжник, е сключен писмено Договор за заем бизнес кредит Клиентски № 5668, с който ищецът се е задължил да предостави в заем на ответния ЕТ сумата от 50 000 евро.

Според договора, сумата се предоставя на ответния ЕТ за оборотни средства.