Решение № 16 от 26.05.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Варна , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Милен П. Славов

Членове:Петя И. Петрова

Мария К. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500134 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 134/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от страните срещу различни части на решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1861/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК с решение № 260009/01.02.2021 г., както следва:

По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор от ОП Варна, против решението на окръжния съд в цялата осъдителна част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. А.: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна, НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД 307/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 23.03.2018 год. до окончателното й изплащане; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2300 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 822,40 лева представляващи обезщетение за 1 имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение; на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 15.11.2018 год. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски съразмерна с уважената част от иска в размер на 632,44 лева.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетението.

Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за техния обем, евентуално и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и за завишаване на размера на присъденото обезщетение. Изложила е съображения за недопустимост на претенцията за неимуществени вреди от продължителността на наказателното производство, предвид липсата на заявено искане в процедура по ЗСВ, както и че обезщетението за неразумния срок се поглъща от обезщетението за незаконното обвинение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение съдът не съобразил: че забраната за напускане пределите на страната не е наложена от прокуратурата; че срокът на задържането и домашния арест били зачетени при изтърпяване на присъдата по друго наказателно дело; че влошеното здравословно състояние не е в причинна връзка с наказателното производство и ищецът бил с диагноза емоционална нестабилност преди това; многократното осъждане на ищеца и незасягане на емоционалната му сфера; както и икономическия стандарт в страната. Молил е за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваната част и за отхвърляне на исковете, евентуално – за намаляване размера на обезщетенията.

М. С. А., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията е молил за отхвърлянето й и за присъждане на сторените по делото разноски.

По въззивна жалба на М. С. А., чрез адв. Ю.Г., против решението на окръжния съд в частта, с която са отхвърлени исковете: по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление за горница над 10 000 лева до 12 000 лв., ведно с лихвите от 23.03.2018 г.; по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 357,78 лв. изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 2 300 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г.; по чл.86 ЗЗД за сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г.

Ищецът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение на процесуалните 2 правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на още 2 000 лв. и за уважаване на исковете по чл. 86 от ЗЗД до обжалваните размери и периоди на забава. Изложил е съображения за непопълването на делото с нужния доказателствен материал /касаещ претърпените вреди/ и от там и за необоснованост на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение - присъден в занижен размер от съда. Сочил е, че окръжният съд не е дооценил моралните вреди от незаконното обвинение по справедливост, защото не кредитирал показанията на единствения свидетел – съжителстващата с ищеца Анка Пендарова, след като допуснал само нея и още с доклада си по делото отхвърлил искането за разпит на още четирима свидетели. Навел е и оплаквания за наличие на предпоставките за уважаване на исковете за мораторни лихви върху двете обезщетения за имуществените вреди, предвид забавата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г. и за необоснованото им отхвърляне от окръжния съд.

Прокуратурата не е подала отговор на жалбата на ищеца.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете: по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК за горницата над сумата от 12 000 лева до 62 000 лв.; на осн. чл. 2б от ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, за горницата над сумата 2 000 лева до 10 000 лева.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница от 2 300 лв. за горницата над 357,78 лв. до 1670,27 лв. и за периода от 10.05.2012 г. до 23.03.2018 г.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница 822,40 лв. за горницата над сумата от 127,94 лв. до 407,04 лв. и за периода до 23.03.2018 г.;

С определение в закрито заседание, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, като е уважил същите.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала съответно въззивната си жалба и отговора, като ищецът е претендирал разноски по приложен списък.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира решението на окръжния съд за валидно и допустимо в обжалваната му част, а с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на М. С. А., с която срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на държавата, са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати: - по 3 чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 62 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение по Д.П. №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 115, вр. 20, ал.

2 от НК, за което е оправдан, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.03.2018 г. до окончателното й изплащане; - по чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за провеждане на производство извън разумните срокове по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 22 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2018 г. до окончателното и заплащане; - по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 2 300 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение в размер на платените адвокатски хонорари по наказателното дело, както и по чл. 86 ЗЗД сумата 1670,27 лева, представляваща законните лихви върху тази главница, считано от 10.05.2012 г. – първата дата на договорите за правна помощ и съдействие до датата на завеждане на настоящия иск; - по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 822,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение в размер на заплатените транспортни разходи за явяване по делото, както и по чл. 86 ЗЗД сумата от 407,04 лв., предствляваща законните лихви върху тази главница за периода от 02.02.2012 г. до датата на завеждане на иска.

В исковата си молба ищецът е поддържал, че вследствие на незаконното обвинение по Д.П. №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна в тежко умишлено престъление - убийство и образуваните наказателни дела (НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД 307/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС), по които е бил задържан, прилагани са му и други мерки за неотклонение, както и забрана за напускане на страната и са извършвани множество процесуални действия, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, претеснения, накърняване на доброто му име в обществото, опозоряване като убиец, включително и пред децата му, чувство на гняв, унижение, срам, объркване, отчаяние, загуба на вяра в правоохранителните органи, неудобства и притеснения за семейството му, включително и икономически, изолация, огорчение от несправедливото обвинение, нервни сривове и влошаване на здравето, невъзможност за свободно придвижване и да посети децата си в чужбина, ограничаване на социалните му контакти и нарушаване на общуването му с близки и роднини. Изложил е съображения за голяма продължителност на наказателното производство извън разумните срокове, което довело до допълнителни тревоги и стрес, както и за сторени в наказателното производство разходи за заплащане на адвокатски хонорари и за транспортни разходи, представляващи имуществени вреди за него.

Прокуратурата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му, като относимите към настоящото производство възражения са за недопустимост на претенцията за неимуществени вреди от продължителността на наказателното производство, предвид 4 липсата на заявено искане в процедура по ЗСВ, за поглъщане на претендираното обезщетение за неразумния срок от това за незаконното обвинение, както и тези, релевирани във въззивната жалба като обосноваващи липсата на претърпени неимуществени вреди, респ. обосноваващи нисък размер на обезщетението предвид липсата на търпени негативни изживявания в обичаен обем и интензитет.

Установено от материалите по делото е, а и страните не са спорили по следната фактическа обстановка:

На 08.07.2011 год., ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна, образувано на 06.07.2011 г. първоначално срещу неизвестен извършител, за тежко умишлено престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК за това, че на 24.11.2010 г. в с.Дюлино, обл. Варна, в съучастие с друго лице като съизвършил умишлено умъртвил И.Г.З.. Задържан е в ареста Варна от 08.07.2011 г. до 03.02.2012 г., първоначално с постановление от 08.07.2011 г. за срок от 72 часа, а от 11.07.2011 г. въз основа на определение от 11.07.2011 год. по ЧНД №110/2011 год. по описа на ВОС с постоянна мярка „Задържане под стража“, потвърдена с определение от 19.07.2011 год. по ВЧНД №219/2011 г. от Апелативен съд – Варна. На 11.07.2011 год. отново му е повдигнато обвинение за престъплението по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК и е разпитан в качеството на обвиняем. Жалбите му срещу мярката за неотклонение са отхвърлени с разпореждане от 21.09.2011 год. по ЧНД № 1865/2011 год. на ОС. С определение от 30.01.2012 г. по ЧНД №118/2012 год., мярката „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест“ - изпълняван в дома му в град Поморие. С постановление от 12.04.2012 г. отново е привлечен като обвиняем, обвинението му е предявено на 09.05.2012 год. и е разпитван. На 21.05.2012 год. делото е докладвано на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд за престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК. Обвинителният акт е внесен в окръжния съд на 12.07.2012 год. и срещу ищеца е образувано НОХД № 918/2012 г. по описа на ВОС. Последното първо е било прекратено, а след отмяна на разпореждането – насрочено и разгледано в 7 съдебни заседания, като са конституирани и частни обвинители и граждански ищци. Делото е приключило с Присъда № 110/26.11.2012 год., по НОХД 918/2012 г. по описа на ВОС, с която ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в убийство, а мярката за неотклонение е изменена в „Подписка“.