Решение № 3119 от 21.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3119 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100110629 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 151 ЗЗД вр. с чл. 439 ГПК.

Ищците Т. С. и В. С. твърдят, че на 13.02.2014 г. между ответника „Бе плюс“ ООД като заемодател и ответника „Инженерконсулт“ ООД като заемател е сключен договор за заем за сумата от 300 000 евро. Твърдят, че страните привидно са уговорили сумата да бъде предадена на заемателя на три транша, но действителната уговорка е била цялата сума да бъде предадена до 20.02.2014 г. Като причина за сключването на този договор за заем се сочи наличието към този момент на друго задължение на друго дружество „Инженерконсулт 2013“ ЕООД към трето лице в размер на 505 000 лв., за събирането на която сума е образувано изпълнително производство срещу това дружество – изп. дело № 2251/2013 г. на ЧСИ Б.Б., като изпълнението е насочено върху недвижим имот, предоставен като обезпечение на дълга от трето лице – дъщерята на ищците, а публичната продан на имота е следвало да приключи именно на 20.02.2014 г. За да не бъде продаден имотът, ответникът „Инженерконсулт“ ООД е сключил процесния договор за заем от 13.02.2014 г., за да осигури средства, с които да погаси задължението по изпълнителното дело. Ищците посочват, че заемът е предоставен при уговорена възнаградителна лихва от 19%, като също така е уговорена и неустойка за забава при връщането на сумата от 0,033% на ден върху неизплатената част от сумата, а ако забавата продължи повече от месец неустойката нараства до 0,066% на ден. Твърдят, че като обезпечение на така предоставения на ответника „Инженерконсулт“ ООД заем ищците са учредили ипотека върху собствения им недвижим имот – поземлен имот с площ от 1 323 кв. м, находящ се в с. Бистрица, Столична община, заедно с построената в него жилищна сграда на четири етажа със застроена площ от 316 кв. м. Ищците твърдят още, че по процесния договор за заем заемателят „Инженерконсулт“ ООД 1 е получил само сумата от 115 000 евро (с два превода от 14.02.2019 г. и 19.02.2014 г.), като остатъкът от уговорената сума от 185 000 евро не е преведена на заемателя до 20.02.2014 г., което е било необходимо с оглед осуетяването на проданта на имота на дъщерята на ищците по изпълнителното дело. Твърдят и че впоследствие в периода 30.04.2014 г. – 30.04.2015 г. заемателят е заплатил на заемодателя общо 62 107 лв., като след това ответникът „Бе плюс“ ООД е предявил иск, по който заемателят „Инженерконсулт“ ООД е осъден да заплати следните суми по процесния договор за заем – 586 749 лв. – главница на дълга, 67 785,05 лв.

– възнаградителна лихва, 206 209,45 лв. – неустойка за забава и 60 782,05 лв. – разноски по делото, за които суми срещу ответника „Инженерконсулт“ ООД е издаден изпълнителен лист и през 2018 г. е образувано изпълнително производство, като изпълнението е насочено към ипотекирания от ищците имот.

При изложените обстоятелства, ищците, като лица, учредили ипотека за чужд дълг, възразяват, че сумите, предмет на принудителното изпълнение по издадения срещу заемателя „Инженерконсулт“ ООД изпълнителен лист, са недължими по следните съображения. Ищците твърдят, че третият транш по процесия договор за заем за сумата от 185 000 евро не е извършен, т.е. тази сума не е предадена на заемателя, поради което не се дължи и заплащането . Ищците твърдят също така, че е налице привидна уговорка в договора относно момента на извършване на последния транш по уговорения заем, като в договора е посочено, че това трябва да стане на 12.03.2014 г., но действителната уговорка е цялата сума да бъде получена от заемателя до 20.02.2014 г., за да може да бъде осуетена проданта на имота на дъщерята на ищците по изпълнителното дело. Поради това ищците твърдят, че е налице фикс сделка по процесния договор за заем, тъй като предоставянето на цялата уговорена по него сума е трябвало да стане непременно до 20.02.2014 г. При това положение ищците възразяват на първо място, в случай че заемодателят е знаел, че няма да предостави цялата сума по заема до тази дата, но е обещал това, за да склони ищците да обезпечат заема с ипотека върху имота си, че е налице измама от страна на заемодателя и поради това както договорът за заем, така и ипотеката следва да бъдат унищожени (възражение по чл. 29, ал. 1 ЗЗД). На второ място, в случай че заемодателят не е знаел, че няма да предостави цялата сума по заема до 20.02.2014 г., с оглед на посоченото значение на този срок ищците заявяват, че както договорът за заем, така и договорът за ипотека следва да се считат развалени поради неизпълнение в рамките на точно уговорения срок (възражение по чл. 87, ал. 2, предл. 3 ЗЗД). На трето място, посочват при евентуалност, ако не се установи симулация по отношение на уговорената дата на последния транш по договора за заем, че е налице грешка в предмета на договора от страна на ищците, тъй като е налице грешка по отношение на сроковете за получаване на сумите по договора, които са били от първостепенно значение при посочената обстановка, поради което договорът за заем и този за учредяване на ипотеката следва да бъдат унищожени на това основание (възражение по чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Освен това ищците твърдят (с оглед направеното в първото заседание по делото допълнение на направените от тях възражения), че договорът за заем, както и допълнителните споразумения към него, с оглед на обстоятелствата относно сключването им и на уговорените в тях задължения, са сключени поради крайна нужда и при 2 явно неизгодни условия, поради което следва да бъдат унищожени и на това основание (възражение по чл. 33, ал. 1 ЗЗД).

Ищците също така възразяват за това, че уговорената в чл. 14 на процесния договор за заем неустойка е нищожна поради това, че накърнява добрите нрави (възражение по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), тъй като целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите на неустойката функции. В тази връзка посочват, че размерът на неустойката значително надхвърля евентуалните вреди, които биха могли да настъпят за заемодателя и които според ищците следва да се съизмерят със законната лихва за забава, като следва да се съобрази и че заемодателят разполага със сигурно обезпечение на вземанията си – ипотеката, учредена от ищците. Посочват и че при добавяне на размера на неустойката към размера на уговорената възнаградителна лихва по заема се получава значителна тежест на лихвата (43,16%), която е многократно по-висока от обичайните лихви по ипотечните заеми за този период (които според ищците са 6-8%). Ищците посочват и че според договора неустойката за забава се начислява върху цялата невъзстановена сума на заема, а не само върху просрочената част от нея, което също е некоректно, тъй като така тя се начислява и върху суми, за които не е настъпила забава, а освен това се начислява и върху неизплатената възнаградителна лихва, което води до олихвяване на изтекли лихви (анатоцизъм), което е забранено. Посочват и че неустойката не е ограничена с определен предел или срок, за който се начислява. Всички тези аспекти на уговорената неустойка, според ищците, обуславят и нейната нищожност на посоченото основание.

Ищците възразяват и че договорът за учредената от тях ипотека е нищожен, тъй като не са спазени изискванията към съдържанието му във връзка с индивидуализацията на обезпеченото вземане (възражение по чл. 170 ЗЗД). В тази връзка посочват, че в ипотечния акт липсва яснота относно падежа на обезпеченото вземане по договора за заем, тъй като е посочено, че той настъпва 12 месеца след влизането на договора за заем в сила, без да е посочено при какви условия става това. Освен това посочват, че в ипотечния акт липсва яснота относно длъжника по обезпеченото вземане по отношение на третия транш по договора за заем в размер на 185 000 евро, доколкото като длъжник е посочен заемателят „Инженерконсулт“ ООД, но това дружество не е получавало сумата по третия транш на договора, а след като тази сума не е предоставена, според ищците не е възможно да съществува и акцесорното ипотечно право, обезпечаващо вземането за връщането , което не е възникнало. Ищците заявяват и че ако сумата по третия транш по договора за заем е преведена на трето лице, следва да се има предвид, че те не са дали съгласие да обезпечат това вземане, което също води до недействителност на ипотеката.

В заключение ищците твърдят, че в периода 11.03.2016 г. – 29.08.2018 г. заемателят „Инженерконсулт“ ООД е изплатил на заемодателя по процесния договор за заем сумата от общо 376 215 лв., която следва да бъде съобразена.

При изложените обстоятелства и направените от ищците възражения те искат да бъде установено по отношение на ответниците, че сумите по процесния договор за заем за 586 749 лв. – главница на дълга, 67 785,05 лв. – възнаградителна лихва, 206 209,45 лв. – 3 неустойка за забава и 60 782,05 лв. – разноски в съдебното производство, за които суми срещу ответника „Инженерконсулт“ ООД е издаден изпълнителен лист през 2016 г. по т. д.

№ 5418/2015 г. на СГС, VI-14 състав, не подлежат на принудително изпълнение по отношение на посочения ипотекиран имот. Не претендират разноски по делото.

Ответникът „Бе плюс“ ООД оспорва иска. На първо място посочва, че предявеният иск е недопустим, тъй като двамата ищци са съдружници в дружеството ответник „Инженерконсулт“ ООД, а ищцата Т. С. е и управител на дружеството, поради което ответникът счита, че ищците са участвали в съдебното производство, в което е постановено осъдително решение срещу дружеството заемател, поради което са обвързани от това решение. В тази връзка ответникът заявява и че предявяването на настоящия иск от ищците, които са имали възможност да се защитят в предходното съдебно производство, представлява злоупотреба с процесуално право. На следващо място ответникът оспорва иска. Не оспорва, че процесният договор за заем е сключен между двете ответни дружества, както и че вземанията по него са обезпечени с ипотека, учредена от ищците върху техен имот. Оспорва обаче твърденията на ищците относно привидната уговорка за датата, до която е следвало да се преведат сумите по договора за заем, както и че целта на предоставените средства е била за заплащане на задължения по изпълнително производство.

Твърди, че с такава цел ответникът „Инженерконсулт“ ООД е сключил друг договор за заем (за мостов кредит) с друго лице, а процесният заем е отпуснат за оборотни средства.

Ответникът не оспорва, че третият транш по процесния договор за заем от 185 000 евро не е преведен по сметка на заемателя, но твърди, че сумата е преведена на трето лице съгласно изрично споразумение между страните по договора от 19.02.2014 г., като също така твърди, че във връзка с третия транш е сключено и второ допълнително споразумение между страните по заема от 20.03.2014 г. Възразява, че доколкото процесният договор е сключен между търговци, недопустимо е да се прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка, като възразява и срещу другите изложени от ищците съображения (повечето от които правни по своята същност) относно нищожността на неустойката. Ответникът също така счита, че не липсва яснота относно падежа на вземането или относно длъжника по заема, която да доведе до нищожност на учредената като обезпечение ипотека. Оспорва и обстоятелството, че чрез евентуални плащания от страна на заемателя са погасени всички задължения по процесния договор за заем. Претендира разноски.

Ответникът „Инженерконсулт“ ООД (н) не изразява становище по предявения иск. Не претендира разноски по делото. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е постъпил отговор на исковата молба от този ответник (наречен становище), а впоследствие е подадено и отделно становище, които са подадени от управителя на дружеството Т. С.. От представеното по делото решение от 31.07.2019 г. на СГС обаче е видно, че по отношение на „Инженерконсулт“ ООД е открито производство по несъстоятелност, като едновременно с това на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, като също така производството по несъстоятелност е спряно. Съгласно чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ с постановяване на решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност се прекратяват 4 правомощията на неговите органи (като това решение подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 714 ТЗ). Следователно от момента на постановяване на решението от 31.07.2019 г. управителят на дружеството вече не може да го представлява, включително в съдебни производства. Според информацията от търговския регистър впоследствие производството по несъстоятелност е възобновено, като е назначен и временен синдик (на 14.07.2020 г.), а след това и синдик на дружеството (на 19.07.2022 г.). Следователно, доколкото правомощията на управителя на дружеството са прекратени, то може да се представлява в съдебни производства само от назначения синдик (чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ).