Решение № 76 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601683 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. Д.

Р., чрез нейния защитник адв. А. А. от ВАК срещу присъда по НОХД № 3399 / 2023г. по описа на Районен съд – Варна, с която подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като й е наложено наказание от две години и три месеца „лишаване от свобода“, намалено на осн. чл. 58а от НК за срок от една година и шест месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ затворнически режим.

Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец Й. Д. обезщетение за претърпените й имуществени вреди, в размер на 1205.00 / хиляда двеста и пет/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието – 20.10.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

На осн. чл. 189 от НПК разноските сторени в досъдебното производство са определени в тежест на подсъдимата.

Съдът се е произнесъл и по отношение на приобщените по делото веществени доказателства.

1

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, в частта относно размера на наложеното наказание, като се твърди, че съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства касаещи подсъдимата, налагайки й завишено по размер наказание.

Моли се за изменение на първоинстанционната присъда и намаляване продължителността на времето на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

С допълнение към въззивната жалба се твърди, че съдът не е събрал достатъчно доказателства, същевременно при определяне на наказанието не са обсъдени и наличните такива, касаещи личността на подсъдимата.

Акцентира се върху процесуалното поведение на подс. Р. в хода на цялото наказателно производство, отношението й към деянието, напредналата й възраст и влошено здравословното състояние, както и изминалият продължителен период от време от извършване на деянието до момента на повдигане на обвинението.

Към допълнението на въззивната жалба са приложени експертни решения и амбулаторни листи, установяващи заболяванията на подс. Р..

В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована, явява се лично.

Представлява се от адв. А. А. от ВАК, който отчасти преповтаря изложеното във въззивната жалба. Подчертава категоричното съжаление за извършеното деяние изразено от подзащитната му и изброява множество заболявания определящи тежкото й здравословно състояние, поради което моли за намаляване на наказанието.

Представителят на ВОП, намира депозираната жалба за неоснователна, поради което счита, че не следва да бъде уважена. Намира за спазени правилата при индивидуализацията на наказанието, като правилно са преценени всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Счита, че характерът на заболяванията не са такива, които да възпрепятстват изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода.

Не се явява гражданският ищец и не изпраща повереник.

С последната си дума подсъдимата изразява съжаление за стореното.

Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебното заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, 2 против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явяват процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Пред първоинстанционния съд производството е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК, като съдът е приел, че самопризнанията направени от подсъдимата кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство доказателства – свидетелските показания, 298 броя разписки за изплащане на експресни парични преводи, 1 бр. изплатен обикновен паричен превод, 1 бр. изплатен пенсионен запис с получател подс. С. Р., заключенията от изготвените по делото експертизи съдебно-графическа и лицево - идентификационна, справка от мобилен оператор, проведени разпознавания и др., явяват се непротиворечиви и взаимодопълващи се и въз основа на тях може да се направи обоснован извод за авторството на деянието и участието на подсъдимата в него.

С жалбата не се оспорва приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото, която се приема са безспорно установена с оглед събраните доказателства и от настоящия въззивен съдебен състав, поради което и не намира за нужно да бъде преповтаряна. Преценени са правилно и приети за извършени от подсъдимата всичко действия обективираши съставите на престъпления наказуеми по чл.209 ал.1 от НК в един продължителен период от време.

Възразява се единствено срещу размера на наложеното наказание.

При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение решаващият съд следва да прецени всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната опасност на дееца.

По отношение на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години. В настоящият случай осъществените четиридесет и пет отделни деяния обосновават явно изразената престъпна упоритост у подс. Р. и съставляват по своята същност едно продължавано престъпление, осъществявано повече от три години – от м. юли 2014г. до 15.12.20217г., при което са пострадали множество граждани от различни краища на страната – общо четиридесет и пет лица.

С оглед личността на подсъдимата, безспорно се установява, че е осъждана, последно с влязла в сила през 2013г. присъда, за престъпления против собствеността, изпълнението на която е било отложено с изпитателен срок от три години, тоест инкриминираното деяние се явява извършено едва година след предходното й осъждане и в изпитателния срок на същото.

Отделно от това се характеризира, като хитър човек с трайно изградени 3 престъпни навици, чиято единствена цел е да се обогати по неправомерен начин, умело въвеждайки и поддържайки заблуждение у различни граждани, които са били в тежко емоционално или физическо състояние, или техни близки, осигурявайки си по този начин неправомерни доходи. Няма данни лицето да се намира в трудови правоотношения и да полага обществено полезен труд, същата е трайно безработна и не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“.

Поради изложеното и съвсем правилно районният съд, справедливо е отмерил наказанието между минималния и средния размер предвиден за престъплението, което след редукцията на чл.58а, ал.1 от НК е намалено до размера на една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. Настоящият състав намира, че така определеното наказание съответства в пълна степен на извършеното деяние и с изтърпяването му ще се изпълнят целите на чл. 36, ал. 1 от НК.

Не са налице нито многобройни, нито изключителни по своята същност смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят поснизходително наказание. Очевидно подс. Р. е останала неповлияна от предходно наложеното й условно наказание, което е имало за цел да въздейства предупредително – възпиращо, под угрозата, че при извършване на ново престъпление ще трябва да търпи и отложеното, като същата не е успяла да преодолее дефицитите в поведението си и отново върши престъпление, определено от законодателя, като тежко, с оглед на предвиденото наказание, и характера на засегнатите обществени отношения.

Единствено изолирането на подсъдимата от останалите членове на обществото би спомогнал за нейното поправяне, и ще я лиши от възможността да извършва нови престъпления.

Относно приложените с допълнението към въззивната жалба амбулаторни листи и експертни решение, доказващи здравословното състояние на подсъдимата, съдът ги прие за относими, но недостатъчни да се направи извод за невъзможността на Р. да бъде настанена в местата за лишаване от свобода, за изтърпяване на наложеното й наказание.

Законосъобразно с оглед изхода на делото е уважен изцяло предявеният граждански иск.

При извършената служебна проверка, не се констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.

По изложените съображения, постановената присъда е правилна и законосъобразна, и следва да бъде потвърдена, при което и на основание чл.

338 от НПК, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 267 / 31.10.2023г. по НОХД № 3399 / 2023г. на Районен съд - Варна, 5-ти състав, с която подсъдимата С. Д. Р. е призната за виновна в извършване на престъпления по чл.209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК

Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5