Решение № 1207 от 08.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110209164 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 23-2300230 от 05.06.2023 година директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област е наложил на „***" ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.101, ал.2,т.2 вр. чл.97, ал.1 от ЗХУ за нарушение на чл.38, ал.6 вр. ал.1, т.2 от ЗХУ и чл.29, ал.6 Правилника за прилагане на ЗХУ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се изтъква, че актосъставителя и наказващия орган не са взели предвид извършеното от страна на дружеството плащане от 23.09.2022г., с което е извършено частично погасяване на компенсационните вноски за същия месец, като неразплатената част възлизаща на 426 лева е погасена на 02.12.2022г. още преди започване на производството. С оглед на това случаят се определя като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. На следващо място се изтъква, че налагането на имуществена санкция за неизпълнение на подлежащо на принудително изпълнение задължение по ДОПК, е несъответно на Конституцията и разбирането отразено в Решение № 3 от 23.03.2021г. по к.д. № 11/2020г. но Конституционния съд на Репубилка България. В заключение се излагат доводи за допуснати при съставяне на наказателното постановление съществени процесуални нарушения – некоректно посочване на датата на нарушението, както и за несъразмерност на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Христова, която поддържа искането за отмяна по съображения, аналогични с изложените в жалбата като акцентира върху възможността за прилагане на чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН. В допълнение са представени писмени бележки, с идентични аргументи, като се акцентира върху прекомерния акцент на санкцията спрямо обстоятелствата по извършване на нарушението.

В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на Дирекция "Инспекция по 1 труда"- София-област, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Аврамова, която пледира за потвърждаване на НП, като правилно, законосъобразно и издадено при спазване на процесуалните правила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

„***" ЕООД е търговско дружество регистрирано в Република България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя си.

Дружестовото било работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като п осредно списъчен състав за 2021г. имало 540 служители. Предвид на това през следващата календарна година 2022г. следвало да назначи по трудово правоотношение най-малко 11 лица с трайно намалена работоспособност или да заплаща съответната компенсаторна вноска по чл.38, ал.6 от Закона за хората с увреждания.

При извършена на 29.03.2023г. от страна на служители на ДИТ- София област проверка в офиса на дружеството, в гр. София, ул.“Олимпийска“ № 6, ет.7, продължила с представяне на документи пред контролната администрация било установено, че за месец септември на 2022г., дружеството не назначило две лица от посочената категория, респективно не е назначило девет такива нито е подал уведомления до Агенцията по заетостта, с което желае да използва посредничеството на Агенцията по заетостта за назначаване на лица с трайна неработоспособност.

Наред с това е видно, че от страна на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД не са заплатени в срок дължимите компенсационни вноски за месец септември 2022г. за неизпълнената квотата от 9 лица с трайно намалена работоспособност в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за съответната година – в случая 1917 лева, не покъсно от 31.09.2022г.

Видно от преводно нареждане към бюджета от 23.09.2022г. с номер 9503943 е заплатена сума в размер на 1491 лева като в основанието погрешно е вписано „комп.вн. по чл. 38,ал.6 ЗХУ за 8 работни места за м.08.2022г.“, вместо за месец септември, доколкото дължимата за месец август сума вече е била заплатена. Наред с това с преводно нареждане към бюзжета от 02.02.2022г. с номер 9624381 е заплатена обща сума в размер на 3942 лева, част, от която е именно за погасяване на остатъка от 426 лева от дължимата за месец септември компенсационна вноска.

За извършената от страна на ДИТ София област проверка, инициирана във връзка с отправено от дружеството искане за възстановяване на надплатени компенсационни вноски, бил съставен Протокол за проверка № ПР2311591.

В тази връзка от страна на свидетеля А. Г., на 05.04.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2300230/05.04.2023 година, с който срещу „***" ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е заплатило компенсационна вноска по чл.38, ал.6 ЗХУ за месец септември 2022г. в предвидения за това срок, а именно до края на съответния месец. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.38, ал.6 вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ и чл. 29, ал.6 от Правилник за прилагане на ЗХУ.

Актът бил съставен в присъствието на и връчен на представител на дружеството с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, като срещу същия са депозирани възражения.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 23-2300230 от 05.06.2023 година директора на Дирекция „Инспекция по труда”София област е наложил на „***" ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.101, ал.2,т.2 вр. чл.97, ал.1 от ЗХУ за нарушение на чл.38, ал.6 2 вр. ал.1, т.2 от ЗХУ и чл.29, ал.6 Правилника за прилагане на ЗХУ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля А. Г., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 23-2300230/05.04.2023 година, Наказателно постановление (НП) № 23-2200230 от 05.06.2023 година, Заповед № 30864/17.10.2022г. за компетентност на административно-наказващия орган, заповеди за назначаване и длъжностни характеристики на актосъставителя и наказващия орган, Протокол за извършена проверка № ПР 2311591/05.04.2023г., преводни нареждания към бюджета, идентификационна карта, Протокол за определяне на работни места, подходящи за хора с трайни увреждания и Информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл.38, ал.1 ЗХУ за месец септември 2022г., извлечение от счетоводната система на ИА ГИТ за постъпили компенсационни вноски за периода 01.04.2022г.-10.03.2023г., както и останалите приложени по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля, по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като същите са напълно съответни на приобщените писмени доказателства. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост, като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници.

Доказателствените източници са еднопосочни и по категоричен и безпротиворечив начин установяват фактическата обстановка, така както е възприета от съда, поради което и по аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК не се налага по-подробното им обсъждане поотделно.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество налага отмяна на наказателното постановление по изложените по- долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 232300230/05.04.2023 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително ДИТ-София област, чийто служител е и старши инспектор А.

Г., съставил акта. Териториалната компетентност на актосъставителя пък почива на изричната разпоредба на чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на ГИТ.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно т.5 на Заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления, за нарушенията установени от инспектори при съответната дирекция. По делото е представена Заповед № ЧР-43/30.01.2023г. на изпълнителния директор на ГИТ, видно от която лицето издало наказателното постановление- Калинка Вълкова, заема именно посочената длъжност.

В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав констатира, че са спазени, установените в закона давностни и преклузивни срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП, като факта на нарушението е станал известен по 3 време на проверката в дружеството в периода 29.03.2023г.-05.04.2023г., когато е извършена проверка на място, както и са изисквани съответните документи, като именно приключването й се явява и момента на установяване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен в рамките на три месеца от установяване на нарушението и по-малко една година след извършването му, а наказателното постановление издадено в рамките на шест месеца от съставянето му, с оглед, на което действията са извършени в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.42 от ЗАНН. На следващо място, отчетени са и специфичните процедурни правила, свързани със самото съставяне на акта, участието на свидетели и на нарушителя. Най-сетне, не се констатират допуснати при издаване на атакуваното наказателно постановление нарушения на процесуалните правила, като същото отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН.

Предвид на това не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на наказателното постановление.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно издаденото НП, “***” ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.38, ал.6 вр. ал.1, т.2 ЗХУ, тъй като в качеството си на работодател не е внесло компенсационна вноска за незаетите през месец септември 2022г. работни места, определени за хора с увреждания в предвидения за това срок, а именно до края на съответния месец.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в НП материално правна норма. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗХУ с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: 2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав. В процесния случай дружеството жалбоподател е задължено лице по чл. 38, ал. 1, т.