Решение № 4539 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4539 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100114073 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] В. В. заявява в исковата молба от 12.12.2025 г., че на 07.03.2008 г. е сключил с ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (ЮРОБАНК) договор за кредит, по който е получил в заем 66 420,00 евро в равностойността им в швейцарски франкове (шв. франкове), като е усвоил кредита в евро. На 18.03.2015 г. В. В. е погасил този кредит чрез парите от нов кредит, като общо е върнал 238 943,17 лева, което е с 107 336,37 лева над получените 66 420,00 евро.

[2] Уговорката за предоставянето на кредита в шв. франкове е била неравноправна и нищожна, тъй като ЮРОБАНК не е предоставила на В. В. информация относно риска от промяната в курса на шв. франк. Затова по договора за кредит от 07.03.2008 г. В. В. е дължал единствено това, което е получил, а именно 66 420,00 евро, а ЮРОБАНК е получила от него със 1

107 336,37 лева повече. В. В. заявява, че ЮРОБАНК е получила от него без основание 107 336,37 лева, които ЮРОБАНК не му е заплатила. Затова той моли съда да осъди ЮРОБАНК да му заплати: 107 336,37 лева; 9 877,83 лева законна лихва върху 99 578,79 лева от 26.03.2025 г. до 12.12.2025 г. (исковата молба, л. 3-7; молбата, л. 163).

2. По писмения отговор на ответника

[3] ЮРОБАНК е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. В. В. не е бил потребител;

2. клаузите на договора за кредит от 07.03.2008 г. са били разбираеми и ясни, В. В. се е бил съгласил с тях, и е имал възможност във всеки един момент да поиска превалутиране на кредита, поради което не са били неравноправни уговорките в него за изплащането на заема в швейцарски франкове;

3. дори клаузите да са неравноправни, не е нищожен целият договор;

4. В. В. не е заплатил по договора от 21.02.2008 г. 268 753,92 лева;

5. дори да е платил, по договора е имало и друг кредитополучател и В.

В. няма право на всичко, платено над 66 420,00 евро, а само на това, което той е платил;

6. правото на иск на В. В. е погасено по давност, започнала да тече на 07.03.2008 г., но не по-късно от 18.03.2015 г. и е изтекла за три години, но не повече от пет години от посочените дати.

[4] ЮРОБАНК предявява и възражение за прихващане с нейно вземане от В. В. за 107 336,37 лева за ползването на предоставените 66 420,00 евро от 07.03.2008 г. до 18.03.2015 г. Затова ЮРОБАНК моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 182-192).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

2

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] Не се спори, че на 07.03.2008 г. В. В. и М. В. от една страна и от друга страна ЮРОБАНК са сключили договор за кредит (първия договор), по който ЮРОБАНК се е задължила да предостави на В. и М. В.и 64 200,00 евро по курс купува за шв. франк към лева в деня на усвояването на кредита (вж. и договора и допълнителните споразумения, л. 83-96). Липсват доказателства договорът да е бил сключен за цели, различни от покупката на жилище и свързаните с него разходи. Затова съдът приема, че той е бил сключен за покупката на жилище и свързани с това разходи[1]. Не се спори, че В. и М. В.и е следвало да погасяват кредита в шв. франкове чрез разплащателна сметка на В. В. (вж. и чл. 6, ал. 2 от договора, л. 83-85).

[6] Липсват доказателства ЮРОБАНК да е уведомила В. и М. В.и за риска от промени в курса на шв. франк. Затова съдът приема, че ЮРОБАНК не е уведомила В. и М. В.и за тези рискове.

[7] Не се спори, че на 18.03.2015 г. страните са сключили втори договор за кредит, като с парите, получени по втория договор, е бил рефинансиран кредитът по първия договор. По първия договор за кредит са били заплатени общо 143 674,96 евро. От тях 43 837,63 евро преди рефинансирането и 99 837,33 евро от рефинансирането, като всички са били заплатени от В. В.

(стр. 36 от заключението на вещото лице С.[2]). От 29.05.2015 г. е започнало публикуването в някои електронни медии на статии относно вероятната неравноправност на клаузи в договори за кредит в шв. франкове, както и за протести на кредитополучатели и действия на Комисията за защита на потребителите (статиите, л. 493-506).

[8] На 26.03.2025 г. В. и М. В.и са поискали от ЮРОБАНК да им заплати 99 578,79 лева (молбата, л. 152). На 27.06.2025 г. ЮРОБАНК е отказалa (писмото, л. 153).

[9] Не се спори, че ЮРОБАНК не е заплащала на В. В. суми. В. В. е 3 заплатил 4 689,00 лева държавна такса (л. 164); 500,00 евро депозит за вещо лице (л. 527); 5 000,00 евро адвокатско възнаграждение (л. 560). Разноските на В. В. са за общо 7 897,45 евро ((4 689,00/1,95583)+500,00+5 000,00).

ЮРОБАНК е заплатила: 500,00 евро за вещо лице (л. 529); 5 729,69 евро адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 562-565). Разноските на ЮРОБАНК са за общо 6 229,69 евро (500,00+5 729,69).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[10] В. В. е предявил два иска. Първият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на парите, които В. В. е дал на ЮРОБАНК без основание – а именно търсените 107 336,37 лева. Вторият иск е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 9 877,83 лева обезщетение за забава върху 99 578,79 лева от 26.03.2025 г. до 12.12.2025 г.

1. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

[11] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ЮРОБАНК да е получила от В. В. 107 336,37 лева;

2. тя да е получила сумата без основание;

3. ЮРОБАНК да не е върнала на В. В. тези пари.

[12] Съдът установи, че:

1. ЮРОБАНК е получила от В. В. 143 674,96 евро, които са с 79 474,96 евро повече от 64 200,00 евро, които В. В. е бил получил като главница по договора за кредит;

2. ЮРОБАНК не е върнала на В. В. 79 474,96 евро. Следователно са налице първата и третата предпоставка за уважаването на иска. Съдът следва да прецени, дали е налице втората предпоставка за уважаването на иска – 4

ЮРОБАНК да е получила от В. В. без основание тези 79 474,96 евро.

[13] Нищожна е клауза в договор за кредит, с която се прехвърля върху потребителя-кредитополучател валутния риск от покачването на шв. франк, когато банката не е предоставила на кредитополучателя достатъчно информация за този валутен риск. Ако такава нищожна клауза е налице, кредитополучателят дължи на банката единствено чистата сума на главницата по предоставения кредит, но не и каквито и да е лихви, и такси. Ако кредитополучателят е заплатил на банката повече от главницата по заема, погасителната давност за вземането на кредитополучателя от банката за платеното без основание започва да тече от момента, в който кредитополучателят е могъл разумно да знае или узнае за нищожността на клаузата в договора относно валутния риск (решение на ВКС 91-2026-II Т. О. по т. д. 2 141/2024 г. ВКС е постановил решението при факти, идентични на тези по настоящия случай).

[14] В случая съдът не установи, че ЮРОБАНК е предоставила на В. В. необходимата информация относно валутния риск, който той е носил при уговорка като процесната за получаване на кредит, който да бъде превалутиран в шв. франкове. В. В. е бил потребител. Следователно клаузата в договора относно носенето на валутния риск от шв. франк е нищожна. След като клаузата е нищожна, В. В. е дължал на ЮРОБАНК само главницата по договора от 07.03.2008 г., а съдът установи, че В. В. е заплатил на ЮРОБАНК 79 474,96 евро над главницата. Ето защо ЮРОБАНК е получила тези 79 474,96 евро без основание.

[15] Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. В. В. търси обаче не 79 474,96 евро, а 107 336,37 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът уважава иска за 107 336,37 лева.

[16] ЮРОБАНК е възразила, че правото на иск на В. В. е погасено по давност. Възражението е неоснователно, защото съдът не установи, преди постановяването на настоящото решение В. В. да е знаел или да е могъл да 5 узнае, че договорът от 07.03.2008 г. е имал нищожна клауза. Неоснователно е и възражението за прихващане на ЮРОБАНК, защото, ако съдът го уважи и приеме, че В. В. дължи на ЮРОБАНК обезщетение за ползване на 66 420,00 евро главница по договора за кредит от 07.03.2008 г., В. В. не би получил платеното без основание по този договор, а приложимото право постановява, че следва да се върне платеното без основание.

2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

[17] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

[18] Съдът установи, че В. В. има вземане от ЮРОБАНК за 107 336,37 лева. ЮРОБАНК е изпаднала в забава относно заплащането на това вземане на 26.03.2025 г. – деня на получаване на поканата за заплащане на 99 578,79 лева, върху която сума В. В. търси обезщетение за забава. ЮРОБАНК не е заплащала на В. В. обезщетение за забава. Налице са предпоставките за уважаването на иска, но за 8 910,39 лева, защото това е размерът на законната лихва върху 99 578,79 лева от 26.03.2025 г. до 12.12.2025 г. За разликата над 8 910,30 лева до предявения размер от 9 877,83 лева искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

3. По разноските

[19] В. В. търси разноски. Той е направил такива за 7 897,45 евро.

[20] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 116 246,67 лева 6 при предявен размер от 117 214,20 лева. Затова съдът осъжда ЮРОБАНК да заплати на В. В. 7 832,26 евро разноски по делото (7 897,45х116 246,67/117 214,20).

[ 2 1 ] ЮРОБАНК също търси разноски. Тя е направила такива за 6 229,69 евро.

[22] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 967,53 лева при предявен размер от 117 214,20 лева. Затова съдът осъжда В. В. да заплати на ЮРОБАНК 51,42 евро разноски по делото (6 229,60х967,53/117 214,20).