Решение № 130 от 14.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. гр. Хасково, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200340 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Т. Т. от с. Татарево, обл. Хасково, чрез адв.

В.Ч. срещу Наказателно постановление № 26-1253-000578 от 31.03.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 255.65 евро и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че били нарушение разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, т. 4-8 от ЗАНН, чл. 52, ал.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗАНН, без да се сочи в какво конкретно се изразяват визираните нарушения. Твърди се, че нарушението, за което била ангажирана 1 отговорността на жалбоподателя не било извършено на посоченото място, като автомобилът бил управляван по горски път извън републиканската пътна мрежа. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения процесуален представител – адв. В.Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административно наказващият орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.03.2026 г. свидетелят И. И. Ч. и К. М. М., двамата заемащи длъжността „********“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и в около 11:18 часа спрели за проверка водача моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, модел „******“ с поставени на съответните определени за това места табели рег. № ******, движещо се по необозначен черен път, край път 506, в участъка до км. 30 посока към град Хасково. В хода на проверката, след справка в информационната система установили, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя Т. Т. Т. от с. Татарево, обл. Хасково, негова собственост, било със служебно прекратена регистрация от дата 02.12.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на 2 получено уведомление от Гаранционен фонд, тъй като не била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5191405 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършено по път № 506, км. 30 в посока от с. Минерални бани към град Хасково, който жалбоподателят, подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 08.03.2026 г., според отразеното в приложената разписка.

Материалите, касаещи нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че деянието съставлява престъпление, били изпратени на РП – Хасково по компетентност въз основа на Мотивирана резолюция № 26-1253-М000080 от 17.03.2026 г.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.03.2026 г. прокурор при РП-Хасково, след като приел, че макар формално да е осъществен престъпният състав по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явна незначителна обществена опасност, което на основание чл. 9, ал. 2 от НК, изключвало определянето му като престъпление, отказал образуването на ДП и прекратил пр. пр. № 1198/2026 г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково по компетентност, с оглед преценка реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните санкции, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.03.2026 г. прокурор при РП-Хасково и за реализиране на административнонаказателна отговорност, представляващо пр. преписка № 1198/2026 г. по 3 описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на сви. И. И. Ч. относно фактите, възприети от него при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Дава се вяра на показанията на този свидетел и относно конкретното място на управление на МПС, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, като разминаването с посочването в акта ще бъде обсъдено при необходимост по същество.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото 4 съдържание, както и да направи възражения по него. Съвсем отделен е въпросът, че наказателното постановление се издава всъщност по реда на чл.

36 от ЗАНН, в която хипотеза акт за установяване на административно нарушение не е било необходимо да се съставя, в което е и смисълът на отбелязването, направено в санкционния акт.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата на отказ на прокурора да бъде образувано наказателно производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган по компетентност. Наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателното постановление за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство и доколкото същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административно наказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem и без нарушение във връзка с преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно да отбележи следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.03.2026 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има формално признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.1 НК, е отчел, че наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 2 НК. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност 5 лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с част описаните факти, с изключение на това по какъв път е предприето управлението, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят, е управлявал, като макар и да притежава същото, няма как изначално да се предполага, че е бил наясно, че щом управляваното от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация. Да, дори е бил наясно за липсата на сключена от него като собственик задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, това не презюмира знание за последващия акт на служебна дерегистрация на това основание, още по – малко за момента, в който това ще се случи.