Решение № 211 от 27.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000183 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 499/18.12.2023 г. по т.д. № 826/2021 г. на ОСП., с което е признато за установено по отношение „М. ц. Х.“ООД-гр.П., че дружеството дължи на Н.-гр.С. сумата 44 498,34 лв., представляваща надвишен регулативен стандарт за първото тримесечие на 2015 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 29.07.2019 год. до окончателното изплащане, както и сумата 951,85 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 14.05.2019 г. до 29.07.2019 г., които вземания произтичат от писмена покана изх. № 162318/20.06.2016 г. на Директора на Р. -П., и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 12574/2019 г. по описа на Районен съд П. , и е осъден „М. ц.

Х.“ООД-гр.П. да заплати на Н. сумата 959 лв., представляваща разноски, направени в хода на производството по ч.гр.д. № 12574/2019 г. по описа на Районен съд-П., както и сумата 1 220,94 лв., представляваща разноски в производството по т.д.№826/2021 г. по описа на ОС- П., ТО, XVI с.

1

Жалбоподателят М.ц.Х.ООД-гр.П. (понастоящем с променено фирмено наименование „Х.“ООД) моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 19.01.2024 г. въззивна жалба. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба Н.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 22.02.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд Н. е предявила иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено спрямо ответното дружество съществуването на парично вземане в полза на Н. против него за сумата 44 498,34 лв. главница, дължима за плащане, представляваща надвишен регулативен стандарт за първо тримесечие на 2015 г., ведно със законна лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, сумата 951,85 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2019 г. до 29.07.2019 г., сумата 959 лв. разноски, от които 909 лв. внесена ДТ и 5- лв. възнаграждение за юрисконсулт, за заповедното производство по ч.гр.д. № 12 574/2019 г. на РС-П., за които суми в полза на Н. е издадена на 2.09.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12 574/2019 г. на РС-П., както и изпълнителен лист на 2.09.2019 г., срещу която заповед дружеството е възразило по реда на чл. 414 от ГПК. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, видно е и от приложеното по делото на ОС-П. ч.гр.д. № 12 574/2019 г. на РС-П., че по реда на чл. 417 от ГПК в полза на ищеца по делото Н.-гр. С. е издадена на 2.09.2019 г. срещу ответника делото „М.ц.Х.“ООД-гр.П. заповед за плащане на исковите суми за главница ведно със законна лихва, мораторна лихва и разноските за заповедното производство, като вземането произтича от писмена покана с изх. № 162318/20.06.2016 г. на Директора на Р.-П., издадена на основание чл. 76а,ал.3 2 във вр. с чл.76а,ал.1 от ЗЗО, с която длъжникът в качеството му на изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на Н. е поканен да заплати доброволно сумата 44 498,34 лв., представляваща надвишен регулативен стандарт за първо тримесечие на 2015 г., която писмена покана е индивидуален административен акт, стабилизиран с влизането в сила на решение № 804/13.04.2018 г. на Административен съд-П. на 14.05.2019 г.

Безспорно е също така, видно е и от приложеното ч.гр.д. № 12 574/2019 г. на РС-П., че за тази заповед ответното дружество е уведомено на 3.06.2020 г. с връчването й заедно с поканата за доброволно изпълнение, като на 17.06.2020 г., в двуседмичния тогава срок, то е подало (изпратило по пощата) възражение в съда, получено на 19.06.2020 г., за което Н. е уведомена на 4.08.2020 г. и на 24.08.2020 г., в едномесечния срок, е подадена в съда исковата молба, с която е предявен установителният иск съгласно чл. 422 от ГПК.

С исковата молба от 24.08.2020 г., подадена до Районен съд-П., Н. твърди, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 12 574/2019 г. на РС-П. по нейно искане са издадени по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответното дружество заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като то е възразило в срок срещу заповедта. Посочено е, че обстоятелството, от което произтича вземането, е писмена покана с изх. № 162318/20.06.2016 г. на Директора на Р.-П., издадена на основание чл. 76а,ал.3 във вр. с чл.76а,ал.1 от ЗЗО, с която МЦ“Х.“ООД в качеството му на изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на Н. е поканен да заплати доброволно сумата 44 498,34 лв., представляваща надвишен регулативен стандарт за първо тримесечие на 2015 г., която писмена покана е индивидуален административен акт, стабилизиран с влизането в сила на решение № 804/13.04.2018 г. на Административен съд-П. на 14.05.2019 г. Твърди, че длъжникът и до датата на подаване на исковата молба не е изпълнил задължението. Затова моли съда да установи дължимостта на посочените в исковата молба суми за главница ведно със законна лихва, за мораторна лихва и за разноски за заповедното производство.

На 27.01.2021 г. от районния съд е постановено неприсъствено решение по чл. 238,ал.1 от ГПК, с което искът е уважен. С решение № 229/13.07.2021 г. на ОС-П., постановено по в.гр.д. № 962/2021 г. на ОС-П., в производство по чл. 240 от ГПК, образувано по молба на „М.ц.Х.“ООД-гр.П., е отменено влязлото в сила неприсъствено решение от 27.01.2021 г. на РС-П. по гр.д. № 3

10 548/2020 г. и делото е върнато на съда за разглеждане от друг състав. След връщането на делото на РС-П. е образувано гр.д. № 12 575/2021 г., което е прекратено от районния съд с определение от 30.07.2021 г. и е разпоредено то да бъде изпратено по подсъдност на ОС-П., където е изпратено на 18.11.2021 г. и е образувано на 22.11.2021 г. т.д. № 826/2021 г. на ПОС.

С молба от 3.12.2021 г. в изпълнение на указания на окръжния съд ищецът Н. посочва, че за него е налице правен интерес от подаване на исковата молба, тъй като със стабилизирането на влязъл в сила административен акт (писмено покана) това е единствената възможност за възстановяване на неоснователно получени суми. Заявено е, че се касае за договорни отношения между субекти в гражданския оборот и затова вземането на Н. е частно, произтичащо от договора с ответника и като такова според нормата на чл. 163,ал.2 от ДОПК то следва да се събира по общия ред на ГПК. Посочено е, че нормите на чл. 19а от АПК и чл. 45а,ал.4 от ЗЗО са материалноправни, нямат придадено обратно действие и уреждат възникнали правоотношения занапред. Посочено е, че събирането на задълженията към бюджета на Н. се извършва чрез издаване на писмена покана съгласно чл.

76а,ал.3 и чл.76б,ал.2 от ЗЗО, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и тя създава задължение за нейния адресат за възстановяване на неоснователно получени суми. Посочено е, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането му се обосновава на акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища.

Заявено е, че така са изпълнени изискванията на чл. 417,т.1 от ГПК– да е налице административен акт, чието изпълнение е допустимо да бъде възложено на граждански съд и Н. в качеството си на заявител е използвал именно този ред, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение, за да удовлетвори правата си по влязлата в сила покана.

На 16.12.2021 г. окръжният съд постановява по т.д. № 826/2021 г. определение № 701, с което прекратява производството по делото. Съдът приема, че вземанията на Н., произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по 4 граждански ред. Затова преценява, че е недопустимо вземането да бъде заявено по реда на чл. 417,т.1 от ГПК и за него да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК, съответно, искът за установяване на такова вземане, основан на реда по чл. 422 от ГПК, е недопустим. Приема също така, че предмет на спорното право по реда на чл. 422 от ГПК е да се установи съществуването на вземането и в случая производството по чл. 422 от ГПК е лишено от предмет, тъй като спорът за съществуване на вземането е вече решен в административното производство по адм.д. № 1790/2016 г. на Административен съд-П. с влязло в сила решение, поради което исковото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Затова окръжният съд прекратява производството по делото и обезсилва заповедта за изпълнение и издавения въз основа на нея изпълнителен лист. Това определение е потвърдено от апелативния съд с определение № 201/30.05.2022 г. по ч.в.т.д. № 251/2022 г. на АС-П..

С определение № 50 032/11.05.2023 г. по ч.т.д. № 2141/2022 г. на ВКС, ТК, 1 ТО, влязло в сила на същата дата, е допуснато касационно обжалване на определение № 201/30.05.2022 г. по в.ч.т.д. № 251/2022 г. на АС-П. и то е отменено заедно с потвърденото с него определение № 701/16.12.2021 г. по т.д. № 826/2021 г. на ОС-П., като делото е върнато на ОС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от Н. иск.

С това определение ВКС посочва, че в процесната хипотеза вземането на Н. е възникнало в резултат на гражданскоправен договор, сключен между Н. и „М.ц.Х.“ООД на 17.02.2015 г., т.е. преди изменението на ДДО, ДВ, бр.

77/2018 г., с чл.45а от който на тези договори е придадена характеристиката на административни по смисъла на АПК. Посочено е, че договорът обвързва равнопоставени страни, поради което в най-общ план вземането на Н. за платени без основание суми има частноправен характер. Посочено е, че събирането на задължения към бюджета на Н. се извършва чрез издаване на писмена покана по чл.76а,ал.3 и чл.75б,ал.2 от ЗЗО,която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и създава задължение за нейния адресат да възстанови неоснователно получени от него суми. Посочено е, че вземанията, установени по реда на чл. 76а от ЗЗО, безспорно са възникнали в резултат на разход от бюджета на Н. съгласно чл.

22,ал.1 от ЗЗО, но те не са изрично регламентирани като публичноправни в разпоредбата на чл. 162 от ДОПК, нито поканата по чл. 76а от ЗЗО е 5 предвидена в чл. 209 от ДОПК като изпълнително основание, удостоверяващо публичноправно вземане. Посочено е, че макар това вземане да е с цел възстановяване на незаконосъобразно извършен разход от средствата, представляващи част от бюджета за здравно осигуряване, което е един от стълбовете на общественото осигуряване, то при липса на изрична нормативна уредба, следва да се прецени, че същото е с частноправен характер. Прието е, че по отношение на него приложение намират разпоредбите на чл. 163 от ДОПК и чл. 269 от АПК, съответно принудителното изпълнение е по реда на ГПК. Посочено е, че вземането не може да бъде приравнено на тези по чл. 209,т.1 от ДОПК, тъй като за разлика от осигурителните разходи, регламентирани в КСО, изплащането на средства по договорите, сключени между Н. и изпълнителите на медицински и/или дентални услуги, не е по осигурително правоотношение между държавата и осигуреното лице. Посочено е, че то не попада и в хипотезата на чл.