Решение № 49 от 10.02.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Шумен, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20223630202129 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1729-000407 от 28.09.2022г. на Началник РУ към ОД МВР гр. Шумен, с което на М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, местност „Под манастира“ № 392 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.162, ал.2 от ЗДв.П.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Административно наказващия орган редовно призован, изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 20.09.2022г. се извършвала специализирана полицейска операция /СПО/ по ул.

Софийско шосе, в близост до Хиподрума от различни служители на ОД МВР Шумен.

Свидетелите В. С. Д. и Х. П. Х. били част служителите в СПО. Около 10.30 часа на 20.09.2022г. бил спрян за проверка лек автомобил „Ауди Ку 7-3.0 ТДИ“ с рег. №Н94 49ВВ.

При проверка на документите, свидетелката В. Д. констатирала, че водач на същия бил жалбоподателя М. С. – чужденец, който дългосрочно пребивава в Р. България и който управлявал с турско свидетелство за управление Свидетелката Д. установила, че жалбоподателя притежавал разрешение за пребиваване № 701152555 от 22.02.2021г., а управлявал със СУ МПС № 724949 – образец Република Турция. В тази връзка, свидетелката Д. поискала съдействие от свои колеги за съставяне на АУАН и снемане на регистрационни табели на автомобила. На место бил изпратен екип от ГООР при РУ Шумен – свидетелите О. А. Р. и Г. Й. Д.. Свидетелят О. Р. извършил повторна проверка както на представените му от водача документи, така и чрез ОДЧ и констатирал, че водача на автомобила – жалбоподателя М. С. представил турско свидетелство за управление на МПС, а от Разрешение за пребиваване № 701152555 било видно, че е издадено на 22.02.2021г.

Свид. О. Р. съставил Акт за установяване на административно нарушение бл. № 147056 от 20.09.2022г. Актосъставителят посочил, че с описаното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, без възражения. Впоследствие, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН била депозирана „жалба“ против АУАН бл. № 147056, в която жалбоподателя изразил несъгласие с постановеното в акта. По повод постъпилото възражение била извършено проверка, завършила с Докладна записка рег. № 1729р-2906 от 27.09.2022г. с която възражението било счетено за неоснователно. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка било издадено наказателно постановление № 22-1729-000407 от 28.09.2022г. на Началник РУ към ОД МВР гр. Шумен, с което на М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, местност „Под манастира“ № 392 било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П за нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДв.П за това, че на 20.09.2022г. в 10,30 часа в гр.

Шумен по ул. Софийско шосе управлява лек автомобил „Ауди Ку 7-3.0 ТДИ“ с рег. №Н94 49ВВ, негова собственост като турски гражданин, дългосрочно пребиваващ в Р. България управлява със СУ МПС № 724949 – образец Р. Турция без да е подменено с българско такова след изтичане на една година от датата на издаване на документа за пребиваване, а именно Разрешение за пребиваване № 701152555 от дата 22.02.2021г .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя О. Р., на свидетелите В. Д. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, Г. Г. и Х. Х., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите О. Р., В. Д. и Г. Д.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на 2 проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 22-1729-000407 от 28.09.2022г. е издадено от компетентен орган - от Началник РУ към ОД МВР гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира за неоснователен довода, изложен в жалбата и поддържан в съдебно заседание, че е налице съществено процесуално нарушение предвид факта, че връченият екземпляр на нарушителя от АУАН е нечетлив. Приложеният оригинал на АУАН не страда от дефекта на произведеното от него, копие. Съдържанието му е четливо и ясно, и не може да има съмнение, че след като е съставен в присъствието на нарушителя и носи неговия подпис, то отразените в него факти и обстоятелства са достигнали до субективните му възприятия. Още повече, че на представеното в съдебно заседание копие, връчено на нарушителя, ясно се чете, че виновно е нарушил чл.162, ал.2 от ЗДв.П. При това положение съдът не споделя довода на процесуалния представител, че правото на защита на нарушителя е било засегнато до степен, даваща самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Обстоятелството, че връченият на нарушителя препис от АУАН е нечетлив не може да обоснове извод в обратната насока. Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН "актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си". В случая актът с изписано предварително съдържание в оригинал е подписан и препис от него е получен от жалбоподателя С.. Предявяването се удостоверява от нарушителя с подписването на акта, като подписа е удостоверително изявление, което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение. Освен това на лицето, сочено за нарушител е предоставено правото да възрази писмено срещу акта в съответствие с разпоредбите на чл.42, ал.1, т.8 и 3 чл. 44 ЗАНН. Нарушителят се е възползвал от това си право и е депозирал писмено възражение, именувано „жалба“ против акта, с което обаче не е поискал да му бъде предоставено четливо копие.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗДв.П указва, че чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.

Съгласно разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл.151 от ЗДвП и чл.152 от ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 от ЗДвП - чл.152 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията, като чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване /арг. от чл. 162, ал. 2 от ЗДвП/.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 20.09.2022г. жалбоподателят М. С. е управлявал лек автомобил „Ауди КУ 7“, както и че последният е чужденец със статут на постоянно пребиващ. Водачът е притежавал 4 национално свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ в Република Турция, със срок на валидност до 11.02.2029 г. Доколкото обаче М. С. е чужденец със статут на дългосрочно пребиващ в Република България, българското законодателство ограничава срока на валидност на националното му СУМПС. С разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗДвП /в сила от 21.07.2017г./, както бе посочено по-горе, е въведено ограничение за чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България. Съобразно цитираната правна норма обаче чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Следователно след този срок, ако желае да управлява МПС на територията на Република България, водачът трябва да изпълни императива на чл.162, ал.2 от ЗДвП и да се сдобие с българско свидетелство за управление на МПС. А в ал. 4 на чл.162 от ЗДвП е предвидено, че чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Фактът, че водача М. С. последно е получил статут на дългосрочно пребиваващ чужденец в Република България от 22.02.2021г., го е задължило в едногодишен срок след тази дата да замени свидетелството си за управление на МПС, издадено в Република Турция, с такова, което да отговоря на изискванията на закона - да е издадено от Република България. При това положение следва да се приеме, че в действителност жалбоподателя е бил неправоспособен водач по смисъла на българското право, тъй като същият не е изпълнил изискването за подмяна на свидетелството си в предвидения за това срок.