Определение № 1120 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 12.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария И.

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002102931 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. В. срещу въззивно решение №91 от 03.04.2023 г. по възз.гр.д. №91/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, I състав, с което е потвърдено решение №5 от 11.01.2023 г. по гр.д. №1055/2022 г. на Районен съд – Нови Пазар. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете, предявени от П. Х. В. срещу Детска градина „Китка“ – иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на П. Х. В. със заповед №45/10.10.2022 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 6, пр. 2 КТ за незаконно и неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа на длъжността „учител в детска градина“ с код по НКПД 2342-5002; иск по чл.344, ал.1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 11.10.2022 г. - за 6 месеца, в размер на 10 785, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 18.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение №91 от 03.04.2023 г. по възз.гр.д. №91/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, I състав е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основание по чл.281, т.3 ГПК.

Касаторът П. Х. В. моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира и разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя въпроси във връзка с основанията 1 по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3, както и по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, което е основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуални въпроси: 1. При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото е нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна?

Смята, че е допуснато противоречие с цитирано в изложението като Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк. дело№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС и 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните доводи и да обсъди доказателствата, относими към конкретно наведените във въззивната жалба основания за обжалване? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 163/03.02.2021г. по гр.д. № 123/2020г. четвърто г.о. Също така счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.

В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация – Детска градина „Китка“. В отговора се поддържа, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като е неоснователна, немотивирана, а по поставените в изложението въпроси има отговори в съдебната практика.

Излагат се трърдения за правилност и обоснованост на въззивното решение, тъй като същото е аргументирано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, обсъдени са всички доказателства по делото и е посочено поради какви причини съдът кредитира едни, а не кредитира други доказателства. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, III гражданско отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване, намира следното:

За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал при ответника длъжността „учител в детска градина“ по сключен договор №209/12.09.2019 г. за неопределен срок. Приел е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №54/10.10.2022 г. на основание чл.328, ал.1, т. 6, пр. 2 КТ и чл. 10 от Наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и др. специалисти на МОН (Обн., ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г.) и Приложение №1 към чл. 10 от Наредбата. Като причина за прекратяването е посочено, че служителят не е притежавал необходимата допълнителна професионална квалификация „детски учител“, съгласно т. 1 от Приложени №1 към чл. 10 от Наредбата към момента на сключване на трудовия договор. От представените от ищцата диплома за висше образование е установено, че тя има бакалаварска степен по специалността „Педагогика на обучението по музика“ и професионална квалификация „Учител по музика в детска градина и 2 училище“, придобила е магистърска степен по специалност „Управление на образованието“ и професионална квалификация „Магистър по управление на образованието“ и има множество грамоти, сертификати и удостоверения за завършени квалификационни курсове и обучения. Позовал се е, че съобразно т. 1б от Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ВКС, ОСГК основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 6 КТ е налице, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочил е, че съобразно чл.213, ал.7 ЗПУО, държавните изисквания за придобиване на професионалната квалификация „учител“ се определят с наредба на Министерския съвет и това за конкретния случай е Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от министъра на образованието и науката, oбн., ДВ, бр. 61 от 2.08.2019 г., в сила от 2.08.2019 г. и в която е уреден статута и изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител“. В чл.10 от Наредбата, е отбелязано, че длъжността "учител" в детска градина, се заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация "учител", съгласно приложение № 1. В тази връзка в т.1 от Приложение №1 към чл. 10 от Наредбата, е посочено, че длъжността „учител в детска градина“ се заема от лице, притежаващо висше образование в професионално направление "педагогика", "теория и управление на образованието", или "педагогика на обучението по ...", като за направление "педагогика" се изисква специалност „предучилищна педагогика“ или такава с чужд език, или с "начална училищна педагогика" и професионална квалификация "детски учител" или "детски и начален учител", а в направление "педагогика", "теория и управление на образованието", или "педагогика на обучението по ..." за всички останали специалности, се изисква професионална квалификация "педагог, учител", както и допълнителна професионална квалификация "детски учител". Позовавайки се именно на уредбата в т. 1 от Приложение №1 към чл. 10 от Наредбата относно изискванията за изпълняване на длъжността „учител в детска градина“, каквато е заемала ищцата отпреди уволнението, и за която длъжност, съобразно професионалното направление на ищцата „ управление на образованието“, за всички специалности, с професионална квалификация „педагог, учител“ се е изисква и придобита допълнителна професионална квалификация „детски учител“. Поради горните аргументи въззивният съд е приел, че ищцата не е притежавала изискуемата придобита допълнителна професионална квалификация за заемане на длъжността „учител в детска градина“- „детски учител“, поради което уволнението е законосъобразно.

При тези мотиви на въззивното решение настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

За да отговаря на селективния критерий, според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е въпросът, който е включен в предмета по спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

3

По своето естество въпросите в изложенито предполагат произнасяне по оплаквания за неправилност на въззивното решение, което е извън производството по чл.288 ГПК.

Първият поставен въпрос не е и коректно зададен след като не е изложено конкретно какво следва да се има в предвид при заявеното в изложението, че са констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, за да следва въззивната инстанция да събере доказателства за изясняване на спора. Още повече, че нито във въззивната жалба, нито в проведеното съдебно заседание пред въззивният съд касаторът, ищец е изтъкнал такива пропуски при събирането на доказателства по делото пред първа инстанция, нито е имало искане за събиране на доказателства пред въззивния съд, както и, че страната разполага с доказателства, които са относими и допустими, но които не са събрани или поради пропуск на съда да се произнесе по събирането им или поради непълен доклад на съда с разпределение на доказателствената тежест за страните по делото. Не е налице и допълнителния критерии за допускане до касационно обжалване и неотносимо, се явява, освен, че е неточно цитирано от касатора ТР №6/2017 от 15.01.2019г.. по т.дело №6/2017 г.на ВКС, ОСГТК и което се отнася до обхвата на дейността на въззивния съд в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд и не касае въпросите на въззивното обжалване на съдебното решение, какъвто е настоящия случай. Също така неотносимо се явява и цитираното в изложението, като несъобразено от въззивния съд в обжалваното решение т.дело №1/2009 на ОСТК на ВКС и което се отнася до въпроси за приватизационния договор, като особена гражданско правна сделка с административни елементи и въпроси за неустойката по такъв договор и нейното намаляване и които не намират приложения по настоящия трудов спор за законност на уволнението на посоченото основание по чл.328, ал. чл.328, ал.1, т. 6 КТ. При постановяване на своя акт въззивният съд се е произнесъл съобразявайки тълкувателната практика по въпросите, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание и по-специално с т. 1б от Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ВКС, ОСГК. За да приеме, че уволнението е законно, въззивният съд е взел предвид всички допуснати и приети доказателства, които са изяснили спора от фактическа страна.

Съобразил е и действащата към момента на сключване на трудов договор от 12.09.2019г. нормативна уредба, касаеща изискванията за придобита допълнителна професионална квалификация „детски учител“ при заемане на изпълняваната от ищцата длъжност „учител в детска градина“.

Вторият поставен въпрос също е привързан към правилността на решението на въззивния съд и с изводите на което не е съгласен касаторът, но също така не е посочено какви конкретно доводи и доказателства смята, че не са обсъдени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и които да са се отразили на крайния му извод.

Въпросът относно задълженията на въззивният съд да обсъди въведените от страните доводи и да обсъди доказателствата, които са относими по предмета на делото е обуславящ. Налице е трайно установена практика на ВКС, включително и цитираното решение в изложението по въпроса за задължението на въззивния съд да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в съвкупност и във връзка с всички 4 събрани доказателства, а не изолирано и да обоснове крайните си изводи, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантнтите факти след съвкупната преценка на събраните доказателства. В случая въззивният съд се е съобразил със същата практика и е обсъдил наведените възражения, като е обосновал своя акт именно въз основа на всички конкретно събраните доказателства по делото във връзка именно с нормативно установените изисквания за заеманата от ищцата длъжност “учител детска градина“ и притежаваните от нея професионално направление в областта на висшето образование„Управление на образованието“, специалност- „педагогика на обучението по музика“, професионална квалификация- „учител по музика в детска градина и училище“, но които са изисквали и придобита допълнителна професионална квалификация- детски учител. Не са налице въпроси, които въззивният съд да не е взел предвид в решението си от наведеното във въззивната жалба и да не е обсъдил събраните по делото доказателства.