Решение № 873 от 27.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Варна, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110201746 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Ф. М., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0001785 от 22.11.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя М., на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за това, че на 07.10.2021 г. около 09:47 часа в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, автогара Варна, сектор „Заминаващи автобуси“, извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия гр.

Варна – гр. Хасково, с начален час на тръгване от гр. Варна в 10:00 часа, на основание пътен лист № 021920/ 06.10.2021 г., издаден от превозвача, маршрутно разписание № 26401 с автобус марка „Кинг Лонг ХКМ“ кат. М3 с рег. № Х 1373 КС с 11 бр. пътници в автобуса, водачът извършва обществен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г., като при проверката е установено, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г., водачът не представя всеки ръчен запис или разпечатка, направена за периода 15:59 ч. (UTC) на 02.10.2021 г. до 10:45 часа (UTC) на 04.10.2021 г. и/или тахографски листи за същия период, ако е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф и/или удостоверение по образец, като липсва информация в картата на водача – 1 нарушение на разпоредбата на чл. 36, §2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.

Жалбоподателят Е. Ф. М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като посочва, че винаги коректно е боравил с дигиталната си карта, като коректно и стриктно е въвеждал информация за всеки свой работен ден и почивка. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, доколкото според него вината му не е установена по категоричен начин.

В проведеното на 08.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1746 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Е. Ф. М. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания, допълвайки в своята пледоария, че в периода 02.10.2021 г. – 04.10.2021 г. си е почивал у дома и не е използвал дигиталната си карта.

Въззиваемата страна Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 08.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1746 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В сутрешните часове на 07.10.2021 г. св. Й. Р. Й. – ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното движение на територията на Автогара Варна, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158.

Св. Й. извършил проверка на документите на водача Е. Ф. М., който извършвал обществен превоз на пътници по автобусна линия гр. Варна – гр.

Хасково, с начален час на тръгване от гр. Варна в 10:00 часа с автобус марка „Кинг Лонг ХКМ“ кат. М3 с рег. № Х 1373 КС, с 11 бр. пътници.

Св. Й. констатирал, че в дигиталната карта на водача М. липсвала информация за периода от 15:59 ч. (UTC) на 02.10.2021 г. до 10:45 часа (UTC) на 04.10.2021 г., като св. Й. поискал от жалбоподателя М. да представи всеки ръчен запис или разпечатка, направена за периода 15:59 ч. (UTC) на 02.10.2021 г. до 10:45 часа (UTC) на 04.10.2021 г. и/или тахографски листи за същия период, ако е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов 2 тахограф и/или удостоверение по образец.

Жалбоподателят М. не представил нито един от възможните документи, поради което св. Й. преценил, че със своето поведение жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 36, §2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014, поради което и на същата дата 07.10.2021 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 22.11.2021 г.

Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на Е. Ф. М. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 36, §2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

На първо място следва да се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на Е. Ф. М. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му 3 да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Императивната разпоредба на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент № 165/2014 предвижда задължение за водача да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на регламента. В конкретния случай от показанията на св. Й. Р.

Й., които съдът кредитира като последователни, логични и най – същественото, подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, съвсем конкретно от разпечатката, направена с програма TDCS, се установява, че в сутрешните часове на 07.10.2021 г. е установил, че липсва информация в дигиталната карта на водача М. за периода от 15:59 ч. (UTC) на 02.10.2021 г. до 10:45 часа (UTC) на 04.10.2021 г., като също така жалбоподателят не е представил всеки ръчен запис или разпечатка, направена за същия този времеви период и/или тахографски листи за същия период, ако е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф и/или удостоверение по образец, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Следва да се допълни, че и впоследствие, дори след съставяне на АУАН, нито един от възможните документи не е представен от страна на жалбоподателя М., макар, че следва задължително да се отбележи, че нарушението бива довършено още с непредставянето на цитираните документи в хода на проверката на пътя пред съответния инспектор на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Нормативното задължение на водача се изразява в това още в хода на проверката да представени документите, очертани в разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент № 165/2014.

За допълнение на мотивите, съдът би желал да отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. И не защото в т. 21 – 23 от Група II от Приложение I от Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е квалифицирано като „много тежко нарушение“, тъй като това само по себе си не е основание за неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, но следва да се подчертае, че обществената опасност на процесното нарушение е 4 изключително висока. В крайна сметка за един период от време няма никаква информация какво е правил водача на превозното средство, което осуетява възможността на контролните органи да извършат проверка на работното му време, което неминуемо е свързано с опасността от произшествия на пътя. На практика това е нарушение, което поставя в риск всички участници в движението на пътя, поради което и според съда е обществено неприемливо да се проявява снизхождение и бъде прилагана разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

На практика твърдението на жалбоподателя М., застъпено и в пледоарията му по същество на делото, че в периода от 15:59 ч. (UTC) на 02.10.2021 г. до 10:45 часа (UTC) на 04.10.2021 г. се е намирал в дома си и е почивал, не е подплатено с никакви доказателства, поради което и съдът го намира за недоказано.

Размерът на наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

Предвид изложеното, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0001785 от 22.11.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна е законосъобразно и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

В случая макар и изхода на делото да е благоприятен за възиваемата страна, съдът не може да уважи претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като придружителното писмо към въззивната жалба, в което се съдържа аргументирано становище за нейната неоснователност не е било подписано от юрисконсулт в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, а и такъв не е участвал в проведеното на 08.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1746 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0001785 от 22.11.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на Е. Ф. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за това, че на 07.10.2021 г. около 09:47 часа в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, автогара Варна, сектор „Заминаващи автобуси“, извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия гр. Варна – гр. Хасково, с начален час на тръгване от гр. Варна в 10:00 часа, на основание пътен лист № 021920/ 06.10.2021 г., издаден от превозвача, маршрутно разписание № 26401 с автобус марка „Кинг Лонг ХКМ“ кат. М3 с рег. № Х 1373 КС с 11 бр. пътници в автобуса, водачът извършва обществен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г., като при проверката е установено, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г., водачът не представя всеки ръчен запис или разпечатка, направена за периода 15:59 ч. (UTC) на 02.10.2021 г. до 10:45 часа (UTC) на 04.10.2021 г. и/или тахографски листи за същия период, ако е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф и/или удостоверение по образец, като липсва информация в картата на водача – нарушение на разпоредбата на чл. 36, §2, т.

(ii) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.

Оставя без уважение искането на Директора на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 1746 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.