Решение № 840 от 10.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Плевен, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430106145 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Т. С., ЕГН **********, от ***, чрез адв.П. П. от АК ***, против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***. В исковата молба се твърди, че на 01,02,2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №638667, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800,00 лева, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а годишен процент на разходите е 42,58%, срок на погасяване – 11 месеца. Твърди се, че в чл.17 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ. Твърди се, че в чл.45 от ОУ е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл.17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит за всеки ден, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Посочва се, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че общото задължение по кредита е в размер на 1887,95 лева, като начислената неустойка е в размер на 832,00 лева, тъй като ищцата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Ищецът счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна на редица основания. Отправено е искане за провъзгласяване нищожността на чл.17 от Договора за потр.кредит №638667/01,02,2024 г., както и нищожността на чл.45 от ОУ към Договора за потр.кредит №638667/01,02,2024 г. В с.з. ищцата не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от 27,05,2025 г. проц.представител на ищцата моли съда 1 да уважи иска, да отхвърли насрещния иск и да не се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск, алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца по насрещния иск адв.хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Х. Н. от АК ***. Оспорват се предявените искове, като неоснователни. Излагат се доводи, че Договорът е сключен в търговски обект на Дружеството, находящ се в гр.Плевен, като след подписването му на ищеца е предоставена заемната сума в брой след подписване на РКО от негова страна.

Сочи се, че съгласно чл.20 и следващите от горепосоченият договор, е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Аргументира се, че неустойката представлява самостоятелен договор, като за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Твърди се, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - непредоставяне на обезпечение по договора. Ответникът излага доводи, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Сочи, че с оглед на това и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че съгласно Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Ответникът сочи, че причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, не предвижда неоснователно разместване на блага и не излиза извън присъщите и функции, като сочи, че освен обезщетителна функция, неустойката има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и да се предотврати на неизпълнение. Посочва също така, че при непредоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Излага доводи, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Излага аргументи, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката. Сочи, че доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Излага доводи, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би 2 следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Излага доводи, че ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен, като не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, ищцовата страна е действала недобросъвестно. Изрично посочва, че договорът е с номер 1047932/01.02.2024 г., като след промяна на програмния продукт договорът е записан с номер 638667. Предявен е насрещен иск за осъждане на ответницата да заплати непогасените суми по процесния договор, както следва – 800,00 лева главница, 24,00 лева договорна лихва за периода 01.02.2024 г. – 02.03.2024 г. и 86,75 лева мораторна лихва за периода 02.03.2024 г. – 11.12.2024 г. В с.з. ответникът не изпраща представител. Със заявление, депозирано на 20,05,2025 г. процесуалният представител на ответника по главния иск, моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани, а по насрещния иск - в качеството му на ищец, моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Процесният договор за потребителски кредит №1047932 от 01.02.2024 г. /като след промяна на програмния продукт договорът е записан с номер 638667/ има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват средства за комуникация от разстояние. Съгласно Раздел II, т.2 от Приложение №2 към договора, ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 800,00 лева, при 1 брой погасителна вноска, срок за погасяване на кредита – 02.03.2024 г., годишен лихвен процент 36%, годишен процент на разходите /ГПР/ 42,58%, размер на погасителна вноска с обезпечение – 824,00 лева, размер на погасителна вноска без обезпечение – 1040,00 лева, общо дължима суми при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 824,00 лева.

Приложение №2 към договора за кредит е неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл.29 от Договора за потребителски кредит №1047932, в случай че Кредитополучателя не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита по чл.19 от Договора, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е представил обезпечение. Размерът на неустойката е определен на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако 3

Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно.

Съгласно заключението, ГПР на договора при сключването му, съгласно погасителния план, е 42,58% и включва главница и възнаградителна лихва съгласно Приложение 2 – Погасителен план, част III, т.2. Посочено е, че при включване и на неустойката при непредоставяне на обезпечение, ГПР става 2 333,17%. Вещото лице дава заключение, че към момента на извършване на експертизата не са настъпили плащания от страна на ищеца.

Съгласно чл.10, ал.1 на ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Съгласно изричните норми на чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - изменено заглавие ДВ бр.85 от 2017 г./, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.18, ал.3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, са годно 4 доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления и удостоверяват процесното облигационното правоотношение. Съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 – чл.148 от ЗЗП.