Определение № 1063 от 25.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601239 по описа за 2024 година

С Определение № 219 г от 01.08.2024 г.,постановено по ЧНД №418/2024г, Районен съд Несебър е отменил Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър от 21.06.2024г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 304 ЗМ-1063/2023г. по описа на РУ Несебър, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. и върнал делото на прокурора с указания съобразно мотивната част на определението.

Недоволен е останал представителят на РП-Бургас,ТО Несебър,който счита атакувания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.Излага доводи,че разследването било пълно и всестранно,нямало необходимост от събиране нови доказателства,като същите не усатновявали причинноследствена връзка между поведението на Ж. и настъпилия вредоносен резултат.Предлага съдебния акт да бъде отменен ,а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено като законсъобразно.

Депозирано е и възражеине от пострадалото лице Н. Д. чрез адв.Н. Д..Излагат съображения за законосъобразност на съдебиня акт постановен от РС-Несебър и молят съда да го потвърди.

Съдът след като се запозна с частния въззивен протест,възражението на пострадалато лице и материалите по досъдебното производство установи следното|:

Подаденият частен протест е подаден в законоустановеният срок от процесуално легитимирана за това страна,поради което е допустим,но по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Досъдебно производство № 304 ЗМ - 1063/2023 г. по описа на РУ на МВР - Несебър е 1 било образувано на основание чл. 212 ал.1 от НПК за това, че на 15.09.2023г. около 05:30 часа на главен път I-9, срещу сградата на фирма „Мегре“ на прав участък, при суха пътна настилка, водач на МПС, движещо се в посока от гр. Варна към гр. Бургас е нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е допуснал причиняването на средна телесна повреда на пресичащият пътното платно пешеходец Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ж.к. ********, № ***, вх. *, ет. *, ап. **, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. II, вр. ал. 1, буква „Б“, предл. II, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител, като по делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

Бургаски окръжен съд установи следната фактическа обстановка:

На 14.09.2023г. св. Т. Ж. от гр. **********, посетил к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, за да се види със свои приятели. На 15.09.2023г., около 05:20 часа, св. Ж. управлявал товарен автомобил марка и модел „*******“ с рег. № ********, собственост на дружеството „*********“ , в което баща му св. Р. Ж. бил съдружник по главен път I-9 в посока от гр.

Варна към гр. Бургас, като се намирал в района на к.к. Слънчев бряг. Св. Т. Ж. се движел по пътя в дясната пътна лента, гледано по посока на движението му с неустановена по категоричен начин ,но със сигурност над 85 км/час, /настоящият съдебен състав не кредитира АТЕ в тази й част/ ,при ограничение на скоростта от 80 км/час, въведено с пътен знак „В26“. Той бил сам в автомобила като нямал конкретна цел за пътуването си. Времето било сухо и с добра видимост, като пътната настилка била суха. По същото време пострадалият Н. Д., който живеел на квартира в комплекс „***********“ в к.к. *********, тръгвал за работа. До работното си място в гр. ******** пострадалият се е придвижвал с автобус със спирка на централната улица в к.к. Слънчев бряг до хотел „Арда“. За да стигне до спирката, пострадалият е трябвало да пресече пътното платно за движение на главния път I-9, свързващ гр. Варна и гр. Бургас.Този участък на пътя,въпреки,че е междуградски такъв,от двете страни на пътя има множество построени хотели и обитаеми за летния сезон сгради ,които са били населени и пълни с туристи и работници,наети за летния сезон за работа в близките курорти. Преди да предприеме пресичане пострадалият се огледал в двете посоки и след като не видял идващи МПС, навлязъл в платното за движение, за да го пресече. Когато бил в средата на пътното платно внезапно забелязал движещ се срещу него автомобил, управляван от св. Т. Ж.. Последвал удар на автомобила в пешеходеца. Ударът бил в лявата част на тялото на свидетеля Н. Д., като от него той бил отхвърлен нагоре и паднал върху асфалтовото покритие зад преминалия мястото на удара автомобил. Първоначалният удар между автомобила и тялото на пострадалия Д. е станало с предната броня на МПС, вследствие на което лявото ходило на пострадалия се е усукало. След първото съприкосновение тялото на св. Д. се е издигнало леко нагоре и е паднало върху предния капак на автомобила на лявата си страна. Ударът на Н. Д. в предния капак, предизвикал фрактура на лявата му раменна става. След това тялото му се приплъзнало нагоре по предния капак на МПС и последвал нов удар на главата му в предното стъкло на 2 автомобила. Последвал още един удар в лявото рамо, поради приплъзване на тялото, в следствие на което била предизвикана травма на главата и счупване на предното стъкло на автомобила. Водачът на МПС продължил движението си с МПС, без да спре, за да провери какво се е случило с пострадалия, след което изоставил МПС на черен път по посока гр.

Каблешково, където по-късно бил открит от полицейските служители. От удара свидетелят Н. Д. получил счупване на лява раменна кост и разместване на лява раменна става, както и счупване на ляв малък пищял в долна трета с разместване в тало-круталната става /глезенната става/, като уврежданията отговарят да са получени от действието на или върху твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито могат да са външните части на автомобил при непосредственото му привеждане в движение в покой, с последващо падане на неравен терен. Травмата е довела до трайно затруднение в движението в ляв горен крайник за срок от 8-10 седмици и до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок 2-3 месеца. В досъдебното производство са били изготвени автотехническа, съдебномедицинска и технически експертизи.

Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд,че по досъдебното производство не е проведено пълно,всеобхватно и всестранно разследавне,поради което наблюдаващия прокурор е извел неправилни фактически ,респективно и правни изводи и е прекратил наказателното произовдство поради липса на извършено престъпление.

Безспорно по делото не е изяснен изцяло механизма на настъпване на ПТП,поради което е налице необходимост от повторна автотехническа експертиза.Вещото лице е отговаряло на въпроси от правен характер ,което е недопустимо,като тези отговори от правен характер са ползвани неправомерно като мотиви от прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.Липсват собствени фактически и правни изводи от страна на прокуратурата изложени в постановлението по каква причина е приел,че липсва виновно поведение от страна на Т. Ж.,като единствено се позовава на автотехническата експертизата,която е направила недопустими правни изводи в тази насока ,а именно кой е виновния участник в ПТП и чий неправилни действия са в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП,/цитат от АТЕ-„ възникването на произшествието е вследствие действията на пешеходеца /т.15 от АТЕ-стр.105 ДП/.Разследващият орган е следвало възоснова на доказателствата по делото и вътрешното си убеждение да направи обстоен,собствен анализ на събраните доказателства,възоснова на които да формира правните си изводи.Такива не са направени,с което не е изпълнено задължението на прокуратурата възведено в чл.13 НПК и чл.14 НПК.

На първо място настоящият съдебен състав не кредитира в пълнота АТЕ,като следва да се отбележи,че не е установено по категоричен начин с каква скорост се е движел процесния автомобил преди и към момента на удара,което обстоятелство е от съществено значение за правната квалификация на нарушението и за всестранното изясняване на фактическата обстановка.Вещото лице е изчислило скоростта според теоретични постановки по метода на Коршаков от специализираната литература за изследване на ПТП ,като е взел предвид анализ на дълбочитните на деформациите на предния капак на автомобила и пораженията по предното стъкло установени при огледа на веществените доказателства,като приема,че тези 3 увреди са значителни и големи,което предполагало скорост над 80, а именно 85 км/ч.Според въззивния състав и съдебната му практика в тази насока наличните значителни увреждания на предния капак , вида и степента на счупеното предно стъкло, безспорно налагат извод,че скоростта е била повече от 85 км/ч,като вещото лице е приел теоретично минималната такава, но тя не е действителната и не е изчислена по категоричен начин.Съществуват и други методи на изчисление,по-прецизни,например като метода на постановка на Нютон или най-новия метод-„компютърна симулация“,който е най-точния такъв в Европа.Следва да се вземат предвид също и техническите характеристики на автомобила на Ж.,конкретните му параметри,техническо състояние и възможности на движение и ускорение на автомобила.Налице е надлежен Протокол за оглед на вещественото доказателство-лекия автомобил марка „*****“,снимков автомобил на получените повреди и деформации,които безспорно навеждат на извод,че водачът е управлявал с много по-висока от посочената в АТЕ скорост от 85 км/ч. Установено е, че водачът е имал видимост на осветеност на фаровете от дясната страна на платното до 75 м.Всеки един водач на МПС е длъжен да не управлява с превишена скорост за съответния участък ,която в конкретния случай е била 80 км/ч,както и със съобразена такава, като се съблюдава релефа,спецификата на пътното платно,техническата изправност на автомобила,видимостта в съответната част на денонощието,атмосферните условия,степента на заселеност на пътния участък с хора и т.н ,като винаги следва да управлява със скорост,която да му позволи да спре при внезапно изникване на препятствие по пътя./по арг. на чл.20 ал.2 ЗДП/,която разпоредба дори не е обсъдена като правна възможност от прокуратурата.Липсват доводи , водачът дали е управлявал със съобразена или несъобразена скорост,което е довело до необосноваността на прокурорския акт,както правилно е отбелязал и районният съд.Доказателствата са обсъдени едностранно,а не пълно и всестранно,като е следвало да се анализират всички възможни нарушения на правилата за движение в конкретния случай и чак тогава да се прави извод за наличие или не на виновно поведение.Безспорно в настоящия случай е установена и превишена скорост,която ,както подчерта по-горе съда не е установена по категоричен начин ,който пропуск следва да се прецизира чрез назначаване на повторна АТЕ.На повторната експретиза следва да се зададе въпрос и каква е била съобразената скорост в този пътен участък ,за да може водачът да има възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя. Следва да се отчете при отговора на този въпрос обстоятелството , въпреки,че участъкът от пътя е междуселищен,той е част от урбанизирана територия ,от двете му страни има построени множество жилищни сгради,хотели,търговски обекти,при действащ все още летен сезон в морски курорт /15.09./,през тъмната част на денонощието , при обитаеми и пълни хотелски комплекси ,находящи се на 100 метра от произшестивето,от където е тръгнал и пострадалия ,населени с туристи и хора, работещи в близките търговски обекти и туристически комплекси/Сл.бряг и Несебър/ ,при тези данни каква е била стойността на съобразената скорост в този пътен участък на конкретното местопроизшествие

,изследвайки поведението и на двамата участници в произшествието,видимостта и дуги елементи ,които биха позволила на водача на МПС да реагира и спре адекватно пред възникналото препятствие на пътя.Експертизата дължи 4 отговор на този въпрос ,след като описва механизма на възникналото ПТП.Не се установява възоснова на какви доказателства експертизата е констатирала,че пешеходецът не се е огледал преди да предприеме пресичане на пътното платно,напротив показанията на св.Н.Д. са категорични,че се е огледал на двете страни и е констатирал ,че няма автомобили по пътя преди да предприеме пресичане,което обективира недостоверността на изготвената АТЕ по ДП ,поради което съда не я кредитира.Обективно невъзможно е автомобилът да е бил на 30 м от пешеходецът преди същия да предприеме пресичане и да възникне опасността за водача и пострадалия да не възприеме на това разстояние заплахата от връхлитащ автомобил на пътя ,а да тръгне спокойно да пресича пътното платно,за да се коментира попадане в опасна зона и невъзможност от избягване на удара от автомобила при липса на виновно поведение.