Решение № 340 от 23.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Благоевград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200500241 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от О.Б., чрез юрк. Л.М. против Решение № 993/22.12.2024 г., постановено по гр.д. № 341/2024 г. по описа на РС – Благоевград.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, въз основа на констатациите и отговорите на вещото лице във връзка с проследяване на плановете досежно процесния имот, че имотът е държавна собственост. Акцентира посоченото от вещото лице, че при изработване на КП от 1999 г. имотът не е имал на място граници т.е . не е имало ограда, тъй като ако е имало то в КП този факт е щяло да бъде отразен с условен знак, което поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетелите на ищцета, че имотът е ограден от преди 1990 г. Затова жалбоподателят счита, че гласните доказателства не са преценени съвкупно с целия събран доказателствен материал по делото и правилата на логиката, както и с тяхната евентуална заинтересованост и предубеденост.

Твърди, че според вещото лице не се установява имотът да се обработва, както и да е ползван за зеленчукова градина.

Ето защо жалбоподателят счита, че ищецът не е извършил действия по 1 завладяване на имота. Фактът, че в него има засадени овощни дървета, които поддържа и бере, не представлява владение с цел своене. Това са спорадични, търпими действия, извършени със съгласието на Общината като собственик.

РС не е обсъдил факта, че площта на имота е включена в ТКЗС; не е обсъдил че липсват данни за друг собственик, различен от държавата респ. общината. РС въобще не е обсъдил релевираното в отговора на исковата молба твърдение, че процесният имот е собственост на О.Б. на основание чл. 6 от ЗСоб., според който държавни са имотите, които нямат друг собственик.

Доказването на това основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ отм., ЗКРИ, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Цитира решение на ВКС, според което ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че е станал държавна собственост по силата на чл. 6 от ЗСоб. Такъв е и настоящия случай, предвид записванията в разписния лист към плана от 1959 г. – Общинско и малка част от него на ТКЗС, като имотът никога не е записван на името на ищеца, нито на други физически лица. И преди образуването на ТКЗС процесния имот не е имал собственик – физическо лице.

Следователно върху имота не може да тече давност съгласно чл. 86 ЗСоб. по-рано от м. ноември, 1999 г., от когато забраната за придобиването им по давност касае имоти, който са публична общинска и държавна собственост, а не частна.

Не е обсъдено, че имотът не е деклариран нито за него са плащани данъци, което следва да се съобрази от съда, при извода относно дали владението е явно т.е. дали се упражнява фактическата власт така, че всеки заинтересован да научи за нея. В случая фактическата власт не е упражнявана по начин, които да отрича правата на Общината. Заключава, че не се установява осъществявано от ищеца на владение през периода от време, през който законът е позволявал давността да е могла да тече - от м. ноември 1999 г. до 31.5.2006 г. и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Насрещната страна оспорва жалбата. В отговора си посочва, че в тежест на ответника е да установи основанието, на което имотът е станал общинска 2 собственост, което той не е сторил. Счита, че от показанията на свидетелите се установява твърдяния от ищеца способ за придобиване на имота по давност. В тази връзска РС е съобразил, че имотът е ограден, използвал се е и се ползва за зеленчукова градина и в него ищецът отглежда овощни дървета, като помладите дървета той ги е засадил.

Наличието на ограда се установява от свидетелите, които в показанията си заявяват, че е ограден още преди 1990 г., като границата всъщност е и граница на техните имоти, съседни на процесния. Моли решението да се потвърди.

Видно е, че с атакуваното решение Районният съд е уважил предявения иск като е признал за установено по отношение на О.Б., че ищецът А. И. Х. е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед №РД[1]18-177/24.10.2022г. на изпълнителния директор на АГКК, с.

Б., О.Б., площ 1123 кв.м., Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***; ***; ***;

***; ***; ***.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Жалбата срещу решението е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

За да се произнесе по доводите в нея относно правилността на решението, БлОС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Ал. Х. предявява иск по чл. 124 ГПК да се признае за установено спрямо Общината, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1994 г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № ***, по Кадастралната карта и кадастралните регистри.

За имота на 06.02.2024 г. е съставен е акт № 13057 за частна общинска собственост, в който за правно основание на издаването му се сочи чл. 56, ал. 1 чл. 2, ал. 1, т. 7 – придобит по закон, чл. 59, ал. 1 ЗОС; във връзка с § 42 от ПЗР 3 към ЗИД на СОС и § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР към ЗМСМА.

От комплексната експертиза изготвена от двете вещи лица и от поясненията на инж. Ю. при изслушването му е видно, че границите на имот по КК с идентификатор *** на място не съвпадат с тези по кадастралната карта. На място има ограда, която навлиза в процесния имот, като оградата отделя имота от имот с № ***, като част от имота № *** се ползва от собствениците на имот с № ***, това са съседите от север. Именно тази част ползвана от съседите, сочи експертът е с храсти и редки овощни дръвчета. Останалата част от имот ***, където са овощните дръвчета, наличието на които са констатирали при направения огледа заедно с в.л. Марина и които дръвчета са визирали в Приложение 1 към заключението, сочат, че се намират основно в източната половина на имота.

Или една част от процесния имот имот *** се ползва от ползващите съседния имот с № ***, а останалата част се ползва от ищеца, в съседство на който е имот № ***, ползван също от ищеца, като последният е заградил имота си с идентификатор *** и частта ползвана от имота *** с обща ограда.

От единичната експертиза, изготвена от инж. Ю., който е проследил статута на имота, съобразно плановете и от изслушването му, е видно, че:

По кадастралния план /КП/ от 1959 г., въз основа на който през същата година 1959 г. е одобрен Регулационния план /дворищна и улична регулация/ площта на ПИ с идентификатор ***, попада в район заснет по КП като имот с пл. 114 и съвсем малка част е заснета в имот 116. За имот пл. № 114 са отредени парцели 2, 3, 4 и 5, а за имот 116 парцели 6 и 7, от кв. 14, като е предвидена и улица.

Видно от разписния лист към плана от 1959 г., обозначен от в.л. като приложение 4 към експертизата му /намиращ се л. 115 от първоинстанционното дело/ за имота с пл. 114 и парцелите са записани в съответната графа за собственик - „Общинско“, а от разписният лист на л. 51 от първоинстанционното дело за имот пл. 116 – „ТКЗС“, видно от и обясненията на експерта в с.з.

През 1980 г. са одобрени кадастрален и регулационен план.

С КП от 1980 г. имотите са с променени планоснимачни номера спрямо 4 предходния план от 1959 г., като процесният имот попада в границите на незастроени имоти, с поставени пл. № 154 и № 155, като до тях от юг е имот пл. № 156. По регулационния план процесният имот попада основно в границите на имот пл. 155, за който е отреден п. 5, в кв. 2 Посочва експертът, че в разписния лист, който е обозначен от в.л. като приложение 7 към експертизата /намиращ се л. 118 от първоинстанционното дело/ за имот пл. 154 - мера е записано като Общинско, за всички парцели в кв. 1; за имот пл. 155 – ов. градина – е записано С.Й.Т. без вписан документ и част общинско, а за имот пл. № 156 са записани поотделно за парцели и дворни места, като част от записаните собственици са наследници на В.М. Х.а и И.М. Х. и АПК.

През 1981 г. има частично изменение на регулационния план на кв. 2, 3, 5, 6 и 17а, одобрено със заповед № 191/8.10.1981 г., като видно от скицата към заповедта /приложения 9 към експертизата/, вещото лице сочи, че изменението се състои в следното: поради изместване на трасето на улицата между кв. 2 и кв. 17а на изток, почти всички парцели в кв. 2 са увеличени като площ и са с променени граници като имота , изследван от СТЕ, попада в п. 5155, от кв. 2 и е с площ от 1230 кв.м.

През 1999 г. одобрен нов кадастрален и регулационен план.

Според КП процесният имот, попада в границите на имот пл. № 158 В разписния лист за имота с пл. № 158 е отразено двор –К. П..

По отношение установява, че: основанието за записване на двора на К. П. се

След 1981 и преди 1999 г. са издадени документи, касаещи отстъпване право на строеж върху държавна земя на лицето К. П..

Видно е, че Заповед № 188/27.10.1986 г., издадена от ОбНС, Благоевград е отстъпено на К.С.П. право на строеж на жилище и гараж върху държавна земя на п. 5, пл. 155, кв. 2 , като в деня на издаване на заповедта– 27.10.1986 г. е подписан за целта и договор, от К.С.П. и председателя на ИК на ОБНС.

На 6.7.1987 г. е издадено на името на К. П. разрешение за строеж и видно от протокол № 4, съставен на същата дата е определена строителна линия и ниво.

5

Вещото лице сочи, че поземления имот с идентификатор ***, като част от имоти пл. № 114 и пл. № 116 по КП на с. Б. от 1959 г. е внасян в ТКЗС при образуването му през 1957 г., но с одобряване на РП от 1959 г., той е влязъл в границите на селото като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер.

Посочил е експертът, а и никоя страна не твърди да са подавани заявления за възстановяване на собствеността. Пълномощникът на ищеца заявява, че имотът не внасян в ТКЗС.

Установява се от изслушаната по делото комплексна експертиза, че в частта от имота с идентификатор ***, която част е оградена и се ползва от ищеца има засадени общо 13 броя овощни дръвчета, както следва следните: 2 броя - круши; 1 брой - кайсия; 6 броя - сливи джанки; 4 броя ябълки. Установява се от посоченото от експертите, че най-старото дърво (круша) е на 70 години, а най-младото (ябълка) е на 3 години, има 2 сливи джанка на 15 и 20 години, като останалите дървета са възраст под 10 години.

Става ясно, че в имота също се намират и дървета от горски видове - акации и бряст. Вещите лица са онагледили фактическо местоположение на дърветата в процесния имота, като са изготвили скица от огледа на място /Приложение № 1 към допълнителната комплексна експертиза/. Останалата част има храсти.

Събрани са гласни доказателства.

Св. В.С. съсед на процесния имот, сочи, че до 1966 г. е живял в с. Б. като съседния на процесния имот го работи от 1964 г.

Между имотите не е имало ограда, когато дядовците им са спорели за старата круша, която се намира в имота

Сочи, че не може да не е имало ограда преди 1990 г., но е категоричен, че през 1990 г. е имало ограда между неговия имот и имота на Ал. Х., която ограда преди е била паянтова, а сега от 6-7 години нова, която нова ограда е поставена от самия свидетел. Сочи, че преди в имота е имало стари дървета, но са изсъхнали като само крушата и не е сигурен дали и към момента не съществувастарата кайсия. Сочи че след 1990 г. Ал. Х. Ползва непрекъснато това място.

Разпечатката съдържа 50 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c89e0b09-1367-4e9f-b3de-61ca81cb3b25