Решение № 1412 от 17.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

1412 гр. Варна, 17.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18080 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. Е.М. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество: сумата от 8145.44 лв. /осем хиляди сто четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Т.Г.Г..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

От служители на „Е.М.“ АД бил съставен констативен протокол, въз основа на който след това от „Е.П.“ АД начислили сумата от 8145.44 лева с ДДС по фактура № ***г., като в счетоводството на ответника било посочено, че се дължи „по КП“. За неплащането на сумата в срок, ответникът начислявал лихви за забава.

Ищцата оспорва изцяло дължимостта на сумата от 8145.44 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период.

Оспорва изцяло съставения констативен протокол представлявал частен документ и няма материална обвързваща сила за съда.

Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Всички, начислени по партидата, периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери.

Размерът на паричната сума бил произволно определен - без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия.

В договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищеца не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а ответникът, съгласно издадения му лиценз, има право само и единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата не се основава на процесния документ (констативен протокол - КП), а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения на трето юридическо лице – „Е.С.“ АД.

„Е.ОН Б.М.“ АД /„Ел.С.“ АД /, считано от ***г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Тъй като се касаело за дейност, която може да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като „Е.С.“ АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Съгласно дадената лицензия, „Е.С.“ АД /„Е.М.“ АД/ било лицензирано дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди. Ищцата оспорва лицензните „Е.П.“ АД и на „Е.С.“ АД да са относими към територията, в която попада нейния имот.

Общите условия на двете дружества „Е.П.“ АД и „Е.С.“ АД не били приети по надлежния ред, ищцата не била запозната със същите и те били неприложими в отношенията между страните.

Ответникът следвало да представи подписан от ищцата с „Е.С.“ АД договор за присъединяване, също договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия.

Ответникът по делото, претендиращ процесната сума, следвало да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх.номер и описано чрез индивидуализиращите го белези / фабричен и per. номера/ СТИ.

Към датата на извършване на проверката, в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време. Съгласно разпоредбите на чл.78. ал. 1 във връзка с чл.80 от ЗЕ, длъжностните лица, компетентни да извършват проверки относно техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да съставят протоколи за резултати от тях, се определяли със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на председателя на ДКЕВР. Съставения констативен протокол нямал характер на официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, който няма материална доказателствена сила в гражданския процес и бил непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.

Не ставало ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец.

Разпределителното дружество нямало право да иска заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена - с оглед изискванията на чл.120 ЗЕ, чл.28 от Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и чл.86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване, които са в тежест на тези дружества, които на основание чл.186а от ЗЗД - носели риска от случайното погиване или повреждане на родово определената стока. Ищцата счита, че за да „начисли“ такова количество ел. енергия доставчика на ел.енергия следва да докаже, че то е доставено. Установяването на това обстоятелство било необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.

Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.

Корекционната процедура се основавала на нищожни правни норми. За ищцата не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и потребителите не са се съгласявали с процедура за едностранно и без тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия.

Ако се приемело обратното, то ищцата твърди, че на този адрес не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия. Сметката била изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Не било възможно да е отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не е обслужвал процесния адрес.

Процесното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не било от одобрен тип и не е било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията. На СТИ не била правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ т.е. електромера бил напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца.

Потребителите не можело да носят каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като те нямали задължение да следят за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са тяхна собственост. Нямало доказателства, че собственикът на СТИ е извършвал периодични проверки на изправността му. Липсвали данни неизправността в измервателния уред да е причинена от потребителя на ел. енергия/ищец, а напротив, същата се дължала на неизпълнение на задължения на „Е.С.“ АД. След като „Е.С.“ АД не осъществявало договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност СТИ, то същото дружество, а не потребителите следвало да отговаря за евентуални вреди на „Е.П." АД/чл.50 от ЗЗД вреди от собствени вещи/.

Ищцата твърди още, че електромера, за който лицензианта твърди, че е имал трета, четвърта или пета тарифа не притежава такъв регистър.

Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презюмирани неизправности на измервателните средства, било неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно положение. Още повече в конкретния случай измерването на ел. енергия се осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не бил предоставен на потребителя и същия бил напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/ както и за лично и непосредствено наблюдение на измерването на ел. енергията на процесния адрес.

Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми" върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на нищожни правни норми. Едностранната корекция на сметките за дължима електроенергия за минал период била в нарушение на основен принцип на Конституцията - чл.19 ал.2, който прогласява равнопоставеност на граждани и юридически лица в сферата на стопанската дейност.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ответникът не оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Поддържа, че общите условия на „Е.С." АД и „Е.П." АД са годен източник на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, било последица от следните юридически факти:

1/ Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.

2/ Същите били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.

3/ Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.