Решение № 487 от 05.11.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. К., 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140100360 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от В. Н. К., действащ лично за себе си и като наследник на Е.Т.А. против А. Ю. Ш., действащ лично за себе си и като наследник на А. Ю. Ш. по предявен отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумите по Изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден на основание подлежащ на изпълнение съдебен акт Определение №979/22.03.2011 г. по ГД 907/2011 г. по описа на Районен съд К. за сумата от 1710лв. против В. Н. К. и Е.Т.А. - като солидарни длъжници, представляващи разноски по гражданско дело и Изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден на основание подлежащ на изпълнение съдебен акт Определение № 979/22.03.2011 г. по ГД 907/2011 г. по описа на Районен съд К., в полза на А. Щ. Ю., за сумата от 1690 лв., против В. Н. К. и Е.Т.А. - като солидарни длъжници, представляващи разноски по дело, поради погасяване правото на принудително изпълнение по ИД №361/2022 г. , по описа на ЧСИ Х.П., поради изтекла погасителна давност на дата 03.08.2020 г.

В исковата молба се твърди, че на основание влязло в законна сила Определение № 979/22.03.2011 г. по ГД 907/2011 г. по описа на PC - К., компетентният съд е издал два броя изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по ГД 907/2011 г. по описа на КРС, издаден в полза на А. Ю., за сумата от 1710 лв. против В. Н. К. и Е.Т.А.

- като солидарни длъжници, представляващи разноски по гражданско дело и изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден в полза на А. Щ. Ю.

1

/наследодател на А. Ю./, за сумата от 1690 лв., против В. Н. К. и Е.Т.А.. Сочи се, че на 14.09.2011 г. е образувано ИД №719/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С.. На 18.10.2011 г. е предприет принудителен изпълнителен способ - налагане на възбрана спрямо недвижим имот, представляващ имот № *******, с площ 2,33 дка., находящ се в землището на с. К., общ. К., представляващ парцел ** от масив **, начин на трайно ползване - ***. На 25.02.2016 г. ИД №719/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК. Сочи се, че на 06.12.2016 г., на основание двата изпълнителни листи е образувано ИД №619/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б.. В молбата за образуване на изпълнителното дело не е бил поискан/респективно проведен принудителен изпълнителен способ. Принудителен изпълнителен способ не е поискан/репективно не е бил предприет и в хода на образуваното изпълнително производство. Твърди се, че поради прекратяване на дейност и прехвърляне на деловодния архив от ЧСИ Г.Б. на ЧСИ Х.П., в началото на 2019 г. делото е преобразувано и преномерирано, съгласно деловодния регистър на приемащия съдебен изпълнител, като е продължило да съществува под № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х.П.. Поради настъпили предпоставки и по молба на взискателя на 30.11.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК. Твърди се, че след предприетото на 18.10.2011 г. от ЧСИ Р.С. принително изпълнително действие - възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника в условията на ИД №719/2011 г. по описа на същия съдебен изпълнител, други принудителни изпълнителни действия не са предприемани, както в условията на това изпълнително дело, така и на последвалите други изпълнителни дела, а именно: ИД № 619/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б., преномерирано по късно под № 10/2019 г. по описа на ЧСИ Х.П., както и по ИД №361/2022 г. по описа на ЧСИ Х.П.. Твърди се, че от 26.05.2015 г., предвид възприетата нова тълкувателна практика е започнала да тече нова давност - 5 годишна по чл.

110 ЗЗД. Предвид и с оглед разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. погасителната давност е спряла да тече, но на 03.08.2020 г. същата окончателно е изтекла и е погасила възможността за принудително удовлетворяване на вземането. С представени писмени бележки ищецът излага подробни съображения за основателност на предявения иска, като сочи, че с оглед събраните доказателства по делото, погасителната давност е настъпила на 14.02.2022 г., преди образуване на ИД № 361/2022 г., по описа на ЧСИ Х.П.. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен по подробно изложени твърдения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

По делото не е спорно, че въз основа на Определение № 979/22.03.2011 г. по ГД 907/2011 г. по описа на PC - К., съдът е издал два броя изпълнителни листове, както следва: 1./изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по ГД №907/2011 г. по описа на КРС, издаден в полза на А. Ю. Ш. против В. Н. К. и Е.Т.А. - като солидарни длъжници, за сумата от 1710 лв., представляващи разноски по гражданско дело и 2/. изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден в полза на А. Щ. Ю. /наследодател А. Ю. Ш. / против В. Н. К. и Е.Т.А. - като солидарни длъжници, за сумата от 1690 лв., представляващи разноски по делото. В този смисъл, съдът приема, че е налице валидно изпълнително основание –влязло в сила определение на съда, материализиращо вземане за разноски, въз основа на което са издадени двата изпълнителни листове.

От служебно изисканата справка от РС-К. и представения препис от Определение № 979/22.03.2011 г. по ГД 907/2011 г. по описа на PC – К. /л.157 от делото/ , настоящия състав констатира, че е допусната техническа грешка в процесните изпълнителни листове при изписване годината на делото, посочена погрешно като гр.№907/2011 г., вместо правилното гр.дело №907/2010 г., по описа на КжРС, но доколкото се касае за техническа грешка, която може да бъде отстранена неограничено във времето, същата не е от естество да рефлектира върху валидността на изпълнителното основание /влязло в сила определение на първоинстанционния съд, подлежащо на изпълнение/.

Установи се, че на основание гореописаните два изпълнителни листове, са образувани следните изпълнителни дела: ИД №719/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С.; ИД №731/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С.; ИД №619/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б., преобразувано в ИД №10/2019 г. по описа на ЧСИ Х.П. и ИД №361/2022 г. по описа на ЧСИ Х.П..

Първото изп. дело / ИД №719/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С./ е образувано с молба вх. peг. № ******* /14.09.2011 г., като е прекратено на 25.02.2016 г. с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК /влязло в сила на 21.03.2016 г./, като изпълнителния лист е върнат на А. Ю. Ш. на 14.03.2016 година. От представеното Удостоверение с изх.№*******/21.12.2022 година по изпълнително дело №719/2011 година по описа на ЧСИ-Р.С. с рег.№*******, с район на действие-Окръжен съд-К., се установява, че това изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на по ГД №907/2011 г., по описа на КжРС, с взискател- А. Ю. Ш., с ЕГН-********** и длъжници -В. Н. К., с ЕГН3 ********** и Е.Т.А., с ЕГН- **********.

Второто изпълнително дело /ИД №731/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С./, съгласно приетото Удостоверение с изх.№*******/21.12.2022 год., издадено от ЧСИ-Р.С., е образувано на 28.09.2011 год. въз основа на изпълнителен лист издаден по ГД №907/2011 г., по описа на КжРС, с взискател - А. Щ. Ю. с ЕГН ******* и длъжници В. Н. К., с ЕГН-********** и Е.Т.А., с ЕГН- **********.

Изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, с Постановление за прекратяване с изх.№*******/25.02.2016 година, като изпълнителния лист е върнат на взискателя-А. Щ. Ю. на 14.03.2016 година.

Третото изпълнително дело /ИД №619/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано с молба *******/06.12.2016 г. С молба с вх.рег. № *******/17.12.2018 г. /лист 145 от делото/ взискателят е поискал прехвърляне на изп. дело и продължаване на изп. действия от ЧСИ Х.П.. Делото е прехвърлено на 28.01.2019 г. и регистрирано под № 10/2019 г., съгласно регистъра на ЧСИ Х.П.. Видно от представеното Удостоверение изх.

№*******/29.12.2022 г., по описа на ЧСИ Х.П., изпълнително дело

№20197410400010 е образувано въз основа на прехвърлено изпълнително дело №2016*******0400619 по описа на ЧСИ Г.Б., peг.№*******, образувано по молба с вх.№*******/06.12.2016г., с приложен изпълнителен лист от 12.08.2011г. издаден въз основа на Определение №979 от 22.03.2011г. по гр.д.

№907/2011г. по описа на К. районен съд за сумата 1710 лв. и изпълнителен лист от 12.08.2011г. издаден въз основа на Определение №979 от 22.03.2011г. по гр.д.№907/2011г. по описа на К. районен съд за сумата 1690 лв., със страни: взискател А. Ю. Ш. и длъжници В. Н. К.. С постановление на съдебния изпълнител от 30.11.2022 г. ИД №10/2019 г. е прекратено на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е прекратено.

По делото не е спорно, че последното изп.дело / ИД №361/2022 г. по описа на ЧСИ Х.П./ е образувано по молба на взискателя от 30.11.2022 г. във основа на изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по ГД 907/2011 г. по описа на КРС, издаден в полза на А. Ю., за сумата от 1710 лв. против В. Н. К. и Е.Т.А. - като солидарни длъжници, представляващи разноски по гражданско дело, като с молба на взискателя от 02.12.2022 г. е присъединено и вземането по изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден в полза на А. Щ. за сумата от 1690 лв. Тези факти се установяват и от представения протокол по изп.дело 361/2022 г., по описа на ЧСИ Х.П. /л.164 от делото/.

По делото не е спорно, като се установява и от представените удостоверения за наследници, че ищеца В. Н. К. е наследник на Е.Т.А., а ответника А. Ю. Ш. е наследник на А. Ю. Ш..

От прието Удостоверение с изх. peг. № *******/29.12.2022 г. изд. от 4

ЧСИ Х.П., се установява, че последната молба за извършване на изпълнително действие по ИД 619/2016 г., по описа на ЧСИ Г. Б. е депозирана на 30.03.2017 г. /вх. peг. № *******/, като последното изпълнително действие е запор на банкови сметки в Б.Д. АД с изх. №*******/14.02.2017 г. Посочено е, че ИД 619/2016 г. на ЧСИ Г. Б. е прехвърлено при ЧСИ Х.П. на 28.01.2019 г. под номер 10/2019 г. и след това е прекратено на осн.433, ал.1,т.8 от ГПК на дата 30.11.2022 г.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.

439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право - предмет на принудителното изпълнение.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от ответника възражения, той носи тежестта да установи осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на давността.

В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно изтекла погасителна давност за вземанията по двата изпълнителни листове, настъпила преди датата на образуване на последното ИД №361/2022 г. по описа на ЧСИ Х.П..

Правният спор се съсредоточава върху приложението на института на погасителната давност.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В случая изпълнителните листове са издадени въз основа на влязло в сила определение на съда, поради което нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима.