Решение № 496 от 16.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Велико Търново, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена К.

Членове:

Еманоел Вардаров

Й. Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500862 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 от ГПК

Предмет на подадената от името на П. К. К. и П. Х. К. чрез пълномощника им - адвокат Й. П. от ВТАК въззивна жалба е Решение №1127/19.10.2022 г. по гр.д. № 774/2022 г. на ВТРС., с което е признато за установено спрямо тях , че И. М.

Б. притежава ½ идеална част от обема на правото на собственост върху имотите – предмет на договор за покупко- продажба , оформен с нотариален акт № 117, том 1 , н.д. № 243/1989 г. на нотариус при ВТРС , с идентификация по КККР на гр.П.Т. , одобрена със Заповед № РД -18-32/08.06.2010 г. на АГКК и са осъдени да й предадат владението им до този размер , с молба за отмяната му и отхвърляне на предявения иск , с присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност на решението , поради погрешна преценка на събраните доказателства и несъобразяване на възраженията срещу иска / за симулация на договора за продажба , за конверсията му в дарение , за придобиването на имота по давност от П. К./ , които ако съдът бе правилно преценил и съобразил , изводите му трябваше да отрекат осъществяването на предпоставките по чл.108 от ЗС и да доведат до отрицателна санкция на отхвърлянето му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и на устните състезания другата страна чрез пълномощника си – адвокат Й. М. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Претендира присъждане на разноските .

Изложеното в жалбата налага повторно разглеждане на вещноправния спор в неговата предметна цялост- чл. 269, изр.2-ро от ГПК.

Предявен е иск в приложното поле на чл.108 от ЗС .

1

И. М. Б. твърди в исковата си молба , че с П. К. К. са бивши съпрузи , като бракът им е сключен на 23.11.1982 г. и е прекратен с развод с влязло в сила на 06.07.2004 г. решение по гр.д. № 1613/2003 г. на ВТРС. На 20.02.1989 г. с договор за продажба, оформен с нотариален акт № 117, том 1, н.д. № 243/1989 г. на нотариус при ВТРС ответникът е закупил недвижим имот ,находящ се в гр.П. Т. , ул.“Р." , представляващ дворно място с площ от 860 кв.м. заснето с пл.№ 1469, в кв.38 по ЗРП , заедно с построените в него къща, кухня, гараж и стопански постройки в резултат на което правото на собственост е придобито от двамата в режим на СИО. Живяла е в имота/ имот е събирателно понятие и включва описаните по- горе обекти на правото на собственост / преди и след развода , предоставено й е било с бракоразводното решение ползването на семейното жилище до навършване на пълнолетие на децата, заплащала е ½ от дължимия за него данък сгради и е имала свободен достъп до м. август 2021 г. , когато такъв й е отказан от ответника. Докато е работила в А. е изпращала на родителите му средства за подпомагане на домакинството им . Същият не е живял в имота от 2003 г. до 2021 г. , през което време се е намирал в Г. и.Г.. Без наличие на действително правно основание се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 33, том 6, рег.№ 6610, н.д. № 658/2021 г. на нотариус Д.Тютюнджиева, с район на действие ВТРС, с който е признат за придобил по давност принадлежащата й ½ идеална част. С договор от 17.03.2022 г. , оформен с нотариален акт № 142, том 2, рег.№ 1915, н.д. № 132/2022 г. е продал на ответницата П. Х. К. посочените по- горе имотни обекти. В момента ответниците отказват да я допуснат в имота .

Предвид гореизложеното , моли сада да постанови решение , с което да бъде прието за установено по отношение на тях, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху недвижимите имотни обекти, да ги осъди да й предадат владението върху този размер с прилагане на последицата по чл. 537, ал.2 от ГПК. Претендира присъждане на сторените по производството разноски.

Ответниците оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан , с възражения/ доводи/ , основани на обстоятелствата , че посочената в нотариалния акт за покупко- продажба от 1989 г. цена от 8000 лева никога не е плащана и не са предприемани действия за разваляне на договора , защото е привиден и прикрива дарение , което родителите на ответника / продавачите / са му направили , а оформянето му като продажбен е било по причина да се отпусне заем от ДСК на ответника/ купувач/ с цел извършване на ремонт на имота / тези обстоятелства според тях го квалифицират като нищожен поради липса на основание или като симулативен / ; смятат , че е налице и конверсия на недействителна сделка / договор за продажба/ в действителна / договор за дарение /; евентуално първият от тях е придобил по давност целия имот , поради обстоятелствата , че ищцата не е живяла там още по времето / 2004 г./ когато с бракоразводното решение съдът й е предоставил ползването на семейното жилище, и насетне , а той е упражнявал владението си от 1989 г. докато замине в чужбина, а след това -чрез своите родители до смъртта им.

Твърденията относно разпореждането с правото на собственост върху описаните по- горе самостоятелни и обслужващи обекти/ за улеснение обединени в събирателното понятие „недвижим имот“/ , нотариално оформено с договор за продажба, сключен между П. К. К. / като купувач/ и родителите му / като продавачи/ срещу цена от 8000 лева , която е уговорено да им се заплати в двумесечен срок със средства на отпуснат от ДСК заем ; времетраенето на гражданския брак между него и ищцата ; издаденият в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на собственост, придобито по давност ; прехвърлянето му на ответницата с договор за продажба ; заплащането от ищцата на половината от дължимите данък сгради и такси за битови отпадъци за имота за периода от 2018 г.- 2020 г.; пребиваването на страните за продължително време в чужбина и отказа /противопоставянето/ на ответника ищцата да 2 има достъп до имота, проявено през 2019 г. са безспорни и установени със събраните доказателства / писмени и гласни /по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК, факти, за чийто констатации въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение – чл.272 от ГПК.

Основанието на предявения осъдителен иск за защита на правото на собственост/ чл.108 от ЗС/ изисква ищцата да установи начина, по който твърди да е станало придобиването му/ чл.19, ал.1 от СК-отм., вр.с чл.77, пр.1-во, пр.3-то от ЗС/ до размер на ½ идеална част от неговия съдържателен обем , както и обстоятелството , че/ противно на волята й/ пълна фактическа власт върху имотните обекти осъществяват ответниците.

Доколкото вещно-прехвърлителната сделка от 20.02.1989 г., оформена с нотариален акт № 117, том 1, н.д. № 243/1989 г. на нотариус при ВТРС разкрива съдържание – предмет на изрично изявената съгласувана воля на страните, покриващо по облигационния си легално уреден вид договора за продажба / чл.77, пр.1-во от ЗС, вр. с чл. 183, ал.1 от ЗЗД/, имащ възмезден характер , чието сключване , заедно с придобивния момент/ едновременно настъпили – чл.24, ал.1, врс чл.200, ал.2 от ЗЗД/ е по време на съществуващ/ както юридически , така и реално – поради безспорното наличие на съвместен съпружески живот/ между страните граждански брак , последицата би трябвало да бъде и е /!/ общото бездялово придобиване на правото на собственост от тях по силата на повелението на самия закон - чл.19, ал.1 от СК/отм./. Това е така , защото изискуемата предпоставка за приложението на режима на съпружеската имуществена общност: придобиването да е в резултат на съвместен принос/ влагане на средства и труд и/или грижи за децата и/или работа в домакинството – чл.19, ал.2 от СК- отм./ на съпрузите, се счита по оборимо законово предположение за налична , без оглед на това на чието име е то и без дори дали другият съпруг знае за сделката и би ли бил съгласен със сключването й ако знаеше, че ще се сключва/ казаното е по повод на позоваването в жалбата на обстоятелството , че по бракоразводното дело ищцата е заявила , че жилището е собственост на родителите на ответника – чл.19, ал.3, вр. с ал.1 от СК/отм./. Съпружеската имуществена общност е прекратена с развода през 2004 г. и последицата е превръщането й в обикновена дялова съсобственост при равни дялове между страните- чл. 26, ал.1, чл.27 от СК/отм./. Имотът се изцяло във фактическата власт на ответниците от 2019 г. досега , като през пролетта на същата година първият ответник заявил на ищцата , че й забранява достъпа/ показанията на свидетелите Д.М.- неин втори съпруг и К.К.- син на страните /- обстоятелства , запълващи втората предпоставка от хипотезата на чл.108 от ЗС.

Като правно основание за упражняването на фактическа власт, пренебрегваща/ без да държи сметка на / заявената от ищцата като принадлежаща й ½ идеална част от обема на правото на собственост , ответниците посочват спорните конструкции / юридически факти/ на прикрито с привиден договор за продажба, дарение на имота в полза на бившия й съпруг от неговите родители, превръщане/ конверсия/ на продажбата в дарение и последващата му продажба на ответницата със запазено право на ползване на ответника.

Ако прехвърлянето на правото на собственост с договора от 20.02.1989 г. би се приело , че не е в резултат на валидна продажба , а на прикрито с нея дарение , това би означавало да се изключи режима на съпружеската общност относно имота и придобиването му ще е само от ответника – чл. 20, ал.1 от СК/отм./, вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД.

Тъй-като договорът съгласно определението , дадено в текста на чл.8 ЗЗД/ не дотам издържано/ е съглашение между две или повече лица, за да се създаде , уреди или унищожи една правна връзка между тях , а прехвърлянето на вещни права се извършва с нотариален акт/ чл.18 ЗЗД/ , привидността му като основание за нищожност / която няма да се отнася 3 обаче за добросъвестните трети лица в хипотезата на чл.17, ал.2 ЗЗД/ би съществувала тогава , когато при сключването му страните не са имали воля да се обвържат истински /изцяло или частично / с правните му последици / правата и задълженията / според вида му , а документално са изявили такава само за да изглеждат пред външния свят или определени лица като че са обвързани с тях с някаква друга цел, или простичко казано това е явление н а съзнателно пълно или частично/ когато става въпрос само относно някой елемент от съдържанието му / несъответствие между външно изразеното и вътрешно желаното.

В случая твърдението, че привидността е съгласувана с цел отпускане на заем от ДСК за извършване на ремонт на къщата в същия поземлен имот , както и за да прикрие действителната воля на родителите на ответника да му дарят имота е голословно, т.е. лишено от всякаква опора в доказателствата, и е донякъде вътрешно нелогично. Не става ясно / обяснимо/ защо трябва да се сключва привиден договор за продажба за да се „улеснява отпускането на заем от ДСК“ , с чийто средства да се извършва ремонт на жилищния имот , нито защо родителите на ответника като са искали да му го дарят , заедно с гаража , кухнята и двора е трябвало да прикриват дарствената си воля ? Та нали документалната привидност на продажбата всъщност би служила на идеята за приложението на режима на съпружеската имуществена общност, което би затруднило изключително много разкриването на дарствената воля , особено щом няма съставено писмено доказателство / „обратно писмо“/, изходящо от другата страна или съвместно съставено от страните по договора, установяващо привидността по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК ?

По делото нито е представено такова нарочно съставено писмено доказателство/ ответникът е страна по договора и принципно е могъл да се снабди с него /, нито са установени с изслушаните свидетелски показания, както и с други писмени доказателства, обстоятелства, позволяващи изводите , че родителите на ответника са имали дарствено намерение преди сключването на договора, че сключването му е било и по повод на необходимостта/ с цел задоволяването й / от получаване на заемни средства от ДСК за извършването на ремонт на жилищния имот и че такива не са отпуснати. Вярно е, че при липса на практическа възможност за доказване пред съда на дадена относителна договорна симулация , лицето не би имало друг шанс да постигне своето , освен чрез прибягване до нотариалната услуга за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка , но такъв факт по идейно начало противоречи на правната логика , тъй-като придобиването на вещното право чрез правна сделка изключва „повторното“ му придобиване по давност / може да се придобива по давност чужда или отчасти чужда вещ – чл.79, вр. с чл.68 , чл.70 от ЗС/.