Решение № 73 от 01.04.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Е.П., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100734 по описа за 2023 година

С исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 798187/17.01.2023г. /Договора/, с който ищецът се е задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 274.28 лева, при получен заем в размер на 1 000.00 лева и ГПР - 48.39 %, годишен лихвен процент - 40.05 % и срок за погасяване -12 вноски.

Твърди се, че съгласно чл.6.2 от Договора ищецът дължи и неустойка в размер на 1 341.72 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, с което задължението нараствало на 2 616.00 лева.

Ищецът счита, че уговорената клауза в чл.6.2 от Договора за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. Въвеждат се с исковата молба конкретни съображения в тази насока.

Иска се съдът да приеме за нищожна клаузата предвидена в чл.6.2 от Договора на основание чл.26, ал.1, пр.3 отЗЗД, вр. чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, който инкорпориран в насрещна искова молба на основание чл.211, ал.1, вр. с чл.133 ГПК .

Оспорва предявения иск по подробни съображения изложени в отговора.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

От представения с исковата молба Договор за паричен заем Уредирект № 798187/ 17.01.2023г / Договора/ е видно, че ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1 000.00 лева, като заемателя дължи връщане на сума в размер на 1 274.28 лева, при ГПР – 48.39%, ГЛП – 40.05 % и срок на изплащане на заема – 12 месечни вноски.

Съгласно чл.6.2 от Договора при неизпълнение по т.6.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 321.72 лева. Пак там страните се съгласяват, че неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договор за заем заемателя се счита за уведомен за нейното начисляване и начисляването се заплаща разсрочено съгласно погасителния план към Договора. От погасителния план към Договора е видно, че така договорената неустойка е платима на 12 равни вноски, всяка от по 218.00 лева.

Според чл.6.1 от Договора заемателят се задължава в срок от три дни , считано от услояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начин и ред и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).

Възприетата от страните по договора клауза за дължима неустойка съгласно 6.2 от Договора излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така договорената неустойка има за цел да засегне имуществената сфера на заемателя за виновно неизпълнение от страна на последния на акцесорно задължение произтичащо от разпоредбите на чл.6.2, вр. с 6.1 от Договора, неизпълнението на което не разкрива вреди за заемодателя. За последния съществува задължение още преди сключването на договора със заемателя/потребителя, да извърши оценка на кредитоспособността на последния съгласно Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Съображения 26 от Преамбюла. Неизпълнението на това задължение от страна на ответника не може да се вменява като санкция за ищеца и заемател по процесния Договор, инкорпорирана в 6.2 от Договора. Следователно цитираната клауза от Договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, до колкото излиза извън присъщите на неустойката функции. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Така договорената с чл.6.2 от Договора неустойка се явява във вреда на ищеца, в отклонение от принципа на добросъвестност в отношенията между страните по Договора съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП.

На следващо място, дори и възприета от страните за санкция спрямо заемателя при незипълнение на акцесорсното задължение, така договорената неустойка води до оскъпяване на предоставения заем и до допълнително увеличеване печалбата на заемодателя. В този смисъл налице е неоснователно обогатяване на ответника за сметка на заемателя, заложено още с погасителния план към Договора, обосноваващо нищожност на чл.6.2 от Договора на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

На следващо място клаузата на чл.6.2 от Договора е нищожна и на основание чл.146, ал.2 от ЗЗП, като същата не е индивидуално уговорена, а представлява част от изготвен от ответника стандартен формуляр на договор, върху съдържанието на който ищецът е бил лишен от възможност да влияе.

Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така посочената в чл.6.2 от Договора неустойка представлява част от годишния процент на разходите по заема, като същата е включена в договорното съдържание още с подписването на Договора и е част от разходите отразени в погасителния план, съответно попада под обхвата на чл.19, ал.1 от ЗПК / „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на 2 предоставения кредит.“ /. В този смисъл налице е недължимо от заемателя плащане, което представлява допълнителна печалба за заемодателя и не е било включено в ГПР / от 48.39 % /, поради което договарянето на процесната неустойка противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК / „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ /. Пак в тази връзка така договорения размер на неустойката надхвърля драстично размера на отпуснатия заем, както и размера на сумата явяваща се дължима за връщане от заемателя / 1 274.28 лева – чл.3.10 от Договора /, обосноваващо недобросъвестност на ответника в отношенията с ищеца произтичащи от процесния Договор.

По изложените съображения съдът намира, че следва да се уважи предявения иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 798187/17.01.2023 год., на основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

По разноските

От представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023г., е видно, че е сключен между ищеца и пълномощника при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв.. С оглед вътрешните отношения между представлявания и представителя, съдът не дължи проверка относно близките отношения между упълномощения адвокат и ищеца.

Налице е конкретно позоваване на хипотеза от визираните в чл.38, ал.1 ЗА. Съгласно трайната съдебна практика, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1 ЗА, достатъчна предпоставка е наличието на договор за правна защита и съдействие с отразено в същия че помощта се предоставя на лице, с което адвоката се намира в близки отношения, какъвто е и настоящия случай.

Отговорността за разноските е функция от изхода на делото по въведения с последното материалноправен спор. а не от вътрешните отношения между адвокат и клиента / вж.:

Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО; О пределение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.; Определение №708/05.11.2015г. по д. 4891/2015г., 4 г.о./. Пълномощникът на ищеца е представил доказателства, че е регистриран по ЗДДС, с оглед заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв.. При предпоставките на цитираната разпоредба от ЗАдв. за осъществената от адв. М. безплатна правна помощ, в полза на последния се дължи възнаграждение на основание чл.36 ЗАдв., вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 434.17 лева. Съдът присъжда към дължимото адвокатско възнаграждение и ДДС в размер на 87.43 лева, тъй като съгласно представените от адв. М. доказателства, същият е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС и е обект на облагане съгласно чл.2, т.1 ЗДДС, вр. с чл.8 от ЗДДС. В този смисъл за регистрирания по ЗДДС адвокат възниква задължение за внасяне на ДДС върху определеното при предпоставките по чл.38, ал.2, вр. с ал.1 ЗАдв. от съда адвокатско възнаграждение, тъй като последното не попада в изключенията предвидени в Глава четвърта на ЗДДС. При тези съображения следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение по настоящото дело в общ размер на 521.00 лева на основание чл.38, ал.1, т.3,пр.2 от ЗАдв., с включен ДДС.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.67 лева – внесена държавна такса по настоящото производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 798187/17.01.2023 год., скючен между „С.К.

” ООД-С., с ЕИК.......... и Н. Р. Т. от с. Н.Х. Община Е.П., обл. С. с ЕГН **********, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 341.72 лева.

ОСЪЖДА “С.К. ” ООД-С., с ЕИК.........., да заплати на Н. Р. Т., с ЕГН **********, сумата от 53.67 / петдесет и три лева и 67 стотинки / лева - заплатена държавна такса по производството.

ОСЪЖДА “С.К. ” ООД-С., с ЕИК.........., да заплати на адв. М. В. М., АК-П. с адрес: гр. П. бул „П.ш.“ №......, ет. 3, ап.Б , сумата от 521.00 / петстотин двадесет и един / лева, с ДДС - адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА .

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двусемичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4