Решение № 327 от 27.08.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Велико Търново, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201316 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Г. А. Т. е обжалвал НП № ***/*** г. на началник група в ОДМВР – В.Търново, Сектор "ПП" – В.Търново, с което за нарушение по чл.

104б, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение за прекомерност на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя с искане техният размер да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна. При служебна проверка на АУАН Серия GA № ***/*** г. и НП № ***/*** г. на началник група в ОДМВР – 1

В.Търново, Сектор "ПП" – В.Търново съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал.

1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от доказателствената съвкупност се установява, че на *** г., около 19.04 – 19.07 часа, в светлата част на денонощието, в гр.

***, жалбоподателят Г. А. Т., притежаващ СУМПС от месец февруари 2025 г., управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, чужда собственост. Пътното платно било с асфалтово покритие, сухо, без неравности. Като пътник в автомобила се возел свидетелят К. С. Д.. В този момент нямало движение на други автомобили и пешеходци. Жалбоподателят, подавайки газ, с форсиране на двигателя и свистене на гуми предприел завиване на дясно между две перпендикулярни улици – ул. *** и ул. ***. При завиването надясно лекият автомобил поднесъл със задната си част наляво и надясно, при което жалбоподателят не могъл да овладее автомобила, вследствие на което настъпил удар в къща, намираща се на ул. *** № 4, на левия тротоар спрямо движението на жалбоподателя. Тази къща била собственост на свидетеля И.

Н. К.. Последният чул удара, но не видял случилото се. Автомобилът се ударил в къщата последователно с предна си лява странична част и задна странична част. Вследствие на реА.зираното ПТП настъпили материални щети по недвижимия имот и по лекия автомобил. Била повредена фасадната стена на къщата. Автомобилът бил със спукана гума, скъсана джанта, ударен преден калник, паднала броня, паднал преден ляв фар и деформации по предна и задна лява част. След удара, при липса на движение на други автомобили и на пешеходци, без да спира автомобилът продължил движението си с ляв завой в посока към ул. ***, към изхода на града, отдалечавайки се на невидимо от местопроизшествието място. Преустановил движението си поради възникнА.те технически неизправности на около километър от мястото на ПТП. След около 20-ина минути жалбоподателят и свидетелят К.С.Д. се върнА. пеш на мястото на произшествието за да установят пораженията. Там спрямо тях свидетелят И.Н.К. и неустановени лица, живущи в съседство, реагирА. със словесна агресия, включваща заплахи с физическа саморазправа. Жалбоподателят и свидетелят К.С.Д., уплашени от настъпилото ПТП и от словесната агресия напуснА. местопроизшествието и се върнА. на мястото, където се намирал автомобила. Свидетелят К.С.Д. напуснал това място, тръгвайки си пеш. Жалбоподателят останал до автомобила си до пристигането на компетентните полицейски органи, които били алармирани за настъпилото ПТП. При пристигането на полицейските органи – свидетелите М. Д. А. и В. И. У. жалбоподателят се обадил на свидетеля К.С.Д. да се върне, което същият сторил. Жалбоподателят разказал на двамата полицейски служители подробно за случилото се. Обяснил им и че се е уплашил от настъпилото ПТП и от проявената словесна агресия спрямо 2 него. Четиримата посетили мястото на ПТП. Полицейските органи започнА. обработването на местопроизшествието по административен ред като снели писмени обяснения и получили устни обяснения, при които свидетелят И.Н.К. им заявил, че е потърсил вербална саморазправа; контролните органи получили с протоколи за доброволно предаване 2 бр.видеозаписи от къщи, намиращи се на улица ***, собственост на свидетелите Х. А. *** и Ю. Х. К., които не били очевидци на случилото се и на последващите действия на компетентните органи. Полицейските органи съставили Протокол за ПТП № ***/*** г. и АУАН на жалбоподателя, вследствие на който било издадено атакуваното наказателно постановление. В хода на административното обработване на местопроизшествието нито жалбоподателят, нито някое друго лице не информирА. полицейските служители първият да е бил удрян, по него да са хвърляни някакви предмети и да са му причинени телесни увреждания вследствие на упражнена спрямо него физическа агресия.

Същият ден жалбоподателят посетил съдебен лекар и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение ***/*** г., в което като телесни увреждания били описани кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на теменно-тилната част на главата и врата, а като механизъм на получаване им било посочено, че съответстват на съобщеното от жалбоподателя време и място на нападение и удряне с твърди тъпи предмети по главата и тялото. В следващите дни и месеци поради продължаваща тревожност от случилото се жалбоподателят посетил психиатър, който му поставил диагноза „разстройство на адаптацията“.

Описаната фактическа се потвърждава събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и ВДС.

Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите В. И. У., М. Д.

А., И. Н. К., Ю. Х. К., Х. А. ***. Показанията на тези свидетели са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи, съответни и на видеозаписите, съдържащи обективираното от жалбоподателя поведение, както и на протокола за ПТП и на декларацията по чл. 188 от ЗДвП.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката *** в частта им, че е видяла спряна на пътя кола около която стояли жалбоподателят и свидетелят К. С. Д., при което лица от ромски произход хвърляли нещо по първия, който в същото време се опитвал да вземе от земята фар, след което заедно със свидетеля Д. се качили на колата и потеглили. Съдът не даде вяра и на показанията на свидетеля К. С. Д. в частта им, че настилката на пътя не била добра, че там нямало асфалт, а било трошляк; че след като се завърнА. заедно с жалбоподателя пеш на местопроизшествието били замеряни с керемиди от живущите на улицата. Показанията на свидетелите В.Д.*** и К.С.Д. в коментираните части са както в противоречие помежду си, така и с останА.те гласни доказателства, на които съдът дава изцяло вяра, а също и в противоречие с веществените доказателствени средства, от които се установява, че пътната настилка не съответства на описанието, дадено от свидетеля К.С.Д.. На последно място, тези двама свидетели не сочат в резултат на твърдяната от тях физическа агресия спрямо жалбоподателя същият да е получил телесни увреждания, съответстващи на отразените в 3

Съдебномедицинско удостоверение ***/*** г. кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на теменно-тилната част на главата и врата. Видно и от показанията на свидетелите В.И.У., М.Д.А. и И.Н.К. такава физическа агресия, в резултат на която да са причинени телесни увреждания на жалбоподателя, не им е била съобщена от последния, нито същите са забелязА. видими такива увреждания.

По отношение на съдебномедицинското удостоверение съдът приема, че на инкриминираната дата действително са установени констатираните в него телесни увреждания, но от цялостната доказателствена съвкупност не се доказва соченият в него механизъм на причиняването им.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че претендираното от наказващия орган нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява недоказано. В разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не се съдържа изчерпателно или примерно изброяване на забранени конкретни начини и/или техники на управление на МПС, които да са несъвместими с нормалното използване на пътища за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Няма изискване и за повторяемост на неправомерни действия, за да бъде реА.зирана специалната съставомерна цел – използване на пътното платно не по предназначение. Обективирането на подводимото под нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП съставомерно поведение може да бъде осъществено и чрез единично действие, което да се квА.фицира като нарушение на забраната за използване на пътното платно не по предназначение. Съдебната практика на съдилищата е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с моторното превозно средство се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС-то, извършващо движение с цел превоз на пътници и товари. Като такива действия неизчерпателно могат да се възприемат форсиране на двигателя, рязко подаване на газ, самостоятелно или последвано от умишлено въртене на гуми или на презавиване и извършване на кръгови движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране движението на колелата на МПС-то; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение. За да бъде реА.зиран този състав на нарушение водачът на МПС следва да го управлява по екстремен начин посредством неоправдано и ненужно експлоатиране на техническите възможности на автомобила, което да доведе до извеждането му извън контрол на място, непредвидено за такива цели и по начин, създаващ потенциална опасност за живота и здравето на самия водач и на останА.те участници в движението или да го управлява по демонстративен начин без придвижване от място, но създаващ възможност за ненужно и рисково изваждането му от контрол, несъвместимо с целите за използване на пътя.

Съставът на това административно нарушение обаче не санкционира всяко рязко, неправилно, рисково или дори грубо управление на МПС. Той обхваща по-особен вид поведение, при което пътят, отворен за обществено ползване, съзнателно се използва не като средство за придвижване и/или превоз на хора 4 и товари, а като място за нетранспортна дейност – демонстративно, показно или екстремно управление, несъвместимо с обичайното използване на пътя.

Затова не всяко форсиране, поднасяне, загуба на сцепление, отклоняване от траекторията или настъпило ПТП изпълва от обективна страна този състав.

Подобни факти могат да бъдат външна проява и на неправилна техника на управление, на прибързано ускоряване или на неовладяване на автомобила, без сами по себе си да разкриват специалния обективен елемент „ползване на пътя за друга цел“. От субективна страна такова реА.зирано поведение изисква преднамереност в действията на водача, имащ задължението да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, които да са реА.зирани съзнателно и без нА.чие на причини от обективен характер. Тоест, изискуемата форма на вина е пряк умисъл.