Решение № 16 от 05.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 260/2025
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 05.02.2026
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Кюстендил, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500260 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от К. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ************* насочена против Решение № 198 от 17.02.2025 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 232/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, Кюстендилският районен съд е признал за установено по отношение на К. Й. С., че И. Е. Б. е собственик на недвижим имот, представляващ 140/1070 ид.части от УПИ XI-90, кв.5 по регулационния план на с.Друмохар, общ.Невестино, обл.Кюстендил, одобрен със Заповед №16/16.02.1994г., изменен със Заповед № 3- 63/17.03.2020 г., целият с площ от 1070 кв.м., при граници и съседи: улица с о.т. 20- 26, УПИ I- 91, УПИ II за търговия и услуги, УПИ III- 89, УПИ XII- 85, УПИ X- 86, УПИ XIII- 90, които идеални части представляват реална част от имота с площ от 140 кв.м. покрай северозападната регулационна граница с УПИ XIII90, при граници и съседи на тази част: от североизток- улица с о.т. 26- 27, от югоизток УПИ XIII- 90, от югозапад и северозапад- останалата част от УПИ XI-90, осъдил е К.
Й. С. да предаде владението на И. Е. Б. върху гореописания имот. Отменил е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №87, т.1, рег.№ 997, д.№ 87 от 30.03.3032г. на нотариус с рег.№603 на НК в частта му, с която К. Й. С. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ 140/1070 ид.части УПИ XI-90, кв.5 по регулационния план на с.Друмохар, общ.Невестино, обл.Кюстендил, одобрен със Заповед №16/16.02.1994г., изменен със Заповед №3- 63/17.03.2020 г., целият с площ от 1070 кв.м., при граници и съседи: улица с о.т. 20- 26, УПИ I- 91, УПИ II за търговия и услуги, УПИ III- 89, УПИ XII- 85, УПИ X- 86, УПИ XIII- 90, които идеални части представляват реална част от имота с площ от 140 кв.м. покрай северозападната регулационна граница с УПИ XIII-90, при граници и съседи на тази част: от 1 североизток- улица с о.т. 26- 27, от югоизток УПИ XIII- 90, от югозапад и северозападостаналата част от УПИ XI-90.
Във въззивната жалба въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 108 ЗС, като твърди, че процесният УПИ XI-90, кв.5 по плана на с. Друмохар не е владян от ищцата. Счита, че решението е недопустимо в частта, в която е осъден да предаде владението на 140/1070 ид. ч. от процесния имот, предвид обстоятелството, че установено от заключението на в.л. инж. Серафимов било, че ответникът владее заградена площ от съсобствения имот в размер на 122 кв. м. Твърди, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Възразява срещу извода на решаващия състав, че оградата била разрушена от него. Навежда съображения за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила досежно обсъждането на показанията на св. Г.Т. по реда на чл. 172 ГПК. Подчертава, че давностният срок относно правата на ищцата е изтекъл към момента на предявяване на иска и той е придобил по давност правата върху процесните 122 кв. м. Иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноските в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Е. Б. чрез процесуалния й представител, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските за въззивното производство.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, счита следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
По делото е установена следната фактическа обстановка :
Видно от Нотариален акт № 82, т.II, рег.№ 3223, д.№ 216/2012г. е, че ищцата И.
Е. Б. е придобила чрез дарение правото на собственост върху недвижим имот, 2 представляващ 1070/1426 ид.ч. от УПИ, целият с площ от 1426 кв.м., находящ се в с.Друмохар, представляващ УПИ XI-90, кв.5 по действащия план на с. Друмохар, общ.
Невестино, ведно с ½ ид.ч. от построената в този имот паянтова жилищна сградазападната половина от същата и всички стопански постройки в имота.
От Нотариален акт № 150, т. V, дело № 2676/1996 г. е видно, че Й.С.Е. и Ф.Й.К. са продали на Д.К.Й. 356/1426 ид.ч. от дворно място за което е отреден парцел XI, пл.
№ 90, кв.5 по плана на с. Друмохар, целият с площ от 1426 кв.м., както и ½ ид.ч. от паянтовата жилищна сграда.
С договор за покупко- продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт № 84, т. III, рег. № 4078, дело №448/2018 г., Д.К.С. е продала на К. Й. С. придобитите от нея 356/1426 ид.ч. от УПИ XI- 90, целият с площ от 1426 кв.м., представляващи реално обособена част от имота с площ от 356 кв.м., заедно с построената в имота триетажна жилищна сграда със застроена площ от 119 кв.м.
Видно от Нотариален акт № 87, т.I, рег.№ 997, дело № 87 от 2021г. К. Й. С. е признат за собственик на основание давностно владение на УПИ XIII-90, кв.5 по регулационния план на с.Друмохар с площ от 356 кв.м., заедно с построената в имота триетажна жилищна сграда, както и 140/1070 ид.ч. от УПИ XI-90, кв.5 по регулационния план на с.Друмохар, целият с площ от 1070 кв.м., които идеални части представляват 140 кв.м. покрай северозападната регулационна граница с ширина 8 метра.
От заключението на съдебно- техническата експертиза изпълнена от вещото лице инж. Р.С. се установява, че с одобрения със Заповеди № 3-23/04.02.2020 г. и № 363/27.03.2020 г. на кмета на Община Невестино ПУП- План за регулация от УПИ XI90, кв. 5 с урегулирана площ от 1426 кв.м. са образувани два нови УПИ: XI -90, с площ от 1070 кв.м. и XIII- 90, с площ от 356 кв.м. При извършения на място оглед вещото лице е констатирало, че между двата имота: УПИ XI- 90 и УПИ XIII- 90 има изградена масивна ограда, представляваща непрекъсната ивична бетонова основа и надземна част, състояща се от плътна тухлена зидария и прозирна метална ограда.
Вещото лице е посочило, че тази ограда не съответства на дворищно- регулационната линия между двата имота, както и че частта от УПИ XI- 90, заградена с оградата е с площ от 122 кв.м. Вещото лице е изчертало тази част на скица и същата представлява затворен контур означен с букви А- Б- В- Г- А.
Във връзка с твърдението на ответника за осъществено от него давностно владение по делото са разпитани свидетели.
При гореописаната фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на събраните доказателства окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е частично основателен като съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.
В настоящия случай ищцата обосновава правото си на собственост върху процесния имот по силата на договор за дарение. С представения по делото
Нотариален акт №82, том II, рег. №3223, дело №216 от 2012 г безспорно се доказва, че тя е собственик на УПИ XI- 90, кв.5 по плана на с. Друмохар, общ. Невестино, изменен с Заповеди № 3-23/04.02.2020 г. и № 3- 63/27.03.2020 г. на кмета на Община Невестино, целия с площ 1070 кв.м.
3
По делото няма спор, че ответникът К. С. е собственик на съседния имот: УПИ XIII- 90, кв.5 по плана на с. Друмохар, общ. Невестино, изменен с Заповеди № 323/04.02.2020 г. и № 3- 63/27.03.2020 г. целият с площ 356 кв.м. Не се спори и че е заградил 122 кв. м. от имот УПИ XIII- 90 върху които упражнява фактическа власт.
Твърдението му е, че е придобил тази част от имота по силата на давностно владение Съдът намира, че в настоящия казус ответникът не е доказал, че владее спорната част от имота на основание давностно владение. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Като елемент от придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. Ответникът е следва да докаже в процеса, че за период повече от 10 години е осъществявал явно, трайно и непрекъснато владение.
В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че тези обстоятелства не се установяват. В показанията си свид. Й.Ч. която живее в град Кюстендил, но е посещавала процесния имот в с. Друмохар, твърди, че от 1994 г. са се събирали в процесното място, което представлявало ливада и имало постройкаказан. През 2020-21 г. установила, че казанът е блъснат и мястото е било разчистено.
Според свидетелката мястото било оградено, като преди имало телена мрежа, а сега на нейно място била изградена нова ограда. Свидетелката сочи, че след 2021 г. не е ходила в имота. Свид. Драгомир С., който притежава имот в близост до процесния, но не живее в с. Друмохар сочи, че когато ответникът и семейството му са започнали да строят къщата е имало стара ограда. Там ответникът преди десетина години си направил навес и казан и си оставял материали. Сочи, че от съседка разбрал, че М.Б. е блъснал навеса, поради което К. подал жалба и сложил една ограда надолу.
Свидетелката Г.Т., съпруга на ответника, сочи, че след 1996 и 1997 г. с помощта на родителите на К. и Е. е направена бетонната основа на оградата, а в по- късен етап е извършено изравняване и дострояване с тухли. След излизане на скица (за разделянето на имотите) свид. М.Б. блъснал оградата и изградил нова- мрежа с колчета, на три метра, така, както е било по скицата. Според свидетелката след 1996 г. между двата имота винаги е имало ограда и вътре в техния имот е имало казан.