Определение № 2139 от 02.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2139 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502100 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Е. К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №4568/02.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №9434/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 614.95 лева договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. – 05.02.2024 г., 680 лева възнаграждение по услуга Фаст, 680 лева възнаграждение по услуга Флекси, 30 лева такси, 288.35 лв. лихва за забава за периода 02.02.2023 г. – 05.02.2024 г.; 160.53 лева законна лихва за периода 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г., 500 лв. такси по тарифа при забава с повече от 90 дни; както и за разликата над уважения размер на разноските – 34 лв. за държавна такса и 18.26 лв. за юрисконсултско възнаграждение, до претендирания размер – 93.08 лв. държавна такса, 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документите.

Разпореждането се обжалва в частта, в която е отхвърлено заявлението за следните суми: 614.95 лева договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. – 05.02.2024 г., 288.35 лв. лихва за забава за периода 1

02.02.2023 г. – 05.02.2024 г.; 160.53 лева законна лихва за периода 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.

Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на 614.95 лева договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. – 05.02.2024 г., 680 лева възнаграждение по услуга Фаст, 680 лева възнаграждение по услуга Флекси, 30 лева такси, 288.35 лв. лихва за забава за периода 02.02.2023 г. – 05.02.2024 г.; 160.53 лева законна лихва за периода 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г., 500 лв. такси по тарифа при забава с повече от 90 дни; както и за разликата над уважения размер на разноските – 34 лв. за държавна такса и 18.26 лв. за юрисконсултско възнаграждение, до претендирания размер – 93.08 лв. държавна такса, 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документите.

Изложени са съображения, че съществува обоснована вероятност клаузите на договора за потребителски кредит да са недействителни. Видно от договора, 2 общата сума, дължима от потребителя, е посочена в размер на 3875.84 лв. с включени допълнителни услуги фаст и флекси, които са свързани с усвояване и управление на кредита, в които случаи кредиторът няма право да събира такси. Уговарянето на тези услуги и таксата за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита. Клаузите за дължими разходи при забавено изпълнение са неравноправни на основание чл.143, т.5 ЗЗП, защото задължават потребителя при неизпълнение на задължение да заплати необосновано високо обезщетение. Договорната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва. Лихвата за забава е прието, че е 51%, клаузата, позволяваща начисляване на лихва за забава над законната, е прието, че е неравноправна.

Разпореждането е правилно и законосъобразно в атакуваната му част.

В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжниците, по който същите имат качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо заповедният съд правилно е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците С. М. И. и Т. Д. Д. за няколко суми в общ размер на 4653.83 лева, както следва: неплатена главница в размер на 1700 лева; 614.95 лева договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. – 05.02.2024 г., 680 лева възнаграждение по услуга Фаст, 680 лева възнаграждение по услуга Флекси, 30 лева такси, 500 лв. такси по тарифа при забава с повече от 90 дни; 288.35 лв. лихва за забава за периода 02.02.2023 г. – 05.02.2024 г.; 160.53 лева законна лихва за периода 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г., законна лихва от подаване на заявлението – 30.05.2024 г. до окончателното плащане.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.

Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от 1700 лв. е предоставена на длъжника. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

3

Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Настоящата инстанция счита, че е налице обоснована вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – Фаст и Флекси - да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Двете са на стойност, представляваща 80% от стойността на отпуснатия кредит, заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от 1700 лв. и посочена общо дължима – 3875.84 лв., със срок за връщане 24 месеца, посочения ГПР от 49.2% е отбелязан само формално.

Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар и да се твърди, че за тези услуги (фаст и флекси) е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които са в размер на 80% от отпуснатия кредит.

Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи. Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение 4 за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено. Правилно в този случай съдът е издал заповед за изпълнение единствено за главницата.

Доводите на жалбоподателя в обратната насока не се възприемат.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Изложените от него съображения са правилни и законосъобразни и напълно се възприемат от настоящата инстанция.

Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди. Следва да се отбележи, че не се възприема цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която е и на по – нисък или равен на степен съд и няма характера на задължителна такава.

С оглед отхвърляне на жалбата не следва да се присъждат и поисканите разноски.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№4568/02.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №9434/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. ****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 614.95 лева договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. – 05.02.2024 г., 288.35 лв. лихва за забава за периода 02.02.2023 г. – 05.02.2024 г.;

160.53 лева законна лихва за периода 05.02.2024 г. до 29.05.2024 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6