Решение № 394 от 04.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501751 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 4428/ 29.05.2023 г.( по регистратурата на СОС) на ищеца Е. Д. М. с адрес в град София чрез назначения му служебен адвокат М.

М. от САК срещу решение № 310 от 5.05.2023г., постановено от СОС,V – първоинстанционен граждански състав по гр.д.№ 45/2023 г., отхвърлящо предявения от него срещу Софийски градски съд осъдителен иск, квалифициран по член 4, § 3 от ДЕС, за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева от неразглеждане на искането му за изменение на мярката за неотклонение по ч.н.д.№ 1231/2018 г. по описа на закрития СпНС в периода 8.05.2018г. - 17.05. 2018 г.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и за неговата необоснованост.

В отговор на Софийски градски съд, подаден чрез М. П.- съдебен помощник извън срока по член 263,ал.1 от ГПК, е изразено становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба .

1

Прокурорът дава заключение за неоснователност на въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемата страна в отговора и в молбата – становище от 1.12.2023 г. , изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Решението на СОС е постановено по предявен на 29.08.2018 г. иск от Е.

Д. М. срещу Специализирания наказателен съд ( СпНС ), заместен по реда на член 227 от ГПК от неговия правоприемник Софийски градски съд съгласно правилото на § 59,ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ ( обн. Дв, бр. 32 от 2022 г. в сила от 28.07.2022 г. ) за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от неразглеждане в периода 8.05. 2018 г. – 17.05.2018 г. на искането му за изменение на мярката за неотклонение „ задържане под стража“ - предмет на ч.н.д.№ 1231/ 2018 г. по описа на СпНС .

Поддържаните от ищеца твърдения са за това, че първоначалният ответник не спазил изискването за произнасяне в разумен срок в нарушение на член 65,ал.1 и член 489 от НПК , както и на член 6, член 47,48,51,52,53,54 от ХОПЕС и член 5,ал.3 от ЕКЗПЧОС , член 2 – 6 и член 9 от ДЕС и член 67 от ДФЕС; ищецът бил лишен от ефикасна правна помощ и защита срещу противозаконното му задържане , подложен бил на психически тормоз, развил депресия и паник- атаки, изпитал страх, несигурност, отчаяние и безнадеждност ,

Ответникът не подал отговор в срока по член 131,ал.1 от ГПК .

СОС квалифицирал иска по член 4,§3 от ДЕС. Приел, че производството по член 65 и сл. от НПК, е било спряно с определение от 11.05.2018 г. на СпНС по реда на член 488,ал.1 от НПК поради отправено до СЕС преюдициално запитване. В периода 8.05.2018 г. – 17.05.2018 г. , до който е ограничен искът, СпНС не се е произнесъл по искането на обвиняемия М. за изменение на мярката за неотклонение „ задържане под стража“ , но непроизнасянето не е противоправно, не нарушава европейското право .

Позовавайки се на определение на СЕС от 12.02.2019 г. по дело С – 8/19 PPU относно тълкуването на член 47,ал.2 от ХОПЕС, приложимо към спорното правоотношение, приел, че наказателният съд по спряно по реда на член 488, ал.1 от НПК производство по член 65,ал.1 от НПК не дължи да се произнася 2 по законността на мярката за процесуална принуда , без да има възможност да изчака отговора на СЕС .

Въззивният съд намира, че правилната правна квалификация на иска е по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ ( обн, Дв, бр. 98 от 2012 г. ) – за обезщетение за вреди в резултат на нарушаване на правото на гледане и решаване на дело в разумен срок съгласно § 6, ал.1 от ЕКЗПЧОС . Законовото правило е влязло в сила на 15.12.2012 г., преди образуването на процесното производство по ч.н.д.№ 1231/2018 г. по описа на СпНС ,от забавеното разглеждане на което произтичат претендираните за обезщетяване вреди . А съгласно член 8,ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди причинени при условията на член 2б ал.1 от ЗОДОВ може да се търси само по специалния закон – ЗОДОВ. Въпреки неправилната квалификация на иска, в доклада на първоначално сезирания съд - СГС фактите от основанието на иска са посочени точно и дадените указания за възлагане на ищеца на доказателствената тежест за тях са правилни и изчерпателни .

По делото е установено, че предходно искане на въззивника М. за изменение на взетата спрямо него по ДП № 22/2018 г. по описа на „ БОП“ на МВР мярка за неотклонение „задържане под стража “ е оставено без уважение с влязло в сила на 6.03.2018 г. определение от 23.02.2018 г. по ч.н.д.

№ 421/ 2018 г. по описа на СпНС . С молба с вх.№ 3273/ 15.03.2018 г. ( по регистратурата на СпНС ) той е поискал отново изменение на мярката , а в проведеното на 8.05.2018 г. - отправяне на преюдициално запитване до СЕС, което съдът преценил за основателно . С определение от 11.05.2018 г. СпНС спрял производството и отправил до СЕС два преюдициални въпроса във връзка с тълкуването на правилата на член 3, член 4,параграф 1 от Директива 2016/343 на ЕП и Съвета от 9.03.2016 г. относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство , които са от значение за правилното решаване на делото относно искането по член 65,ал.1 от НПК. Не се е произнесъл по искането преди постановяване на решението на СЕС ( първи състав ) от 19.09.2018 г. по дело С – 310/18 PPU по реда на спешното преюдициално производство. Произнесъл се е на 20.09.2018 г. с определение , оставящо искането за изменение на мярката за неотклонение „ задържане под стража“ в по – лека. То е потвърдено с определение от 2.10.2018 г. на 3

АСпНС, трети въззивен състав по в.н.ч.д.№ 413/2018 г.

В конкретния случай спряното по реда на член 488,ал.1 от НПК производство е по член 65 и сл. от НПК с предмет - законността на определението за взимане на мярка за процесуална принуда - задържане под стража. Произнасяне по мярката за неотклонение, преди да е получен отговор от СЕС по преюдициалното запитване, е безсмислено . Уреденото в правилата на член 489,ал.1 и ал.2 от НПК задължение за съда да се произнесе служебно или по междувременно направено от страните искане за изменение или отмяна на мерките за процесуална принуда , е приложимо при спиране на наказателно производство по част IV от НПК, по реда на което инстанциите се произнасят по въпроси относно наличието или липсата на основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия и за чието правилно разрешаване значение има тълкуването на правото на ЕС.

В този смисъл е даденото в определение на СЕС ( първи състав ) от 12.02.2019 г. по дело С – 8/19 PPU разрешение : член 267 от ДФЕС и член 47,ал.2 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, от чието тълкуване в съдебната практика следва, че националната юрисдикция е длъжна да се произнесе по законността на решение за задържане под стража, без да има възможност да отправи преюдициално запитване до Съда или да изчака неговия отговор . Ето защо при разглеждане на искането за изменение на мярката задържане под стража по ч.н.д.№ 1231/2018 г. съставът на СпНС не е нарушил правото на ищеца по член 5,§3 във връзка с член 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото относно законността на задържането му под стража му в разумен срок .

Произнесъл се е в деня, следващ постановяването от СЕС на решение по преюдициалното запитване . Изводът на СОС, че непроизнасянето от СпНС в рамките на срока, до който е ограничена исковата претенция , не е противоправно, е правилен . Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е правилно и въззивният съд го потвърждава , като присъжда на въззиваемата страна разноски за защита от правен помощник в размера по член 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 310 от 5.05.2023г. на

Софийски окръжен съд V – първоинстанционен граждански състав по гр.д.№ 45/2023 г.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН : ********** , представляван от служебен адвокат - адвокат М. Л. М. от град *** бул. „ ***“ 1А, ет. *,ап. * да заплати на Софийски градски съд разноски в размер от 100 (сто) лева на основание член 10,ал.4 от ЗОДОВ във връзка с 78,ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5