Определение № 490 от 20.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. София, 20.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500401 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от ищците в първоинстанционното производство И. И. Д., К. Г. Д. и Г. Г. Д. срещу определение № 187 от 05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 25/2022 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 9 от 12.01.2023 г. по същото дело по описа на районния съд в частта за разноските.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно районният съд се е позовал и приложил чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът, макар и да е признал иска, с поведението си, изразяващо се в изпращане на покана на изпълнение на паричното изпълнение до ищците след настъпване на перемпцията, е дал повод за завеждане на делото.

Ответната по частната жалба страна я оспорва.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намира следното.

Частната жалба е допустима, а по същество – основателна.

С влязло в сила решение № 9 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 25/2022 г. РС – гр. Костинброд е признал за установено по предявения от ищците И. И. Д., К. Г. Д. и Г. Г. Д. иск с правно основание чл. 439, ал.

1 от ГПК, че те не дължат на „ОТП Ф.“ ЕАД сумата о т 10 299.54, представляваща главница по договор за кредит от 15.04.2008 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 27.05.2014 г. по ч. гр. д.

№ 302/2014 г. по описа на Районен съд – Костинброд. С решението, приемайки, че ответникът, признал иска, с поведението си не е дал 1 повод за завеждането на делото, съдът е възложил разноските по делото върху ищците.

В срока за обжалване на решението ищците са поискали изменението му в частта относно разноските, присъдени на ответника, поддържайки неправилно приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, а при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е отхвърлил молбата на ищците.

Обжалваното определение е правилно.

Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско правоотношение, уредено от процесуалния закон, и и м а обективен (безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е функция от изхода на спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК въвежда изключение от този принцип, само ако са налице две предпоставки – ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска.

В настоящия случай тези предпоставки са налице в условията на кумулативност. Искът е уважен при заявено негово признаване от ответника, който съдебно или извънсъдебно не е дал повод за завеждането му, макар ищците да имат признат интерес да установят давността с иска по чл. 439 ГПК. Независимо, че изпълнителен лист е бил издаден и изпълнително дело е образувано, в случая ответникът не отговаря за разноски. По издадения на 27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 302/2014 г. по описа на РС – Костинброд изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 1654/2014 г. на ЧСИ Д. Вълков, образувано впоследствие под номер 780/2015 г. по описа на ЧСИ Ал.

Цанковски, като с молба от 17.02.2015 г. ответникът „ОТП Ф. Б.“ ЕАД се е легитимирал като взискател, цесионер по прехвърленото му вземане Поради бездействие още на 26.04.2018 г. е настъпила перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), като и след тази дата ответникът не е искал и предприемал съдебно или извънсъдебно никакви действия за удовлетворяване на вземането до предявяването на отрицателния установителен иск на 08.10.2021 г., включително.

Перемираното изпълнително дело обаче не е прекратено с изричен акт, което обстоятелство ищците изтъкват в обосновка на правния си интерес, както и на претенцията да им бъдат присъдени разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика 2 на ВКС по прилагането на нормата от значение е поведението на ответника, включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника, когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл. 422 ГПК) иск, с това на ответника - кредитор при иска по чл. 439 ГПК, основан на настъпила погасителна давност за вземането, и след като искът се признава, е, че докато в първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск (опр. № 60228/2021 г по ч. гр. д. № 1916 за 2021 г, Трето г. о на ВКС), то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото значение (определение № 95/2018 г. по ч гр. д № 510/18 г на IV ГО на ВКС, определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1170/2023 г., III ГО ). За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател - на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните, мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат (определение № 318/2018 г по гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, определение № 534/2019 г по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на III ГО, определение № 474/2019 г по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на IV ГО). Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение доколкото свидетелстват за активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В случая в посочения в исковата молба период взискателят е бездействал, не е предприемал никакви мерки, не е посочил изпълнителни способи, нито е правил искания или други изявления с процесуални последици за длъжниците.

При тези изводи на въззивния съд следва да се обоснове заключение, че правилно районният съд е възложил всички разноски в тежест на ищците, чието възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като то е дори под минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 187 от 05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 25/2022 г. по описа на РС – гр. Костинброд.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение 1 ГПК пред Върховния касационен съд на Р България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4