Решение № 274 от 02.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. гр. Димитровград, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100756 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал.

1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД), че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н. И. М. по ч.гр.д. № 1762/2025 по описа на Районен съд – Кубрат, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което дружеството предявявало настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Вземането произтичало от следните обстоятелства:

На 18.01.2022г. между „Креди Йес“ ООД (кредитор), от една страна, и Н.

И. М.(в качеството му на кредитополучател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 480168 с чиста стойност от 409,03 €/ 800 лв. Договорът бил с уговорен брой 21 вноски, всяка от които в размер на 30,68 €/ 60лв. Първата падежна дата е била на 25.01.2022г.

Последната вноска е била уговорена за 14.06.2022г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения 1 период, е в размер на 444.50 € / 869.36 лв. Следва да се вземе предвид, че за погасяване на задължението от страна на длъжника са постъпили доброволни вноски в общ размер на 227,17 €/ 444,3лв., както следва: Платена главница:

129,87 €/ 254,01 лв. Платена лихва: 21,21 €/41,49 лв. Платена неустойка: 76,08 €/148,8 лв.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „Креди Йес“ ООД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор от 18.01.2022г.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер се сключи Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес“ ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за кредит № 480168, сключен между „Креди Йес“ ООД и Н. И. М.. Изложеното предоставя правния интерес на представляваното от мен дружество да предяви настоящия иск. Съобразно мотивите на т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, установителният иск може да бъде подаден и от цесионера, но в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК, който тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

Поради неизпълнение на задължението, цесионерът пристъпва към принудително изпълнение, като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК против Н. И. М. за заплащане на дължимата сума по Договор за паричен заем от 18.01.2022 г. Съдът е уважил искането на Заявителя и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1762/2025г., с която е осъдил Н.

И. М. да заплати на заявителя сумата по непогасеното задължение по Договор за паричен заем от 18.01.2022г. сключен между „Креди Йес“ ООД и Н. И. М..

2

Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 12.01.2024 г., възлиза общо на 444,98 € / 870,30 лв., от които 279,16 €/ 545,99 лв. главница, 14,25 €/ 27,87 лв. договорна лихва, 151,57 € / 296,44 лв. неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Н. И. М.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото се е върнало с отбелязване, че получателят отсъства, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка. Копие от известието за доставяне е приложено към настоящата молба.

Моли, в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приемете с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяваме за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.

Искането на ищеца до съда е до постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че Н. И. М. дължи на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД) сумите, а именно: 181.85 € (сто осемдесет и един евро и осемдесет и пет евроцента) / 355,66 лв. (триста петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.12.2025 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, за които е издадена 3 заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1762/2025 г. по описа на РС – Кубрат.

Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

Ищецът сочи следната банкова сметка в банка: "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД IBAN: BG13UBBS81551006000479 BIC код:

UBBSBGSF за заплащане на претендираните суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. И. М., чрез назначения от съда особен представител адв. Д. е подал писмен отговор на исковата молба, с който взема становище, че предявеният от ищеца иск е неоснователен и недоказан, и го оспорва по основание и размер.

Счита, че длъжникът Н. И. М. не е бил уведомен за извършената цесия надлежно.

Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка за непредоставено обезпечение (чл.8 от Договора за паричен заем № 480168/18.01.2022 г.) поради противоречие с добрите нрави и морал, както и неравноправен характер в потребителски договор.

Ищецът признава, че длъжникът е извършил плащания в общ размер на 444.30 лева. В разпределението на тези плащания обаче ищецът е прихванал сумата от 148.80 лева за незаконосъобразно начислена неустойка.

Тъй като клаузата за неустойка е нищожна, всички внесени от длъжника суми под формата на "неустойка" следва да погасяват единствено главницата по заема. Следва да се има предвид че месечните вноски от 41,40 лева освен главница включват също и договорна лихва, която лихва също е погасена по давност.

При правилното съобразяване на внесените суми за погасяване единствено на редовната главница и законната лихва, претендираният размер на главницата е значително надвишен.

Прави възражение за изтекъл давностен срок (чл. 111 от ЗЗД). Правя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания за неустойки, договорни и мораторни лихви, за които към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.12.2025г., е изтекъл тригодишният давностен срок.

Съгласно чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се 4 погасяват вземанията за неустойки, лихви и други периодични плащания.

Последният договорен падеж е 14.06.2022г., поради което към датата 18.12.2025г. е изтекъл тригодишният срок по отношение на всички лихвени вземания, чийто падеж е настъпил преди 18.12.2022г., доколкото по делото не бъде установено основание за спиране или прекъсване на давността. По отношение погасяване на главницата на отделни вноски приложим е общият давностен срок по чл.110 ЗЗД, като давността за всяка отделна част от главницата започва да тече от падежа на съответната вноска.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1762/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, съдът е издал в полза на „Бест Кепитъл България“ ЕАД против Н. И.

М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата 355.66 (триста петдесет и пет лева, шестдесет и шест ст.) лева – неплатена главница, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 18.12.2025 г., до окончателното изпълнение, съставляващо неплатено задължение по Договор за паричен заем № 480168/ 18.01.2022 г., сключен между „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, и Н. М., което вземане е прехвърлено от кредитора в полза на „БЕСТ Кепитъл България“ – ЕАД, ЕИК 202423225, по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. и приложение № 1, както и по съразмерност направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 21.25 (двадесет и един лева, двадесет и пет ст.) лева, и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет) лева, на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

По делото е представен договор за заем № 480168/18.01.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и Н. И. М., в качеството на заемополучател с размер на кредита от 409,03 евро/ 800 лв. Договорът бил с уговорен брой 21 вноски, всяка от които в размер на 30,68 евро/60лв.

5

Първата падежна дата е била на 25.01.2022г.

Видно от договор за цесия от 12.01.2024 г., сключен „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер се сключи договор за цесия „Креди Йес“ ООД /като цедент/ е прехвърлил вземането си по гореописания договор за паричен заем № 555065/26.04.2022 г.

„Креди Йес“ е упълномощило"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба с искане да бъде връчено на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая основният спор по делото е дали извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания е изоратео на длъжника, като същото се е върнало като непотърсено, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.

В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди завеждане на настоящото дело, а се иска това да стане с връчването на исковата молба, но тя е връчена само на особения представител на ответника, а не на Иван Георгиев И.. Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с 6 общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните.