Решение № 260325 от 12.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./12.08.2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова при секретар Доника

Христова, като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело

№ 1091 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 28206/18.05.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу решение № 918 от 25.02.2020г., постановено по гр.дело № 18048/2019г. на Варненския районен съд, ХIІ-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А.С.М., ЕГН: ********** сумата от 742,80 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и съдебните разноски в размер на 300 лв.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС, липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 84,23 лв., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски. Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от А.С.М., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 742,80 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение с ответника, на длъжност „ст. полицай“ в 4-то РУ при ОД на МВР - гр. Варна за периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г. Посочва се, че през този период ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време, като работното време на държавните служители в МВР, работещи на смени се е изчислявало сумирано за тримесечен период. Заявява, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази връзка се посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г. е в размер на 856 часа, които след приравняването им на дневен труд с коефицент 1.143, възлизали на 978,40 часа. Счита, че преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 122,40 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Сочи, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл 187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 758,92 лева. Отправеното искане е за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който е изложено становище за неоснователност. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е служител в ОД на МВР-Варна, тъй като бил преназначен в друга структура на МВР. Посочва се, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа се, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства.

С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представената кадрова справка се установява, че ищецът от 1997г. е служител на МВР, като през процесния период е бил служител в ответното държавно учреждение, след което е бил преназначен в група „Летищна сигурност“ към РДГП - Аерогари.

Между страните не се спори, а и от представените платежни бележки се установява, че ищецът през процесния период ищецът е положил 856 часа нощен труд, за който е получавал ежемесечно допълнително възнаграждение.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени на вещото лице месечни графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че за периода от 31.10.2016г. до 12.02.2018г. ищецът е положил общо 856 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждение по 0.25 лева на час дружество.

Положеният нощен труд в размер на 856ч., не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 979ч. (закръглени), като разликата в часовете между посочените две величини е 123ч., положен извънреден труд, за които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ размер на 742,80 лева.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Спорният момент между страните е дали положеният нощен труд от 856 часа следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 и разликата от 123 часа да бъде остойностена като извънреден труд, с увеличение от 50%.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г).

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.