Решение № 275 от 06.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000501037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 20 от 17.01.2025 г. по гр. д. № 586/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ГО, е отхвърлен предявеният от Д. Ю. Г., действащ чрез законния си представител баща си Ю. Г. Г., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 21.06.2023 г., около 15:30 часа, на ул. „Благой Гебрев“ № 60, в. гр. Перник, причинено от водача на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *** М. Д. И., застрахована при ответното дружество със застрахователна полица № ВG/08/122002804438 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 20.09.2022 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от от датата на уведомяване на застрахователното дружество с извънсъдебна молба-претенция от 19.07.2023 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Д. Ю. Г., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез законния си представител баща си Ю. Г. Г., го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено виновно поведение на водача на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *** - М. Д. И., за настъпилото ПТП 1 на 21.06.2023 г., около 15:30 часа, на ул. „Благой Гебрев“ № 60, в. гр. Перник. Излага съображения, че съдът не е обсъдил в цялост заключението от повторната съдебноавтотехническа експертиза, поради което е формирал и грешни правни изводи, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ М. И. не е извършила дЕ.кт, не е действала противоправно и виновно, като поведението не стои в причинна връзка с процесното ПТП. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания съдебен акт и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Въззиваемият застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Р., оспорва въззивната жалба с доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, като моли съдът да остава жалбата на въззивника-ищец без уважение.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в предЕ.те на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева или евровата равностойност 41 151, 49 EUR з а претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.06.2023 г., около 15:30 часа, на ул. „Благой Гебрев“ № 60, в. гр. Перник, в резултат на виновни действия на водача на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.

№ *** - М. Д. И., застрахована при ответното дружество със застрахователна полица № ВG/08/122002804438 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 20.09.2022 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на уведомяване застрахователното дружество за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-претенция от 19.07.2023 г., до окончателното изплащане.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1028-269, съставен на 21.06.2023 г. от служитЕ. на ОД на МВР-Перник, материалите по наказателно производство досъдебно производство № 225/2023 г. по описа на 02 РУ–Перник, пр. пр. № 2126/2023 г., прекратено с Постановление № 2126/19.07.2024 г. на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура - Перник на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, както и от заключенията на първоначалната и повторната САТЕ, Апелативен съд-София приема за установена следната фактическа обстановка, установяваща механизма на процесното ПТП, а именно: на 21.06.2023 г., около 15:30 часа, в гр. Перник, л.а.

„Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от М. Д. И., която, движейки се по ул. „Благой Гебрев“ в посока от ул. „Карл Маркс“ към ул. „Юрий Гагарин“ в дясната пътна лента за посоката си със скорост между малко над 24 км./ч. до 35 км./ч., в светлата част на денонощието, при добра видимост и суха пътна настилка, при преминаването покрай паркирани в дясно и частично на платното автомобили, пред блок 60, не е възприела своевременно велосипедиста Д. Ю. Г. - 10 г., който е предприемал пресичане на ул.

„Благой Гебрев“ от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила със скорост между 6 и 8 км./ч., при което е настъпил контакт между предна дясна част на лекия автомобил и предната гума и кормило на велосипеда, велосипедистът се е ударил в предното панорамно стъкло и е паднал върху пътната настилка.

В резултат на така описаното пътнотранспортно произшествие в съдебно2 автотехническата експертиза, което се потвърждава и от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза пред първа инстанция, се установява, че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът Д. Ю. Г. е получил следните травматични увреждания: открито /с наличието на рана/ счупване на дясна подбедрица в горния край; контузия на клепача и околоочната област в дясно; малка разкъсно-контузна рана на десен клепач; контузия на коремната стена. За периода 21.06.2023 г. – 26.06.2023 г. на ищеца е било проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, с диагноза „счупване на горния край на тибията (голям пищял), открито“. По време на болничното лечение ищецът е претърпял една интервенция, изразяваща се в хирургична обработка на раната, наместване на счупването на дясна подбедрица и поставяне на гипсова имобилизация на дясна подбедрица. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ в резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни, като е търпял болки и страдания с поголям интензитет първите 20 дни след гипсовата имобилизация и първите 20 дни след нейното сваляне, а контузията на клепача и околоочната област в дясно, малката разкъсно-контузна рана на десен клепач, както и контузията на коремната стена са довЕ. до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В СМЕ вещото лице с категоричност заключава, че не са налице трайни функционални последици от получените травматични увреждания, като пояснява, че у ищеца е налице самостоятелна походка с пълен обем движение на десен долен крайник.

В заключенията на първата и повторната съдебно-автотехнически експертизи се установява, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия и бездействия на велосипедиста Д. Ю. Г., а именно предприетото от него навлизане на платното за движение на ул. „Благой Гебрев“ на нерегламентирано място, зад паркиран автомобил, без достатъчна видимост и за двамата участника. В момента, в който около половината от предното колело на велосипеда и малка част от кормилото му е станало видимо за водача на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *** М. Д. И., тя е реагирала напълно своевременно за намаляване на скоростта, но велосипедистът вече е бил в опасната зона за спиране на л. а. „Тойота Ярис“, която при скорост от 35 км./ч. е 18 м., а при скорост от 24,24 км./ч. е 10,71 м., но разлика в изводите на вещите лица и по двете САТЕ няма, като и двете изчисляват с точност, че към този момент л.а. „Тойота Ярис“ се е намирал на 8 метра от мястото на удара. От заключенията по двете САТЕ се установява, че преди мястото на ПТП е нямало спирачни следи, поради което движението на л.а. „Тойота Ярис“, управляван от М. Д. И., е било равномерно, което показва според вещите лица и по двете САТЕ, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ не е разполагала с възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране, задействано в момента, когато велосипедистът е станал видим за нея.

За установяване на психо-емоционалното състояние на ищеца, в пряка причинна връзка с процесния инцидент от 21.06.2023 г. пред първа инстанция са допуснати, но необсъдени впоследствие при постановяване крайния съдебен акт, съдебно-психологична експертиза, както и гласни доказателства чрез разпита на свидетЕ.те Х. Н. Г., майка на ищеца, и Д. И. А., леля на ищеца. От допуснатите, но некредитирани от първата инстанция гласни доказателствени средства се установява, че вследствие процесното ПТП от 21.06.2023 г. ищецът Д. Г., който е бил на 10 г. към момента на настъпване на процесното ПТП, е развил силен психически и емоционален стрес, граничещ със страх от това да не бъде отново блъснат, като все още не се е отърсил от преживяното.

3

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:

1) настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3) претърпените неимуществени вреди; 4) наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5) ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Както е известно, отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е обусловена от наличието на дЕ.кт /чл. 45 от ЗЗД/, т.е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор в съдебната практика, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди дЕ.кта, следва да докаже всички елементи освен вината, която се предполага до доказване на противното /Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС/. В тежест на ответната страна по иска, предявен на основание чл.

432 от КЗ, е да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл.

15 от НК/ - Решение № 60170 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2027/2020 г., I т. о., ТК.

Обстоятелството, че в конкретния случай водачът на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *** М. Д. И. не е била длъжна и не е могла да предотврати настъпването на ПТП, е в тежест на доказване на ответното застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от ищеца вреди, в случая не са се осъществили, респ. че не са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което и не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като от съвкупната преценка на всички доказателства по делото, включително заключенията на първоначалната и повторната САТЕ, които настоящият въззивен състав кредитира изцяло, като дадени непосредствено пред първа инстанция, изчерпателни, логични и непротиворечиви, се установява, че процесният инцидент е резултат именно от противоправното поведение на велосипедиста Д. Ю. Г., т.е. в случая липсва противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Тойота Ярис“ М. Д. И..