Определение № 37 от 09.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Благоевград, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200501224 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. О. М., ЕГН **********, подадена чрез адв.

И. Д., срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 1794/23.08.2024 г. по изп. дело № 27/2022 г. по описа на СИС към РС Петрич, с което държавен съдебен изпълнител С. Д. е отказал да задължи длъжника З.

Д. М., ЕГН **********, да представи притежаваните от него моторни превозни средства за опис. Жалбоподателката е взискател в изпълнителното производство и с молба от 16.08.2024 г. е поискала да се осъществи отказаното действие.

В жалбата се изразява становище за неправилност и необоснованост на разпореждането, обективиращо отказа. Сочи се, в съобщението неправилно е посочено „на паркинга на РУ – Петрич”, тъй е поискано длъжника да бъде задължен да предостави за опис неговите МПС пред сградата на РС Петрич.

Жалбоподателят посочва, че поканата за доброволно изпълнение и изпълнителният лист са връчени на длъжника на 06.06.2022 г. чрез неговата съпруга С. М. и че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл. Затова счита, че следва да се пристъпи към принудително изпълнение, вкл. да се въздейства спрямо длъжника по реда на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че на 16.06.2022 г. е наложен запор върху моторните превозни средства, които са собственост на длъжника. Твърди, че независимо от това според справка на РУ-Петрич с рег. № 314000-4501/14.05.2024 г. лек автомобил марка „О.“ модел „З.“, с рама ***, рег. № ***, сив на цвят, е пререгистриран три пъти след това на 27.06.2022 г., 16.06.2023 г. и 19.12.2023 г. Първото разпореждане на съдебния изпълнител за насрочване на опис на МПС било с дата 28.07.2022 г., но в продължение на повече от 2 години били неуспешни опитите да се осъществи това изпълнително действие, тъй като били осуетени от длъжника, който според жалбоподателя живеел в Г.. Затова намира за наложително длъжника да бъде задължен да предостави за опис притежаваните от него МПС пред 1 сградата на РС Петрич. Счита, че длъжникът е длъжен да изпълнява нарежданията на съдебния изпълнител. Позовава се на Решение № 370 от 09.10.2017 г. по гр. д. № 343/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик и определение № 305 от 15.01.2020 г. по ч. гр. д. № 134/2020 г. на Районен съд – Русе. Моли да се отмени обжалваното разпореждане, с което е отказано да се извърши исканото от взискателя действие и съдебният изпълнител да бъде задължен да го осъществи.

Препис от жалбата е връчен на длъжника З. М. на 28.10.2024 г., но същият не е представил писмено възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ДСИ С. Д. представя мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че не е отказал да извърши опис. Счита, че няма правомощия да задължи длъжника да представи МПС на място, което е различно от неговия адрес. Поддържа, че принудата се осъществява само по реда на изпълнителните способи. Намира за незаконосъобразно искането длъжникът да изпълни на място, посочено от взискателя. Счита, че съдебният изпълнител и взискателя нямат такива права.

Твърди, че описът на МПС следва да се извърши на адреса на длъжника или на мястото, където те са спрени от движение. Сочи, че не е предвиден способ, който да задължи длъжника да представи МПС на исканото място.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата приложени по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

В изпълнение на Решение № 8090 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 257/2020 г. на РС Петрич в полза на С. О. М., ЕГН ********** е издаден Изпълнителен лист от 16.03.2022 г., с който З. Д. М., ЕГН ********** е осъден да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, ведно със законна лихва, считано от датата на деликта – 25.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на С. М. с разпореждане от 31.03.2022 г. е образувано изпълнително дело № 27/2022 г. срещу З. М.. На 16.06.2022 г. е поискан и с разпореждане на ДСИ е наложен запор върху моторните превозни средства на длъжника. За налагането на запора е изпратено писмо до ОДМВР Сектор „Пътна полиция“ гр.

Благоевград, получено на 27.06.2022 г. На 20.06.2022 г. запорно съобщение е връчено на длъжника чрез неговата съпруга.

На 06.07.2022 г. взискателят е поискал да се насрочи опис на моторните превозни средства и да се пристъпи към тяхната продажба. С разпореждане от 08.07.2022 г. е бил насрочен за 28.07.2022 г., 10:00 ч., описът на три броя МПС, като е посочено, че той ще се осъществи на адреса на длъжника.

Многократно описът е бил отлаган поради неявяване на вещото лице или на взискателя. Запорираните МПС не били открити на адреса на длъжника.

На 17.03.2023 г. взискателят е подал молба за насрочване на опис на МПС. С разпореждане ДСИ го е насрочил за 11.04.2023 г., 10:00 ч., на адреса на длъжника. Призовал е страните. Указал е на длъжника, че следва да осигури достъп до вещите, предмет на описа, както и че за неизпълнение на разпореждане на съдебния изпълнител на осн. чл. 93, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК може да му бъде наложена глоба в размер от 100 до 1200 лв. Поради неявяване на вещото лице описът е бил отложен.

На 26.04.2023 г. взискателят е подал молба за насрочване на опис. С 2 разпореждане той е бил насрочен за 06.06.2023 г. На мястото на изпълнението не бил открит длъжника. Били констатирани данни, че е възможно МПС да са продадени за скрап. Не бил осъществен опис.

По делото е постъпила информация, че длъжникът живее и работи в Г..

Постъпило писмо от Началника на РУ – Петрич, че длъжникът е преминал границата на Република България на 15.09.2023 г. и че не се намира на адреса.

На 19.09.2023 г. отново поради невъзможност не се е осъществил опис на МПС.

С молба от 11.10.2023 г. взискателката е посочила, че в двора на къщата на длъжника се намира едно МПС и е отправено искане да бъдат спрени от движение неговите МПС. С постановление от 19.12.2023 г. ДСИ е спрял от движение МПС, собственост на длъжника: лек автомобил марка "О.", модел "А.", с рег. № ***, черен цвят; лек автомобил марка "П.", модел "***”, с рег. № ***, сив металик; лек автомобил марка "О.", модел "З.", с рег. № ***, сив на цвят. Препис от същото е изпратен на Началника на РУ – Петрич за изпълнение. Искана била информация за предприетите действия по постановеното спиране. В отговорите било посочено, че са предприети действия по спиране от движение на МПС, но нямало информация относно точното им местонахождение.

На 12.06.2024 г. взискателят е подал молба, с която отново е поискал опис на МПС. На 16.08.2024 г. взискателят е подал молба, в която е било обективирано процесното искане ДСИ да задължи длъжника З. М. да представи за опис притежаваните от него МПС пред сградата на РС Петрич.

При така установеното от фактическа страна и след преценка на относимите разпоредби на закона, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата отговаря на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Тя изхожда от взискателя, който е легитимиран на осн. чл. 435, ал. 1 ГПК и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от лице с представителна власт.

Следва да бъде направена внимателна преценка дали е налице годен предмет на обжалване.

Според мотивите на т. 8 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС при действието на отменения ГПК на обжалване са подлежали всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника е била на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес (вж. Мотивите към Проекта за Граждански процесуален кодекс). С приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Доктрината също посочва, че в отменения ГПК всички действия и бездействия на съдебния изпълнител са подлежали на обжалване, но в настоящия ГПК възможностите за това са силно стеснени и са лимитативно изброени в чл. 435 ГПК и в други изрични разпоредби – чл. 462, ал. 2, чл. 463, 3 чл. 503, ал. 2 вр. чл. 502 ГПК, чл. 521, ал. 2 ГПК, както и глобите по чл. 93 ГПК (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София, 2020. стр. 1266 и стр. 1295-1296). За процесуално незаконосъобразните действия и бездействия на съдебния изпълнител чл. 441 ГПК предвижда имуществена отговорност.

Законът не определя акта, с които съдебният изпълнител следва да огласи отказ да извърши определено изпълнително действие, нито определя срок, с изтичането на който да се презумира отказ (определение № 65 от 02.02.2015 г. по в. гр. д. № 58/2015 г. на Окръжен съд - Шумен). Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, както и отказа да образува изпълнително дело.

В практиката се откриват трудности при извършването на опис на МПС, тъй като в голяма част от случаите те са трудно откриваеми (виж. „Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК Труд и право, София, 2023, стр. 270). Вещта може да не е намерена на мястото, посочено от взискателя или на мястото установено от съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Впоследствие може местоположението може да не се установи и при прилагане на правомощията на съдебния изпълнител по чл. 431 ГПК.

Местоположението на вещта може да не се сочи и от самия длъжник, като ако той бездейства и не го посочи, това може да бъде прието като индиция, че тя не е в негово държание („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК Труд и право, София, 2023, стр. 626).

В случая с жалбата се обжалва отказ на съдебен изпълнител да задължи длъжника З. М. да представи за опис притежаваните от него моторни превозни средства пред сградата на РС Петрич. Тоест, жалбоподателят обжалва отказ на съдебния изпълнител да отправи нареждане по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК спрямо длъжника, с което да го задължи да предаде свои МПС на определено място за осъществяване на опис.

В доктрината (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1296) се посочва, че отказа да се образува изпълнително дело подлежи на обжалване, защото в този случай съдебният изпълнител отказва да извърши всички изпълнителни действия, включени в съответния изпълнителен способ. Затова би могло да се поддържа становище, че когато той откаже да задължи длъжника да представи за опис своя движима вещ, съдебният изпълнител всъщност отказва да извърши останалите изпълнителни действия, които са част от изпълнителния способ, каквито в случая се явяват осъществяването на опис, оценката на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

Неизпълнението на нареждане по чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК е основание за налагане на глоба. В доктрината (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1296) се приема, че глобите по чл. 93 ГПК се обжалват като действия по администриране на производството, а не същинско изпълнение. Според определение № 307 от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2292/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС глобите при принудителното изпълнение са уредени отделно с новия ГПК като административна санкция, която органът по принудително изпълнение съдебният изпълнител може да наложи при неизпълнение на задълженията на участниците в изпълнителното производство. Предвидени са хипотези за 4 реализиране на общата административна отговорност, както и за отделните видове изпълнителни производства, като ГПК изрично е установил случаите, в които съдебният изпълнител може да наложи глоби за неизпълнение на задълженията на участниците в тях. Случаите, когато се налагат глоби са диференцирани, а размерът им е уреден общо, с оглед възможност за преценка и постигане целите на имущественото наказание и съобразяване на конкретната санкция. Няма пречка обаче, когато не са изпълнени други задължения от страна на длъжника, съдебният изпълнител да наложи глоба по общото правило на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е и определение № 6249 от 13.03.2019 г. по в. гр. д. № 16440/2018 г. на Софийски градски съд.