Определение № 129 от 25.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900602 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. М. срещу „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване несъществуване на вземането на ответника, основано на договор за финансов лизинг на оборудване № 5945/В/24.04.2008 год. и за вземанията по които въз основа на решение от 10.06.2023 год. по арб.дело № 91/2012 год. при АС при БТПП, е издаден изпълнителен лист от СГС, търговско отделение, по т.д. № 7902/2013 год., по който ищцата и „Принт бутик“ ЕООД са солидарни длъжници, поради погасяването му по давност..

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, със седалище гр.София е депозирал писмен отговор вх. № 1919/24.01.2024 год., в който е обективирал възражение за местна неподсъдност на делото предвид седалището му в гр.София.

Възражението за местна неподсъдност на делото е процесуално допустимо, а по същество – основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Видно, седалището на ответника е в гр.София, което обуславя и положителния извод на съда, че местно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.

Позоваването на изборната подсъдност по чл.113 ГПК в исковата молба, настоящият състав преценява за неоснователно. Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР № 3/2022 г. по т. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието "потребител" в пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони – напр. ЗКНИ /пар. 1, т. 20 или ЗПК /чл. 9 и др. Посоченото общо определение отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита 1 правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят винаги е физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес.

Релевантно в случая е основанието, на която е възникнало оспорваното вземане. А в конкретния случай, както от самото наименование на договора, така и от участието в него на сключилия го солидарен длъжник – търговско дружество, се налага извода, че сключването на договора е не за задоволяване на личен интерес на ищцата М., а за обслужване на търговския интерес на солидарния длъжник „Принт бутик“ ЕООД.

Естеството на предявения иск, от друга страна, изключва приложението на разпоредбата на чл.108, ал.1 изр.второ ГПК, като съдът отчита и обстоятелството, че не са представени и доказателства, въз основа на които да се формира извод за възникнали с клона на ответното дружество правоотношения.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 602/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО и го ИЗПРАЩА по подсъдност на СГС, на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл.105 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2