Решение № 145 от 25.07.2022, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Карнобат, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130101423 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ВЗК „Христо Ботев", ЕИК 812206770, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, 5-ти километър, представлявана от председателя Н.П.С., със съдебен адрес: Правна кантора *, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против „АГРОПАУЪР 77" ЕООД, ЕИК 205792811, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ.

Сунгурларе, ** представлявано от управителя Д. Ч. Й., с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същия му дължи следните суми: сума в общ размер на 3303.04 лева /три хиляди триста и три лева и четири стотинки/, от които сборна главница в размер на 3168.00 лева /три хиляди сто шестдесет и осем лева/ разпределена, както следва:

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005192 от 11. 11. 2020 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за ноември 2020 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005242 от 04. 12. 2020 г. издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за декември 2020 година; дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005295 от 06.

01. 2021г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за януари 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 1

09.02.2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за февруари 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005378 от 05. 03. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за март 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005457 от 12.

04. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за април 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 12.

05. 2021 г., издадена от ВЗК„Христо Ботев“,за месечен наем за май 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 000005547 от 08.

06. 2021 г., издадена от ВЗК„Христо Ботев“, за месечен наем за юни

2021година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 05.

07. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за юли 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005650 от 03.

08. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за август 2021 година;

- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № 1000005725 от 01.

09. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за септември 2021 година; сборна лихва представляваща обезщетение за забава в размер на 135.04 /сто тридесет и пет лева и четири стотинки/ лева разпределена, както следва: обезщетение за забава в размер на 24. 40 лева /двадесет и четири лева и четиридесет ст./ за период от 26. 11. 2020 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005192 от 11. 11. 2020 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за ноември 2020 година; обезщетение за забава в размер на 22. 00 лева /двадесет и два лева/ за период от 26. 12. 2020 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005242 от 04. 12. 2020 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за декември 2020 година; обезщетение за забава в размер на 19, 52 лева /деветнадесет лева петдесет и две ст./ за период от 26. 01. 2020 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005295 от 06. 01. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за януари 2021 година; обезщетение за забава в размер на 17, 04 лева /седемнадесет лева и четири ст./ за период от 26. 02. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № ********** от 09. 02. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за 2 дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за февруари 2021 година; обезщетение за забава в размер на 14, 80 лева /четиринадесет лева и 80 ст./ за период от 26. 03. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005378 от 05. 03. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за март 2021 година; обезщетение за забава в размер на 12, 32 лева /двадесет лева и тридесет и две ст./ за период от 26. 04. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005457 от 12. 04. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за април 2021 година; обезщетение за забава в размер на 9. 92 лева /девет лева и деветдесет и две ст./ за период от 26. 05. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № ********** от 12. 05. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288.00 лева за месечен наем за май 2021 година; обезщетение за забава в размер на 7. 44 лева /седем лева и четиридесет и четири ст./за период от 26. 06. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005547 от 08. 06. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, дължима сума в размер на лева за месечен наем за юни 2021 година; обезщетение за забава в размер на 5. 04 лева /пет лева и четири ст./ за период от 26. 07.2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № ********** от 05. 07. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288.00 лева за месечен наем за юли 2021 година; обезщетение за забава в размер на 2. 56 лева /два лева и петдесет и шест ст./ за период от 26. 08. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № 1000005650 от 03. 08. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в размер на 288.00 лева за месечен наем за август 2021 година, ведно със законната лихва върху сборната главница от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и внесена държавна такса за заповедното производство в размер на 66. 08 лева /шестдесет и шест лева и осем стотинки/ и заплатено възнаграждение в размер на 600.00 лева /шестстотин лева/ с ДДС съгласно Договор за правна помощ от 21. 09.

2021 г. и фактура към него.

Освен това ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в исковото производство.

Съдът е извършил проверка за редовността на така предявената искова молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК за което е изпратил препис от нея ведно с приложенията, на ответното дружество по реда на чл.

131 и сл. от ГПК, на което е указал да даде писмен отговор в едномесечен 3 срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал.

2 от ГПК, последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В същия едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор по така предявеният иск, с който е изразило становище по същия, като го е оспорило изцяло с твърдения за недължимост на сумите поради заплащане на връчени фактури, поради наличието на устно споразумение между страните за освобождаване от наемната цена за съответните периоди, предвид наличието на форсмажорни обстоятелства- пандемичната обстановка в страната, довела до намаляване обема на работа на ответното дружество. Въведени са твърдения, че ответното дружество не е уведомено за издаване на три от фактурите, същите не са били връчени и съответно осчетоводени в дружеството, като същото не е ползвало данъчен кредит за това. Твърди се, че същите са издадени за нуждите на настоящото производство. Сочи се, че фактурите не са подписани, не е посочено основание по кой точно договор следва се заплатят, не е посочено място на сделката, данъчно събитие, начин на плащане, които обстоятелства са довели до невъзможност за доказване на предмета на доставката, датата на възникване на данъчното събитие, които са съществени данни за изясняване на основателността на претенцията. Претендира се, че наемодателят неоснователно е задържал гаранционния депозит внесен на основание чл. 3, т. 4 от договора, понеже същия е прекратен поради изтичане на срока. Желае се, в случай, че съдът приеме, че се дължат наемни вноски, една от тях да бъде прихваната от внесения при сключване на договора гаранционен депозит. В случай, че се приеме, че не дължат наемни вноски, се желае да бъде осъден ищца да върне внесения депозит. Твърди се, че не се дължи законна лихва върху главницата, тъй като самата главница е недължима, както и, че не дължат законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, върху едностранно начисленият им от ищеца ДДС по процесните фактури, както се оспорва по размер претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като същата била неоснователна в претендирания размер.

Към отговора ответното дружество е приложило писмени доказателства:банково извлечение, платежни нараждания.

В съдебно заседание ищеца не се явява, явява се негов процесуален представител, който подържа иска, ангажира доказателства.

В съдебно заседание не се явява законен представител на ответното дружество. Явява се негов пълномощник, който оспорва предявеният иск както по основание, така и по размер. С нарочна молба оспорва истинността на представените разпечатки от ищеца в съдебно заседание, като счита същите за несъотносими към предмета на спора и твърди, че не следва да бъдат приети. Желае присъждане на разноските, като представя списък с разноски.

4

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по настоящото гражданско дело, ч. гр. д. № 1143 / 2021 г. по описа на КбРС, се установява, че на 29. 09. 2021 г. с вх.

№ 2489, в КбРС е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ВЗК „Христо Ботев", ЕИК 812206770, със законен представител Н.П.С., срещу длъжника „АГРОПАУЪР 77" ЕООД, ЕИК 205792811, за сумите от 3168 лева сборна главница и 135, 04 лева сборна лихва по издадени фактури за дължим наем на недвижим имот представляващ помещение в сграда с площ 80 кв. м., находящ се в гр. Бургас, 5- ти километър, Централен стопански двор – Зърноплощадка, на основание сключен на 08.10. 2020 г. договор за наем между кредитора и длъжника.

Посочено е, че въпреки сключения договор за наем от ноември 2020 г. до септември 2021 г., включително „АГРОПАУЪР 77" ЕООД не е заплащал месечен наем.

По така подаденото заявление съдът е издал Заповед № 420 / 30. 09.

2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за исканите суми както и за разноските в размер на 66, 06 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.

На 13. 10. 2021 г. Заповедта е била връчена на законния представител на „АГРОПАУЪР 77" ЕООД. На 02. 11. 2021 г. в съдът е постъпило възражение на основание чл. 414 от ГПК от законния представител на „АГРОПАУЪР 77" ЕООД, в което същия е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение в претендирания размер. Посочил е, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение, представляваното от нея дружество няма непогасени задължения към заявителя и същите са погасени.

Твърди, че претенцията е неоснователна и предвид това е неоснователна претенцията за дължими разноски.

С оглед постъпилото редовно възражение, съдът писмено е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК да предяви иска си относно претендираното вземане в едномесечен срок, считано от съобщаването му. В преклузивния едномесечен срок пред КбРС е представена и исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

От представените от ищеца доказателства се установява, че на 08. 10.