Решение № 971 от 13.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500012 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 103791/9.11.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца А. Ш. И. от град *** срещу решение № 5385 от 24.10.2023 г. на СГС, I – 13 състав по гр.д.№ 13461/2022 г., в частите с които са отхвърлени исковете му по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ .

Във въззивната жалба има оплакване за необоснованост на решението в частта на отхвърления иск за обезщетение за имуществени вреди поради несъобразяване на факта за заплащане на сумата от 300 лева като възнаграждение в полза на процесуалния представител съгласно договора за правна защита и съдействие от 28.03.2018 г. и за допуснато нарушение на материалния закон при частичното отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди поради несъобразяване на:общата продължителност на наказателния процес, отражението на проведените с участието на ищеца процесуални действия, изпитаното чувство на страх ; двуинстанционното разглеждане на делото и двата пъти ; подценяване на значението на първото искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство; както и за допуснато нарушение на процесуалния закон поради необсъждане 1 на заключението по СПЕ и показанията на св. И. .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна –Прокуратурата на Република България - не е подала отговор , но в откритото съдебно заседание чрез представителя си – оспорва основателността на въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и доводи и съгласно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Предявените от А. Ш. И. от град *** срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и член 86 от ЗЗД са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 600 лева от обвинение в извършване на престъпление,за което ищецът е оправдан с влязла присъда , ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. по твърдения, че с постановление от 29.09.2015 г. по досъдебно производство ЗМ № 2090/2015 г. по описа на 6-то РУ на СДВР е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по член 144,ал.3 във връзка с ал.1 от НК; в образуваното по внесен на 20.11.2015 г. обвинителен акт н.о.х.д. № 20071/2015 г. по описа на СРС е постановена осъдителна присъда от 17.10.2017 г. , с която му е наложено условно наказание лишаване от свобода 6 месеца ; потвърдена е след жалба на ищеца с окончателно решение от 20.08.2018 г. по в.о.н.х.д. № 229/2018 г. по описа на СГС ; след възобновяване на производството по искане на Главния прокурор поради неправилно приложение на условното осъждане с решение от 19.03.2019 г. по н.д.№ 188/2019 г. по описа на САС, по н.о.х.д.№ 4977/2019 г. по описа на СРС е постановена оправдателна присъда от 2.11.2020 г., потвърдена след протест на прокурора с окончателно решение от 30.09.2021 г. по в.о.н.х.д.№ 1470/

2021 г. по описа на СГС; подаденото от

Главния прокурор ново искане за възобновяване на производството е оставено без уважение с решение от 26.01.2022 г. на САС; в периода от 26.06.2015 г. ( дата на образуване на досъдебното производство ) до 26.01.2022 г. участвал в многобройни следствени действия и съдебни заседания ; изпитвал голямо притеснение, а след първото искане за възобновяване – страх за бъдещето си, имал проблеми със съня , потърсил психологическа помощ , започнал прием на медикаменти и периодични посещения при психолог ;

2 отсъствал от работа ( поддържал автосервиз и магазин за авточасти в град София ) и загубил клиенти; заплатил за защитата си в досъдебното производство, в различните съдебни производства – 4 на брой при двукратното разглеждане на делото и още 2 на брой извънредни производства адвокатски възнаграждения в размер от 3 600 лева ( в т.ч. 400 лева и 800 лева за производствата по възобновяване ) .

Ответникът – Прокуратурата на Република България е оспорил исковете, оспорил осъществяването на всички твърдени факти : увреждането на ищеца, връзката между вредите и обвинението, размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответен на продължителността на производството от около две години, взетата най – лека мярка за неотклонение – подписка , оспорена е отговорността на прокуратурата за произлезлите за ищеца вреди след постановеното от въззивната инстанция решение ( с посочена в отговора дата 20.10.2021 г. ) и при висящността на н.о.х.д.№ 20071/2015 г. и в.н.о.х.д.№ 229/2018 г.

Първоинстанционният съд е направил следните, неоспорени от страните във въззивното производство фактически констатации : по досъдебното производство, образувано на 26.06.2015 г. , ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по член 144,ал.3 във връзка с ал.1 от НК с постановление от 29.09.2015 г., като взетата мярка за неотклонение е подписка, отменена е на 17.10.2017 г. ; в наказателното производство пред съда, образувано по внесен обвинителен акт от 20.11.2015 г. - н.о.х.д. № 20071/2015 г. по описа на СРС са проведени три съдебни заседания с негово участие ; то е приключило с присъда от 17.10.2017 г., с която е признат за виновен ; потвърдена е с окончателно решение от 20.08.2018 г. в производството по в.о.н.х.д. № 229/2018 г. , по което с участие на ищеца са проведени 2 съдебни заседания ; производството е възобновено с решение от 19.03.2019 г. по н.д.№ 188/2019 г. по описа на САС, по искане на Главния прокурор поради допуснато неправилно приложение на член 66 от НК ; по възобновеното производство – н.о.х.д.№ 4977/2019 г. по описа на СРС – са проведени 5 о.с.з. с участие на ищеца и е постановена оправдателна присъда от 2.11.2020 г. , която е протестирана ; във въззивното производство – в.н.о.х.д. № 1470/2021 г. по описа на СГС , след 1 о.с.з. е постановено окончателно решение от 30.09.2021 г. за потвърждаване на присъдата . Последвалото второ искане за 3 възобновяване на производството от 19.11.2021 г. е оставено без уважение с решение от 19.01.2022 г. по н.д.№ 1337/2021 г. по описа на САС.

Правилно СГС е приел, че са налице предпоставките по член 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника : повдигане срещу ищеца на обвинение, по което е оправдан и произтекли от това неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение за бизнеса, безспокойство, страх и неспокоен сън съгласно свидетелствата на съпругата И. и тревожно – депресивни симптоми съгласно медицинската им оценка в заключението по СПЕ. Като значими за определяне на обезщетението за неимуществени вреди СГС съобразил следните обстоятелства: общата продължителност на наказателното производство от 25.09.2015 г. до 30.09.2021 г. ; проведените с участие на ищеца 13 на брой о.с.з.; предмета на обвинението - тежко умишлено престъпление , наказуемо с лишаване от свобода до 6 години ; направените две искания за възобновяване на производството, от които второто – като фактор, довел до удължаване на състоянието на несигурност ; взимането от 29.09.2015 г. до 17.10.2017 г. на най – леката мярка – подписка. Съобразил предходни 4 на брой осъждания на ищеца за извършени от него престъпления , макар за тях да е реабилитиран по – късно и наличието на висящо , едновременно с процесното, друго наказателно дело ( по обвинение в извършване на престъпление по член 316,пр.1 от НК ), приключило с присъда, влязла в сила на 22.03.2016 г. ( шест месеца след повдигане на процесното обвинение ) като обстоятелства , обуславящи по- нисък интензитет на вредите.

Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното обезщетение на неимуществените вреди при деликт по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя от съда по справедливост съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, постановените неблагоприятни за ищеца съдебни актове . При определяне на дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и 4 авторитета му в обществото, както и обществено – икономическите условия в страната.

С оглед тези критерии не съставлява обуславящо вредите обстоятелство второто искане от 19.11.2021 г. за възобновяване на производството , тъй като то е оставено без уважение. Няма правно значение молбата от 4.01.2016 г. на ищеца , с която в качеството му на свидетел по прокурорска проверка срещу полицейски служители , един от които К. М. - основен свидетел на обвинението срещу ищеца – поискал да му бъде осигурена физическа охрана по член 123 от НПК . Видно от изложеното в нея и в исковата молба ( служителят поискал от ищеца парична сума, срещу която пострадалата да оттегли сигнала срещу него ), касае се до частни отношения и евентуално престъпни обстоятелства, за които ищецът вече е съобщил на органите на досъдебното производство – член 209,ал.1-3 от НПК.

Точният период от време, в който е продължило наказателното дело е от 29.09.2015 г, когато ищецът е привлечен като обвиняем, до 20.08. 2018 г., когато е влязла в сила осъдителната присъда срещу него и от 19.03.2019 г. , когато е възобновено производството пред СРС - н.о.х.д.№ 4977/2019 г. до 30.09.2021 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда . Срокът от 5 години и 5 месеца е прекомерно дълъг предвид ниската фактическа и правна сложност на делото . С участие на ищеца е извършен голям брой процесуални действия, в т.ч. 11 на брой о.с.з., престъплението , в което е обвинен е тежко по смисъла на член 93,т.7 от ДР на НК ; произнесена и влязла в сила след въззивна проверка, е една осъдителна присъда , макар при прилагане на член 66 от НК. От друга страна взетата мярка за неотклонение е най – леката. При първото разглеждане на делото ищецът не е бил реабилитиран ( по предходни осъждания за престъпления по член 325,ал.1 от НК и по член 194,ал.1 от НК), сочещо на по – ниски по интензитет търпени от него вреди. В потвърждение са свидетелствата на Т. И. ( съпруга ), че притесненията у ищеца възникнали към декември 2018 г. ( след първото искане от 1.11.2018 г. за възобновяване на производството ) и били свързани с бизнеса и отношенията му със свидетелката с оглед планирана сватба . Значително по – късно, след влизане в сила на оправдателната присъда , на 17.12.2021 г. ищецът посетил за първи път психотерапевтичен център „ Промяна“ , започнал медикаментозно лечение и посещения при психотерапевт . И все пак с оглед заключението на 5

СПЕ тревожно – депресивната симптоматика се е проявила в съдебната фаза и към освидетелстването преди 7.07.2023 г. психологическите характеристики на ищеца са в рамките на нормата .

Едновременната висящност за срок от шест месеца ( до дата 22.03.2016 г.

) на двете наказателни производства - процесното и другото - в.н.о. х.д. № 604/2016 г. по описа на СГС, за престъпление по член 316,пр.1 от НК, завършило с оправдаването на ищеца, следва да бъде съобразена.

Повдигнатите и поддържани две незаконни обвинения увреждат ищеца и търпените от него в този срок неимуществени вреди са резултат и от двете, но в производството по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – гр.д.№ 10408/2017 г. по описа на СГС – на въззивника И. е присъдено окончателно сумата в размер от 3 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпление по член 316,пр.1 от НК.