Решение № 269 от 02.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100502595 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано заедно от Д.К.К. и М.С., срещу Решение№ 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу ответника В.

И. И., ЕГН **********, с адрес: ***************, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника за сумата от 179.88лв. (сто седемдесет и девет лева и 88ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB DualSilver, чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), 1 каквато съответства на оставащия срок на договора.“, за които вземания е издадена фактура №**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.

2/ насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от В. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***************, действащ чрез назначения особен представител по делото – адв. Д. А., срещу Решение № 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав в ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, съществува вземане против В. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***************, в размер на 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер № 006234636 и титуляр по мобилен номер ***********, за които вземания е издадена фактура №**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Във въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, се излага, че решението в обжалванатa му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Оспорват се доводите на съда за неравноправност. Сочи, че неравноправната клауза се преценява, като се вземат предвид обстоятелствата по всеки конкретен случай. В настоящият случай, абонатът — длъжник е сключил Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг с ОПЕРАТОРА, като се е съгласил 24 месеца да заплаща месечна абонаментна такса срещу задължението на последния да му предоставя достъп до мобилната мрежа. Абонатът е подписал договор с конкретен ОПЕРАТОР, при условията уговорени в договора. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът-ответник, при подписването на процесния договор за мобилни услуги е взел мобилно устройство, както следва: - мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, като във връзка със сключения 24-месечен абонамент за мобилен номер ***********, абонатът е получил мобилно устройство за сумата в размер на 84.46 лв., при пазарна цена на последното, т.е. при цена в брой, без абонамент 329.90 лв., т.е отстъпката от стандартната цена възлиза на сума в размер на 245.44 лв. При сключване на договорите за мобилни услуги, на абоната са предоставени преференциални условия да получи мобилно устройство, като същият бил получил възможността да вземе на лизинг мобилно устройство на цена, по-ниска от пазарната, от която възможност длъжникът се бил възползвал. Закупен бил апарат на цена, която била пониска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази облигацията за 2 2 години, а в случая и с разсрочено изплащане. Счита, че в конкретния случай,абонатът е получил повече от това, което е престирал по договора. Най-малкото, абонатът е придобил собствеността на мобилното устройство, като не е заплатил цената, която се дължи. Твърди още, че видно от съдържанието на конкретната договорна клауза, съдържаща се в процесните договори за мобилни услуги, същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия за изчисляване на неустойките. В този смисъл и неправилно било твърдението на съда, че неустоечната клауза е неравноправна поради противоречние с разпоредби на ЗЗП, а от там и нищожна и с необосновано завишен размер. Сочи, че отвхърлителните мотиви на съда противоречат, както на изложените от ищеца твърдения, така и на представените по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения по делото особен представител. Същият сочи, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Сочи, че ищецът не бил доказал и че ответникът е уведомен за предсрочното прекратяване на договора, както и че месечните вноски по договора за лизинг били станали предсрочно изискуеми, както и че било възникнало задължението му за заплащане на неустойка.

В подадената насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от В. И. И., действащ чрез назначения особен представител по делото – адв. Д. А., се сочи, че решението в обжалваната част, с която е уважен предявеният установителен иск, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че ВРС никъде в решението си не обсъжда възраженията на ответника, че не е възникнала предсрочната изискуемост на задълженията и неправилно бил приел, че исковата претенция била доказана по основание и размер, тъй като ищецът нито твърдял, нито доказал, че договорите са предсрочно прекратени.

В предоставения срок за отговор по насрещната въззивна жалба, “Йеттел България“ ЕАД излага, че решението в обжалваната с насрещната въззивна жалба част е правилно и законосъобразно. Сочи, че ищецът бил упражнил редовно правото си на разваляне на договора, вследствие на виновно неизпълнение на длъжника. Волеизявлението в тази насока можело да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползавните услуги. Между страните нямало спор относно съдържанието на ОУ, като в чл. 19б „Б“ изрично било предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не бил платил дължима на падеж сума. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да присъди разноски за настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание, за въззивника - ищец не се явява процесуален представител, но е депозирано са писмено становище преди датата на о.с.з, с което се поддържа подадената въззивна жалба и се оспорва насрещната въззивна жалба, претендират се разноски по представен списък. Въззивникът – ответник, чрез назначения по делото особен представител, оспорва подадената въззивна жалба и моли за нейното отхвърляне, поддържа насрещната такава.

3

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против В. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***************, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер на 272.34лв. (Двеста седемдесет и два лева и 34 ст.), представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г., от които:

- 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“.

- 179.88лв. (сто седемдесет и седем лева и 54ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB DualSilver, чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“, които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на дружеството, а именно: С договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът В. И. И. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № 006234636 и титуляр по мобилен номер *********** с избрана абонаментна програма Тотал 36.99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца до 07.09.2020г. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата - 07.09.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB DualSilver на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 2.79лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от2.79лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно 4 устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва:-Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90 лв.; -Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 36.99лв. е 84.46лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 245.44 лв.