Определение № 38835 от 18.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38835 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110140259 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.

И. Х., ЕГН **********, срещу „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД (НЕК ЕАД), ЕИК ** с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 16 392,00 лева, представляваща сбор от следните компоненти: 12 000,00 лева – дължимо, но неизплатено допълнително материално стимулиране (ДМС) за четирите тримесечия на 2023 г., по 3 000,00 лева за всяко тримесечие, 900,00 лева – неизплатено възнаграждение „Икономия Централно управление“ за месеците април, май, юни, август и октомври 2023 г., по 180,00 лева на месец, 540,00 лева – неизплатено възнаграждение „Икономия ФРЗ“ за месеците януари, февруари и март 2024 г., по 180,00 лева на месец, 2 951,90 лева – сбор от мораторни лихви върху главниците за ДМС за всяко тримесечие, изчислени от съответната дата на падеж до датата на подаване на исковата молба (11.07.2025 г.) .

В подадената искова молба, ищецът очертава детайлно своята трудова история при ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, която започва със сключването на Трудов договор № 010516 от 01.10.2012 г. за длъжността „Инженер, хидравлични и пневматични машини“.

Той излага, че правоотношението му е претърпяло множество изменения през годините, включително преназначаване на длъжност „Инспектор, здраве и безопасност при работа“ от 12.04.2016 г., като на 29.03.2023 г. е сключил нов Трудов договор № 36 за длъжността „Експерт здравословни и безопасни условия на труд“, след въведена нова централизирана структура в дружеството.

Сочи, че изплащането на допълнително материално стимулиране в „НАЦИОНАЛНА

ЕЛЕКТРИЧЕСКА

КОМПАНИЯ“

ЕАД било регламентирано в няколко вътрешни акта на дружеството, като основният от тях е „Вътрешни правила за работната заплата“. За процесния период са били в сила две последователни версии на този документ. Първоначално, правилата от 15.03.2019 г. уреждали материята в Раздел 9 „СТИМУЛИРАНЕ И 1

НАГРАДИ“. Според т. 9.1 от този раздел, средства за ДМС могат да се разпределят в зависимост от финансовите резултати на дружеството, като в т.

9.1.4 било предвидено, че от такива средства се лишават служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания. Впоследствие, тези правила са актуализирани с нова версия от 07.07.2023 г., която се е прилагала за втората половина на спорния период. Твърди, че в новата редакция, отново в Раздел 9, се правят уточнения, като в т. 9.1.2, било предвидено, че разпределението на средствата се обвързвали пряко с „персоналните оценки от проведено атестиране“ на служителите. Разпоредбата за дисциплинарните наказания е запазена в т. 9.2.2, която отново гласяла, че служители с наложени и влезли в сила наказания се лишават от ДМС.

Твърди се, че на 03.02.2023 г. била издадена Заповед № ЧР-01-18, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Позовавайки се на това наказание, работодателят е отказал да му изплати полагащото се допълнително материално стимулиране (ДМС) за първото тримесечие на 2023 г. в размер на 3000 лв., прилагайки т. 9.1.4 от действащите към онзи момент Вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ), която гласи, че от такова стимулиране се лишават служители с наложени и влезли в сила дисциплинарни наказания. Ищецът подчертава, че незабавно е обжалвал наказанието по съдебен ред, поради което то не е било влязло в сила. Със съдебно решение № 16782 от 13.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 20231110112561/2023 г. на Софийски районен съд, което впоследствие е потвърдено с окончателно решение № 2326 от 15.04.2025 г. на Софийски градски съд, наложеното наказание било отменено като незаконосъобразно.

Ищецът релевира доводи, че въпреки този окончателен съдебен акт, работодателят не само че не му е изплатил ДМС за първото тримесечие, но е отказал плащане и за останалите три тримесечия на 2023 г., за всяко от които ищецът претендира по 3 000,00 лева.

Ищецът изтъква, че не е получил и други допълнителни възнаграждения, изплатени на колегите му, а именно „Икономия Централно управление“ за месеците април, май, юни, август и октомври 2023 г. в размер на по 180 лева месечно или общо 900 лв, както и „Икономия ФРЗ“ за януари, февруари и март 2024 г., отново по 180 лева на месец или общо 540 лв.

Релевира доводи, че съгласно изготвените атестационни карти, за периода получил най-високите оценки за работата си през спорния период, което според него е било напълно пренебрегнато от работодателя.

След отмяната на наложеното му дисциплинарно наказание, ищецът сочи, че на 28.04.2025 г. подал писмена молба до НЕК ЕАД за изплащане на дължимите суми, но с писмо от 02.05.2025 г. получил отказ, мотивиран с това, че средствата за минали периоди вече са разходвани и че служители с наложени наказания не участват в разпределението на такива средства за период от една година. Изтъква доводи, че тъй като наказанието е отменено, то никога не е породило правно действие и съответно не е съществувало основание за лишаването му от възнаграждения, които му се дължат съгласно самите вътрешни правила на дружеството.

Ищецът претендира лихва върху главницата от 3 000,00 лева за всяко от четирите тримесечия на 2023 г., изчислена от датата на падежа до подаването 2 на исковата молба, както следва:

За първо тримесечие на 2023 г., сума в размер на 884,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода от 12.05.2023 г. до 11.07.2025 г.

За второ тримесечие на 2023 г., сума в размер на 789,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода от 14.08.2023 г. до 11.07.2025 г.

За трето тримесечие на 2023 г., сума в размер на 689,79 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода от 13.11.2023 г. до 11.07.2025 г.

За четвърто тримесечие на 2023 г., сума в размер на 587,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода от 12.02.2024 г. до 11.07.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, който оспорва иска като неоснователен.

Ответникът не оспорва фактите относно трудовата биография на ищеца, налагането на дисциплинарното наказание и неговата последваща съдебна отмяна. Излага доводи, че допълнителното материално стимулиране по своя правен характер не е задължителен и постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Твърди, че същото представлявало „правна възможност, а не задължение на работодателя“, чието предоставяне зависи изцяло от неговата субективна преценка и не подлежи на съдебен контрол. Според ответника, задължението по чл. 128, т. 2 от КТ се отнася само до възнагражденията с постоянен характер, каквито са основната заплата и изрично изброените във ВПРЗ добавки за трудов стаж, нощен труд, извънреден труд и други подобни, сред които ДМС не фигурира. Прави извод, че дори и при отменено дисциплинарно наказание, работодателят запазва пълното си право по своя преценка да не начислява ДМС на даден служител, като това решение е извън компетентността на съда. Ответникът също така твърди, че ДМС не представлява „пропусната полза“ по смисъла на закона и не се включва в брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетения. Като последица от неоснователността на главния иск, ответникът настоява, че и акцесорната претенция за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът намира представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради което същите следва да бъдат приети по делото.

Съдът приема за безспорни и ненуждаещ се от доказване фактът , че между ищецът и ответника за процесния период съществува валидно трудово правоотношение (2023 г. и началото на 2024 г.) по силата на Трудов договор № 36, сключен на 29.03.2023 г., че ответника е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца със Заповед № ЧР-01-18 от 03.02.2023 г., което било отменено с влязло в сила на 15.04.2025 г. решение № 2326 от 15.04.2025 г. на Софийски градски съд.

Съдът намира за допустимо относимо и необходимо направено 3 доказателственото искане от страна на ищеца за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.10.2025 г. от 11,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като на страните се връчи препис от настоящото определение.

ДОПУСКА на основание всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 500 лв., вносим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..

Вещото лице да се уведоми за назначената му експертиза, като бъде предупредено да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения:

Фактическите твърдения на страните по делото са изложени в обстоятелствената част на определението.

Правна квалификация на предявената претенция:

По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ.

В тежест на ищеца е да докаже, че по съществуващо между страните трудово правоотношение действително е било уговорено допълнително трудово възнаграждение - годишен бонус, че са настъпили предпоставките за неговото получаване, както и неговия размер.

В тежест на ответника е да докаже, плащането на ищеца на трудово възнаграждение за срока на действие на трудовия договор, както и изтеклата в негова полза погасителна давност. е заплатено.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимата мораторна лихва.

4

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им.