Определение № 657 от 29.09.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. ХАСКОВО, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500553 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

С определение №1064816.06.2026г., постановено по гр.д.№564/2025г. по реда на чл.248 от ГПК, Районен съд-Хасково: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4942/20.03.2026г. депозирана от „Сити Кеш“ООД като неоснователна.

Частният жалбоподател „Сити Кеш“ООД-гр.София, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за неправилно, като счита,че на пълномощника на ищеца не е следвало да се присъжда изобщо адвокатско възнаграждение . Счита, че в настоящият случай е налице злоупотреба с право. Намира за релевантна в случая цитирана съдебна практика според която при наличието на множество еднотипни дела от един и същи ищец против един и същи ответник, въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

Позовава се и на практиката на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и в условията на евентуалност претендира значително намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна К. В.

А., която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.

1

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 564/2025г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба на К. В. А., чрез пълномощникът й адв. П. И. П., с която против "Сити Кеш" ООД са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №412598813.04.2020г. сключен между страните и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Исковете са уважени и с оглед изхода от спора са разпределение и разноските. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена ДТ и за депозит за вещо лице.Търговското дружество е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 366 евро с ДДС.

В първоинстанционното производство е представен Договор за правна защита и съдействие, с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата - материално затруднено лице.

С молба, подадена по реда на чл.248 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ООД-гр.София е направил искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение №1064/16.06.2026г., постановено по гр.д.№564/2025г. по описа на РС-Хасково съдът е оставил без уважение и молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 от ГПК, като е приел, че определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не следва да бъде коригирано, съответно: намалявано или оставено без уважение. Отчел е фактическата и правна сложност на делото, произнасянето на съда на база приети за безспорни обстоятелства, приключване на делото след провеждане на три съдебни заседания, на което пълномощникът на ищцата не се е явил. Отчел е и обстоятелството, че по спорните въпроси има установена еднопосочна съдебна практика. В този ред на мисли е приел, че възнаграждението на адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 366 евро не следва да бъде коригирано, поради което молбата на ответника по чл.248 от ГПК е приета за неоснователна.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.20-024г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след 2 отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира.

По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетен броя на проведените съдебни заседания и обстоятелството,че страните е техните процесуални представители не са се явили.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател „Сити Кеш“ООД, че на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство, тъй като в случая независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите страни, със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство

Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.248 от ГПК, което ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1064/16.06.2026г., постановено по гр.д.

№564/2025г. по описа на РС-Хасково, по реда на чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4