Решение № 1103 от 18.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Перник, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720101958 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 8689/19.04.2024г., подадена от В. Г. Г., чрез адв. Е. Й., против Н. Р. И. за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинената средна телесна повреда на В. Г., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето му , изразяваща се в счупване на лявата скулна кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медикобиологичния признак- счупване на челюст, довело до трайно затруднение движението - дъвчене и говорене за срок по- голям от един месец, оздравителен период повече от 2 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, по вина на Н. Р. И. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира и на осн. чл. 86 от 33Д ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 8124.19 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15000 лева за периода от 22.04.2019 г до подаване на исковата молба в съда.

Ищецът излага в исковата молба, че с влязла в сила присъда № 20143142/21.06.2021г., постановено по н.о.х.д.№ 4915/2020г. по описа на СРС, НО, 110 състав ответникът е признат за виновен за това, че на 22.04.2019 г. около 23.00 часа в гр. ****, в казино „*****”, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В.

Г. Г. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медико- биологичния признак- счупване на челюст , като е осъден на Лишаване от свобода за срок от една година/, като на осн. чл. 66 ал. I НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години /. Твърди, че вседствие действията на ответника ищецът е търпял силни болки в продължение на период по - голям от един месец, бил е приет за оказване на спешна медицинска помощ и задължителна оперативна намеса, опериран, лекуван и изписан за продължаване на лечението в 1 домашни условия. Излага още, че почти два месеца не е могъл да се храни нормално, изпитвал е силно затруднение при отваряне на устата си, дъвчене и говорене. С цел намаляване интензитета на болките приемал силни обезболяващи, като е имал нужда и от грижи, който полагала приятелката му за него. Твърди още, че било силно затруднено и неговото придвижване, тъй като отслабнал драстично поради липсата на възможност на нормален прием на храна. Изложеното довело до претърпени значителни битови неудобства и социални ограничения, предвид неговото семейно положение, липса на близки, които да се грижат за него и естеството на травмата. В тази връзка моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло исковата молба като неоснователна. Моли съда да отхвърли така предявения иск, като излага подробни съображения за неоснователност, както и несъразмерност на претендираното вземане, като намира същото за завишено. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че същото е било отчетето от наказателния съд. Претендира разноски.

С протоколно Определение от 28.10.2024г. производството по делото е прекратено в частта по отношение на предявения иск за сумата от 8124.19 лева представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.04.2019г. до подаване на исковата молба.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.

2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съгласно Присъда № 20143142/21.06.2021 г. по НОХД № 4915/2020 г. по описа н а СРС, 110 с-в – влязла в сила на 07.06.2023 г. ответникът Н. Р. И. е признат за виновен в това, че на 22.04.2019г., около 23:00 часа, в гр.****, в казино “*****", чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медико-биологичния признак: счупване на челюст, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, като е ОСЪДЕН с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн.чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, е отложено с три години изпитателен срок.

В мотивите към постановения съдебен акт наказателният съд е установил, че се счита за доказано по несъмнен начин, че на дата 22.04.2019г., около 23:00 часа, в гр.****, в казино “*****" подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2 от НК, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г. подсъдимият Н. Р. И. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като настъпилият противоправен резултат стои в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. Причинените телесни увреждания на пострадалия са довели до медикобиологичния признак: „счупване на челюст“. Установено, е от субективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е действал съзнателно и целенасочено. Като не е установено по делото подсъдимият И. да е причинил средната телесна повреда на пострадалия Г., нито в състояние на физиологичен афект, нито при условията на неизбежна отбрана.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и 2 виновността на дееца, като наказателният съд е установил деянието, което причинява противоправния резултат – счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медико-биологичния признак: счупване на челюст.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска екпертиза, изготвена от вещото лице К. А. С., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, от което се установява, че при процесния инцидент, В. Г. Г. е получил счупване на лявата скулна /ябълчна/ кост с кръвонасядане и оток под лявото око. Увреждането има травматичен характер. Медикобиологичната характеристика на увреждането е СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. След провеждането на оперативното лечение, прогнозата на увреждането е оптимистична.

При нормално протичане на възстановителния период, без усложнения, срока на възстановяване е около 2 месеца. Неудобствата, които търпи пострадалия през периода на възстановяване, са свързани със затруднения при хранене и говорене. През периода на лечение, ищеца е търпял болки и страдания, за период от около 2 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по - голям интензитет.

Установените травматични увреждания, които са причинени на ищеца са предизвикали както физически, така и психо-емоционални болки и страдания, който и от събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. Лариса Г.а се установява, че не е могъл да се грижи сам за себе се, приемал е обезболяващи, имал е световъртеж, не е могъл да си отваря устата, нито да говори нормално, като е приемал само пасирана храна и се хранел със сламка.

По делото е изслушан и св. Валентин Тачев, който заявява, че познава ответникът И., с който са били колеги в казино „***** Бет“, в квартал „Левски“ в гр.

София. Посочва, че е присъствал на инцидент, в който е участвал Н. И. с посетител на казиното, като е станало спречкване, а клиентът бил видимо пиян или употребил други субстанции. Започнал да спори къде са му парите и вдигнал скандал. Н. му направил забележка, клиента станал от стола, тръгнал към него агресивно и след това Н. го ударил. Видимо клиента нямал кръв по лицето след нанесения от Н. удар.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че е налице увреждане, което да е причинено виновно и да е налице противоправно поведение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Установи се, че с Присъда № 20143142/21.06.2021 г. по НОХД № 4915/2020 г. по описа на СРС, 110 с-в – влязла в сила на 07.06.2023 г. ответникът Н. Р. И. е признат за виновен в това, че на 22.04.2019г., около 23:00 часа, в гр.****, в казино “*****", чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медико-биологичния признак: счупване на челюст, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, като е ОСЪДЕН с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн.чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, е отложено с три години изпитателен срок.

С поведението си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.

129, ал.2 от НК, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г. подсъдимият Н. Р. И. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като настъпилият противоправен резултат стои в 3 пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. При така ангажираните доказателства се установя наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 45, ал . 1 ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства за характера и степента на увреждането, видът и продължителността на търпените болки и страдания, установени от показанията на разпитаните свидетели.

Свидетелят Л. Г.а, имаща преки наблюдения върху състоянието на ищеца преди и след инцидента сочат, че след събитието ищецът не е могъл да се грижи сам за себе се, приемал е обезболяващи, имал е световъртеж, не е могъл да си отваря устата, нито да говори нормално, като е приемал само пасирана храна и се хранел със сламка. При съобразяване на посочените обстоятелства размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост в размер на 8 300 лева, като до тази сума е основателен искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева следва да се отхвърли. Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от датата на увреждането 22.04.2019 г. до окончателното изплащане по аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

По делото не се установява съпричиняване до колкото няма данни ищецът с поведението си да е предизвикал възникването на травматичните увреждания. В мотивите си наказателният съд подробно е изследвал и категорично възприел, че от съществено значение за изхода на делото има въпросът дали подсъдимият И. е причинил средна телесна повреда на пострадалото лице, действайки в условията на неизбежна отбрана или не. Налице ли е непосредствено противоправно нападение от страна на ищеца Г., срещу личността или правата на ответникът И., като е възприел, че от събраните доказателства, условно разделени на две групи, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, си противоречат. Посоченото е дало основание на наказателния съд да приеме, че ищецът Г. не е предизвикал ответникът И., като не е установено да го е заплашвал или удрял, поради което и направеното възражение за съпричиняване настоящият състав намира за неоснователно.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c89b674e-98b6-4c99-9be4-1a073825ebef