Определение № 16831 от 18.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16831 гр. София, 18.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20211110131856 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10312/04.06.2021 г., подадена от Н. Г. П. срещу Н. А. Б., а при условията на евентуалност – срещи В. Д. В. и Б. Д. В..

Исковата молба е уточнена с молба от 18.11.2021 г., молба от 30.03.2022 г., в изпълнение на дадените от съда указания с разпореждане от 18.07.2021г., разпореждане от 02.02.2022 г. По делото са постановени още разпореждане от 16.06.2022 г., разпореждане от 21.09.2022 г., като ищецът не е изразил никакви съображения по отношение на дадените указания. С определение от 21.01.2023 г. е върната исковата молба на Н. Г. П. срещу Н. А.

Б., В. Д. В. и Б. Д. В. в частта относно исковете за установяване, че не съществува договорно правоотношение между страните по депозитното споразумение от 24.02.2019 г. и производството в тази част е прекратено. След влизане в сила на прекратителното определение съдът отново е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности и противоречия в изявленията на ищеца, като е постановил разпореждане от 22.03.2023 г., изпълнение не е постъпило и с определение от 02.06.2023 г. е върната исковата молба на Н.

Г. П. срещу Н. А. Б., В. Д. В. и Б. Д. В. в частта относно исковете за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие и за унищожаемост поради измама на депозитното споразумение от 24.02.2019 г. и производството в тази част е прекратено.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2019 г. по обявява за продажба на апартамент се обадил на Н. А. Б. – брокер на продавача. Сочи, че Н. Б. имала ключ от апартамента и още същият ден му осигурила възможността да направи оглед, той харесал имота и изразил желанието си да го закупи. По настояване на Б. на същата дата подписал предварително изготвено от нея споразумение и й предал в брой сумата от 1 955 лв. Твърди, че ответницата го уверила, че сключеното споразумение му гарантирало, че апартаментът няма да бъде 1 продаден на друго лице, обявите в интенет ще бъдат свалени и апартаментът няма да се рекламира и предлага на други купувачи. Сочи, че Б. подписала споразумението от името на „Агенция Ланд фор ю“, като му уточнила, че тя е тази агенция. Поддържа, че Н. А. Б. действала в лично качество, а не като пълномощник на собствениците на имота. След сключването на споразумението Б. заминала в чужбина за дълъг период от време и едва на 24.03.2019 г. чрез трети лица успял да получи сведения, че апартаментът е съсобствен на лицата В. Д. В. и Б. Д. В.. Тогава успял да се свърже с В. Д. В., от когото разбрал, че същият няма никаква представа за сключеното споразумение и дадената сума на Б.. След осъществения контакт със собственика на жилището, били проведени отново телефонни разговори с Б.. Въпреки неговото настояване, тя категорично отказала да му върне сумата от 1955 лв., пради което ищецът и й изпратил нотариална покана,с коятое поканлил в трудневен срок да му върне получената от него сума. Поканата била връчена на Б. на 13.05.2019 г. Твърди, че споразумението от 24.02.2019 г. било сключено между него и трето несъществуващо лице, а именно ‚Агенция Ланд Фор Ю“, поради което и то не пораждало облигационни отношения, а дадената по силата на споразумението сума следва да бъде върната. Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да прогалси в отношенията между Н. Г. П. и Н. А. Б., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради противоречие на закона – нарушение на разпроедбите на чл. 22-23 ЗЗД и чл. 36-43 ЗЗД, поради невъзможен предмет – тъй като в него не е определен, индивидуализиран продавачът в чиято ползва и чието задължение се обещава със споразумението, поради накърняване на добрите нрави – допусната нееквивалентност на престациите, при условията на евентуалност да се обяви за нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП уговорката, че „При неспазване на споразумението от страна на купувача, продавачът има право да задържи депозита като неустойка“, в случай, че съдът приеме, че Н. Александорва Б. е действала като пълномощник на Б. Д. В. и В. Д. В., то ищецът предявява посочените искове срещу тях. Иска се още Н. А. Б. да бъде осъдена да заплати на Н. Г. П. сумата от 1 955 лв., представляваща дадено без основание, евентуално дадено на неосъществено основание, евентуално дадено на отпаднало основание по споразумение от 24.02.2019 г., както и сумата от 407, 83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 1955 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 04.06.2021 г., при условията на евентуалност в случай, че се установи, че сумата от 1955 лв. е предадена от Н. А. Б. на В. Д. В. и Б. Д. В., предявява искове за връщане на даденото без основание, неосъществено основание или отпаднало основание срещу тях за същата сума от 1955 лв., но при условията на разделност, т.е. В. Д. В. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 977, 50 лв., а Б. Д. В. да бдъе осъдена да заплати на ищеца сумата от 977, 50 лв. Претендира да му бъде присъдена законна лихва върху главницата, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Н. А. Б., чрез адв. А. С. с приложено пълномощно. Ответницата възразява срещу материалноправната си, а и процесуалноправната си легитимация по делото, с твърдението, че при сключването на споразумението е действала като посредник на продавачите. Твърди, че е допусната 2 техническа грешка при изписването на юридическото лице в споразумението. Твърди, че след сключване на споразумението процесният апартамент не е бил предлаган, не е публикуван за продажба, няма други сключени или вписани предварителни договори или окончателни за срока на споразумение, т.е. не е налице неизпълнение. Твърди, че споразумението е сключено за определен срок, а именно 30.03.2019 г., сочи, че е налице неизпълнение на задълженията на кандидат –купувачът за снабдяване с документи. Оспорва твърдението, че тя не е отговаряла на обажданията на ищеца, като твърди, че той не е бил достъпен за контакт. Заявява, че правото на собственост върху имота е прехвърлено на 16.04.2019 г., т.е. след уговорения в споразумемнието срок, като ответницата в качеството й на брокер е запознала клиентите си собственици на имота със задължението да не прехвърлят имота в договорения срок. Твърди, че дадената сума от 1955 лв. е задържана като неустойка по неизпълнения договор от страна на Н. Г. П. и не се дължи връщането й.

Възразява срещу назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Направени са доказателствени искания за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, без да се конкретизирани обстоятелствата, по отношение на които желае да бъдат разпитвани свидетелите. Иска се ищецът да бъде задължен да представи предварителен договор.

В срока по чл. 131ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Б. Д. В..

Съдът е констатирал, че отговорът не е подписан от страната и е дал указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да го подпише, като я е предупредил за неблагоприятните последици от неподписването на отговора, а именно че същият няма да бъде взет предвид от съда, към настоящият момент отговорът не е подписан. В срока по чл.

131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба, подаден от Б. Д. В. чрез адв. А.

Серфаимова, с приложено пълномощно. В отговора са изложени съображения, че исковата молба е нередовна поради липса на ясно формулиран петитум, както и че ответницата не се явява надлежна страна по делото, тъй като същата не е страна по сключеното споразумение.

С тези доводи възразява срещу допустимостта на процеса. Твърди, че между нея и ищеца никога не са били налице преддоговорни отношения във връзка със закупуването на недвижимия имот, както и че между тях няма валидно облигационно правотоононошение, поради което и исковете срещу нея са неоснователни. Възразява срещу искането за допускане на ССчЕ, прави доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, без да е посочила относимите обстоятелства, които ще установява чрез разпита на свидетелите.

Процедурата по чл. 131 ГПК не е осъществена по отношение на ответника В. Д. В., доколкото по делото е установено, че същият е починал на 10.09.2023 г. С разпореждане от 07.12.2023 г. съдът е указал на ищеца да предеприеме съответни процесуални действия, с оглед смъртта на овтетника, но не го е предупредил от неблагоприятните последици от неизпълнение, нито му е дал срок за предприемане на действия. Съобщение с дадените указания е връчено на 10.12.2023 г., но изпълнение не е постъпило.

Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

3

И зложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно и субективно съединени при условията на кумулативност и евентуалност искове.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо Н. А. Б., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради противооречие с разпоредбите на чл. 22-23 ЗЗД и чл. 36-43 ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за признаване на установено спрямо Н. А. Б., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради нееквивалентност на престациите , при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо Н. А. Б., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради липса на предмет, доколкото липсва определеност на продавача , при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за признаване на установено спрямо Н. А. Б., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради липса на съгласие за сключването му, обективно съединен с осъдителни искове, предявени при условията на акцесорност за осъждането на Н. А. Б. да му заплати сумата от 1955 лв. по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на даденото по споразумение от 24.02.2019 г. като дадено без основание, евентуално по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за връщане на даденото по споразумение от 24.02.2019 г., като дадено на неосъществено основание, евентуално по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на даденото по споразумение от 24.02.2019 г., като дадено на отпаднало основание и сумата от 407, 83 лв. по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.05.2019 г. до подаване на исковата молба.

В случай, че исковете срещу главния ответник бъдат отхвърлени, са предявени искове срещу В. Д. В. и Б. Д. В. при условията на кумулативност и евентуалност, както следва: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо В. Д. В. и Б. Д. В., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради противоречие с разпоредбите на чл. 22-23 ЗЗД и чл. 36-43 ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване на установено спрямо В. Д. В. и Б. Д. В., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради нееквивалентност на престациите , при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо В. Д. В. и Б. Д. В., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради липса на предмет, доколкото липсва определеност на продавача , при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за признаване на установено спрямо В. Д. В. и Б. Д. В., че сключеното споразумение от 24.02.2019 г. е нищожно поради липса на съгласие за сключването му, обективно съединен с осъдителен иск за осъждането на В. Д. В. и Б. Д. В. да му заплатят сумата от 1955 лв. при 4 условията на разделност /всеки по 977, 50 лв./ по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.