Определение № 186 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Варна, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500091 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на «Хотел България»ЕООД срещу определение № 1143/23.12.2025г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 575/2025г. с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на делото по предявени от «Тони Бог» ЕООД искове по чл.49 ЗЗД и чл.109 ЗС на ОС Добрич. Сочи се незаконосъобразност на обжалваното определение, поради противоречие с разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК и с разпоредбата на чл.69 ГПК. Оспорва извода, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване с цена 60 000лв., като поддържа, че претенцията дванадесет самостоятелни вземания за обезщетение в размер на по 5000лв. месечно. Всяко месечно обезщетение е самостоятелно вземане и аналогично на наемните плащания общото им предявяване на родовата подсъдност. По изложените съображения счита, че в случая е компетентен да се произнесе по исковете като първа инстанция е районния съд. Моли за отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото за разглеждане на РС Добрич.

С писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК, насрещната страна „Тони Бог-Димитров“ ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по арг. от чл.121 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. По същество настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред ОС – Добрич е образувано по предявени с искова молба на „Тони Бог-Димитров“ЕООД срещу «Хотел България»ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС за защита на ищеца срещу неоснователни действия на ответника, с които той пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху собствен негов обект в сграда и върху общите части, принадлежащи на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС и искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинените имуществени вреди, както следва: 60 000лв.- обезщетение за причинените на ищеца вреди в резултат на противоправно възпрепятстване от страна на ответника ползването на собствения на ищеца обект «Вариете» за периода 25.08.2024г.-25.08.2025г., като обезщетението е претендирано в размер на пазарен наем от 5 000лв. Месечно; 3600лв. - обезщетение за вреди от противоправни действия на ответника, с които е възпрепятствал ползването на общите части на сградата; 4 058лв. - вреди в резултат на възпрепятстването на ползването на общата електрическа инсталация на сградата.

ОС Добрич правилно е определил цената на предявените искове, включително и на иска по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за противоправното лишаване на ищеца от възможността да ползва собствения си обект за период от 25.08.2024г.-25.08.2025г. в размер на 60 000лв. Прието е, че с предявения иск се претендира обезщетение за една вреда, за определен период от време с цена на иска – 60 000лв., поради което съгласно чл.104, т.4 ГПК ОС Добрич е компетентен да се произнесе по същия.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че с исковата молба са предявени 12 самостоятелни претенции за заплащане на обезщетение, всяка в размер на 5 000лв. С оглед на изложеното в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, обезщетението се претендира в посочения размер от 60 000лв. Претенцията е насочена към обезщетяване на една единна имуществена вреда – противоправно лишаване на ищеца от възможността да ползва собствения си обект за посочен в исковата молба непрекъснат период от време. Използването на размера на средния месечен пазарен наем като база за определяне на размера на предявената претенция за обезщетение не може да обоснове извод, че с исковата молла са предявени множество самостоятелни искове за заплащане на обезщетение за всеки отделен месец в размер на 5 000лв.

Следователно не е налице обективно съединяване на искове за заплащане на обезщетение за всеки отделен месец, в която хипотеза родовата подсъдност се определя съобразно цената на всеки един от тях, а не от общия им сбор Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от противоправното лишаване на ищеца от възможността да ползва собствения си обект за период от 25.08.2024г.-25.08.2025г. е с цена 60 000лв. и е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 6 от ГПК, останалите съединени с исковата молба 2 искове, също подлежат на разглеждане по реда на същото производство и са родово подсъдни на окръжен съд.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1143/23.12.2025г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 575/2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3