Решение № 2435 от 24.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. София, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110205415 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Н. М., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 21-4332-022593/08.11.2021 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

В депозираната жалба са инвокирани бланкетни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за 1 цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален представител - адв. Нестор Несторов от САК, като двамата поддържат жалбата и твърдят наличието на обективна невъзможност М. да предостави кръв за изследване, изводима от фактическото му задържане от органите на МВР.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 177904/ 25.10.2021 г., съставен от Р. А. Г. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР и в присъствието на свидетелите Д. И. И. и М. А. Ж. – очевидци е констатирано, че на 25.10.2021 г., около 16:00 часа, в гр. София по ул. „Симеонов век“, с посока от бул. „Шипченски проход“ към ул. „Хемус“, жалбоподателят М. управлява лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № СВ №№№№ РХ, като при извършената проверка от полицейските органи срещу блок № 11, същият отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug Test 5000” с № ARAM 0007.

2

На жалбоподателя М. е издаден талон за медицинско изследване № 087750 за ВМА – гр. София с указание, че следва да се яви в лечебното заведение за времето от 18:00 ч. до 18:45 ч. на 25.10.2021 г., връчен му лично срещу подпис. В посочения времеви интервал въззивникът не е предоставил кръвна проба за изследване.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на М..

Със заповед на полицейски орган при 01 РУ СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, В. М. е задържан за срок до 24 часа, считано от 25.10.2021 г., 19:30 ч., като впоследствие е извършено претърсване в обитаваното от него жилище, откъдето са иззети парични средства.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-022593/08.11.2021 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя М. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Препис от НП е връчен лично на въззивника М. на 08.04.2022 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 13.04.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При проведените непосредствени разпити на актосъставителя Р. Г., както и на свидетелите-очевидци Д. И. и М. Ж. установените в акта фактически положения се потвърдиха по безспорен и категоричен начин.

Частичната липса на ясен спомен в техните разкази следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от полицейските служители служебни задължения, свързано с ежедневното констатиране на множество идентични 3 нарушения. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая липсват релевантни източници на информация, които да компрометират обективираните в акта фактически положения, чиято достоверност беше потвърдена еднозначно и от тримата свидетели. Нещо повече – очертаната в акта деятелност кореспондира по еднопосочен начин и с приложените по делото писмени доказателства - талон за медицинско изследване, подписан лично от жалбоподателя М. и изготвената от свидетеля И. докладна записка.

Съдът кредитира частично с доверие дадените на етапа на съдебното следствие обяснения от жалбоподателя В. М., който признава, че е привел в движение автомобила на обособен на ул.

„Симеонов век“ и срещу бл. 11 паркинг, поради което възраженията на адв.

Несторов за неясното относно мястото на твърдяното нарушение не могат да бъдат споделени, имайки предвид, че в АУАН и НП ясно и недвусмислено са фиксирани въпросната улица и жилищната сграда, където водачът е спрян и е извършена полицейската проверка. Не се отрича и манифестираният отказ от страна на въззивника да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Липсват доказателства, които да дискредитират и твърденията на привлеченото към отговорност лице, че периодично употребява конопено масло, за да облекчи заболяването си в областта на гръбначния стълб.

На различна плоскост обаче следва да се разгледат сведенията, съдържащи се в разказа на М., че е бил обективно възпрепятстван да посети лечебното заведение и да даде кръв за изследване, доколкото е задържан от органите на МВР, имайки предвид, че същите се опровергават от приложената по делото заповед за задържане, видно от която правото на свободно придвижване на лицето е ограничено едва в 19:30 ч. на 25.10.2021 г. т.е. 45 минути след крайния срок за явяване във ВМА.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува 4 съмнение във факта на извършеното нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди за назначаване, респективно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен 5 срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника В. Н. М. е ангажирана на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и съгласно чл.

3, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

По делото е установено по несъмнен начин, че на 25.10.2021 г., около 16:00 часа, в гр. София по ул. „Симеонов век“, с посока от бул.

„Шипченски проход“ към ул. „Хемус“, жалбоподателят М. управлява лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № СВ №№№№ РХ, като при извършената проверка от полицейските органи срещу блок № 11, същият отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „ Drug Test 5000” с № ARAM 0007. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 887750 за ВМА – гр. София с указание, че следва да се яви в лечебното заведение за времето от 18:00 ч. до 18:45 ч. на 25.10.2021 г., връчен му лично срещу подпис, което правно задължение не било изпълнено от същия, като с демонстрираното противоправно бездействие М. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка, отчитайки доводите на адв. Несторов за краткотрайно придвижване с превозното средство, е необходимо да се отбележи, че изпълнителното деяние “управляване” на МПС представлява непосредствено изпълняване на функциите на водача както по време на движението на МПС, така и в покой /в този смисъл Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС , 6 където е дефиниран обективният съставомерен признак “управление на МПС” и извършеното казуално тълкуване в р. № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г. на II н.о. на ВКС /, поради което за наличието на съставомерност правноирелевантно колко дълго деецът е управлявал автомобила, а е напълно достатъчно да изпълни функциите на водач.