Присъда № 247 от 16.12.2022, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 247 от 16.12.2022 г. по НЧХД № 7120/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Д. ИВ. Д. е внесъл частна тъжба срещу ВЛ. П. П., за това, че на неустановена дата в периода от 02.07.2009 г. до 02.11.2018 г. в гр.

Пловдив, съзнателно е ощетил чуждо имущество – това на тъжителя Д. ИВ.

Д., поверено му да го управлява и пази съгласно пълномощно с рег. № 4560/02.07.2009 г. по описа на Нотариус с рег. № 326 на НК, като не е продал на себе си или на друго лице лек автомобил РОВЕР 416 с рег. № *** чрез договор за покупко – продажба с нотариално удостоверяване на подписите и не е заплащал дължимите за посоченото МПС данъци, вследствие на което са се натрупали данъчни задължения в размер на 1314,80 лева и лихва в размер на 685,46 лева до 13.04.2018 г. - престъпление по чл. 217, ал.1 от НК и за това, че на неустановена дата в периода от 02.07.2009 г. до 02.11.2018 г. в гр.

Пловдив като пълномощник на тъжителя Д. ИВ. Д., съгласно пълномощно с рег. № 4560/02.07.2009 г. по описа на Нотариус с рег. № 326 на НК съзнателно е действал против законните интереси на последния, като е предал фактически без знанието и съгласието на тъжителя Д. ИВ. Д. лек автомобил РОВЕР 416 с рег. № *** на К. Н. К. - престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК.

Производството е протекло по общия ред с разпит на свидетели, прочитане и приемане на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Л. поддържа повдигнатото обвинение, като излага доводи в насока, че по силата на съставеното пълномощно от страна на тъжителя, в тежест на подсъдимия е било да плати дължимите за автомобила данъци, както и да прехвърли автомобила чрез договор в нотариална форма. В тази връзка аргументира, че непредприемайки посочените действия, подсъдимият е нанесъл финансови увреди на тъжителя. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия да бъде наложено наказание по преценка на съда. Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. И. излага аргументи с които се противопоставя на доводите, наведени от страна на повереника на частния тъжител. Предлага самостоятелен прочит на събраните по делото доказателства, въз основа на който извежда фактическа обстановка.

Аргументира тезата, че въобще не е извършено престъпление от страна на подзащитния му – нито по чл. 217, ал. 1 НК, нито по чл. 217, ал. 2 НК.

Пледира за постановяването на присъда с която подсъдимият да бъде признат 1 за невиновен по повдигнатото обвинение. Претендира разноски.

Подсъдимият П. се възползва от правото си да не дава обяснения. В правото си на лична защита не се признава за виновен, поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли съда да бъде признат за невиновен и претендира в тежест на тъжителя да бъдат присъдени всички сторени от подсъдимия разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият ВЛ. П. П. е роден на *** г. в град ***, живущ в същия град на ул. „***, ***, с българско гражданство, женен, работещ, висше образование, неосъждан, ЕГН: **********.

Тъжителят Д. притежавал лек автомобил марка „Ровер“, модел „416“, рег. № ***, с рама № SAXXWMBZSBD920679, с номер на двигател 16К4FK86450488. Посоченият лек автомобил тъжителят закупил от „Петя и Сте“ ЕООД на 19.03.2008 г. за сумата от 2500 лева, като същият бил деклариран по реда на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Пловдив с декларация вх. № 9041/ 07.04.2009 г. с облог от 01.03.2008 г.

През 2009 г., тъжителят Д. имал сериозни финансови проблеми, поради което взел решение да продаде претажавания от него лек автомобил „Ровер“, модел „416“, рег. № ***. За тази цел, тъжителят Д. и неговият баща – свид. И.

Д. се свързали с подсъдимия В.П.. В проведената между тримата среща, тъжителят Д. и подс. П. се договорили процесният лек автомобил да остане във фактическа власт на подс. П. като залог, а подс. П. от своя страна предоставил на тъжителя Д. сумата от 2000 лева в заем. Тъжителят поел задължение да върне заетата сума, като я изплати на месечени вноски от по 240 лева, като в случай, че не успее да погаси задължението си към подс. П., процесният лек автомобил да остане във фактическа власт на П., който да управлява и да се разпорежда с вещта както намери за добре. Тъжителят Д. заплатил една единствена вноска, като поради финасовите си затруднения не успял да погаси останалата част от заема и съответно оставил автомобила във фактическата власт на подс. П. с възможност същият да се разпорежда с него.

Същевременно, с оглед постигнатите между тъжителя Д. и подсъдимия П. уговорки, на 02.07.2009 г., тъжителят Д. съставил пълномощно, с което упълномощил подс. П. да управлява и стопанисва описания по – горе лек автомобил в страната и навсякъде в чужбина. Едновременно с това, тъжителят Д. упълномощил подсъдимия и с правото да продава, заменя, залага, дарява на когото намери за добре, включително и на себе си горепосочения лек автомобил, като определи цена, каквато счете за необходимо. В тази връзка в обема на очертаната с пълномощното 2 представителна власт в полза на упълномощения П. били включени и правата същият да представлява тъжителя Д. пред нотариус, както и пред данъчни органи във връзка с декларирането и отдекларирането на автомобила, да плаща всякакви дължими суми, свързани с плащането на данъци и такси за автомобила, както и да бракува същия. Подписът върху посоченото пълномощно бил нотариално удостоверен под № 4560 на 02.07.2009 г. от Нотариус С.П., с район на действие Районен съд Пловдив, рег. № 326 в регистъра на Нотариалната камара. На същата дата, едновременно с посоченото пълномощно, тъжителят Д. съставил и подписал декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК, както и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25 ЗННД. Двете декларации били нотариално заверени съответно под № 4561 и 4562 от Нотариус П.. С декларацията по чл. 264, ал. 2 ДОПК тъжителят Д. декларирал, въпреки че бил наясно с неверността на посочените данни, че към датата на съставяне на декларацията 02.07.2009 г. – той в лично качество, като физическо лице, нямал непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Последното не било вярно, тъй като тъжителят не бил заплатил данъка върху притежаваното от него превозно средство за периода от 01.03.2008 г. до 31.12.2008 г., както и за периода от 01.01.2009 г. до 02.07.2009 г. – датата на съставяне на декларацията по чл. 246, ал. 2 ДОПК. В деня на упълномощаването тъжителят Д. предал във фактическа власт на подс. П. процесния лек автомобил и свидетелствата за регистрация на МПС – част I и част II. От своя страна подс. П. предал на тъжителя Д. сумата от 2000 лева.

В неустановен по делото момент, известен период от време след съставяне на горепосоченото пълномощно, тъжителят Д. бил уведомен от Община „Пловдив“ за това, че дължи данък върху лекия автомобил „Ровер“, модел „416“, рег. № *** в размер на 300,00 лева. Същият посетил Дирекция „Местни данъци и такси“ в гр. Пловдив, ул. „Радецки“, където уведомил служителите, че автомобилът е предаден на друго лице с пълномощно. Така дължимите данъци върху лекия автомобил не били заплатени от страна на тъжителя Д., който вече живеел и работел в чужбина, нито от страна на неговия баща – свид. И. Д., който бил в течение на случващото се. За това, че има неплатени данъчни задължения върху лекия автомобил, тъжителят Д. и свид. И. Д. не уведомили подс. П.. Същевременно последният бил в невъзможност да се разпореди с автомобила чрез сключването на възмезден договор /покупко – продажба, замяна и т.н/ или безвъзмезден такъв - дарение в нотариална форма нито договаряйки с трето лице, нито договаряйки сам със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД. Причината за това били натрупаните задължения за неплатен данък върху процесния лек автомобил, тъй като съгласно регламента на чл. 264, ал. 2 ДОПК /в редакцията действаща към инкриминирания период - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г ./, прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за 3 платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси. При това положение подс. П. в неустановен по делото момент, в периода от от 02.07.2009 г. до 02.11.2018 г. в гр. Пловдив, взел решение и се разпоредил фактически /по неустановен по делото начин/ с намиращия се в негова фактическа власт лек автомобил „Ровер“, модел „416“, рег. № ***.

Междувременно в Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ в отдел „Събиране и контрол“ била извършена служебна проверка за установяване на задължения за данък върху превозните средства, в хода на която били констатирани задължения за периода от 01.03.2008 г. до 31.12.2017 г. на Д. ИВ. Д. по отношение на собствения му лек автомобил „Ровер“, модел „416“, рег. № ***. Проверката завършила със съставянето на Акт за установяване на задължение по декларация № 332/ 13.04.2018 г. съгласно който за периода от 01.03.2008 г. до 13.04.2018 г. дължимият от тъжителя Д. данък върху превозните средства бил в размер на 1314,80 лева, а лихвите за просрочие към 13.04.2018 г. били в размер на 685,46 лева.

Цитираният акт влезнал в законна сила на 26.06.2018 г.

С Акт за възлагане събирането на публични вземания № 89/ 08.10.2018 г. на Община Пловдив, чрез Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ събирането на горепосочените задължения, установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 332/ 13.04.2018 г., на основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ било възложено на ЧСИ Л.М., рег. № 819 КЧСИ, район на действие Окръжен съд Пловдив.

В тази връзка било образувано изпълнително дело № 20188190404109 по описа на ЧСИ М., като до тъжителя Д. била изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 29180/ 18.10.2018 г., ведно със съобщение за наложен запор върху процесния лек автомобил, собственост на тъжителя Д., както и върху банковите сметки на тъжителя в ПИБ и Уникредит. Отделно от това бил насрочен и опис на движими вещи в дома на тъжителя на 17.12.2018 г.

Така полученото съобщение мотивирало тъжителя Д. да подаде сигнал до Районна прокуратура Пловдив с искане да бъде извършена проверка за извършено престъпление съответно образуване на досъдебно производство.

Посоченото тъжителят сторил чрез баща си – свид. И. Д., който бил упълномощен от сина си с нарочно пълномощно рег. № 2485/ 14.06.2017 г.

Така била извършена предварителна проверка по случая, а впоследствие на 15.03.2019 г. било образувано и Досъдебно производство № 123/ 2019 г. по описа на сектор Икономическа полиция при ОД на МВР – Пловдив, което било водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. С постановление от 01.07.2019 г. наказателното производство по цитираното ДП било спряно на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, а тъжителят Д. бил уведомен за правата си по чл. 80 НПК. Така се стигнало до образуване на съдебно производство.

4

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включващи показанията на свид. И. Д. Д. и свид. Е. Д. А., както и приобщените по надлежния ред писмени доказателства – справка – удостоверение за периода от 02.07.2009 г. до 02.07.2009 г. от 13.11.2018 г., изготвена от Нотариус П., рег. № 326 на НК; Приложение към справка – удостоверение Образец 2 Пълномощно; Покана за доброволно изпълнение;

Постановление за спиране на наказателното производство от 01.07.2019 г.;

Удостоверение за работа; Справка за съдимост; Писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ изх. № 20СД565/ 12.03.2020 г., ведно с приложените към него Акт за установяване на задължение по декларация № 332/ 13.04.2018 г.; Известие за доставяне; Протокол № 609/ 11.05.2018 г.;

Протокол № 667/22.05.2018 г.; Съобщение изх. № 18П5903/ 22.05.2018 г.;