Решение № 6173 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6173 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110168652 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. К. СС с ЕГН ********** и адрес: АДРЕС чрез процесуалния си представител адв К. И. Б. – АК – Русе, с която се иска:

- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №*******/31.08.2022 г., сключен между ищцата Е. К. СС с ЕГН ********** и ответното дружество - „ФИРМА” АД с ЕИК ************ поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи съдържащи се в договора, а именно - на клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва на 40%..

- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №*******/31.08.2022 г., сключен между ищцата и ответното дружество - „ФИРМА” ЕООД с ЕИК 11111111 поради накърняване на добрите нрави и заобикалянето на задължителните изисквания на ЗПК, а в условие на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, че ищцата дължи възнаграждение на „ФИРМА” ЕООД в размер на 1044,72 лв.

Твърди се, че на 31.08.2022 г. Е. К СС е сключила договор за паричен заем №******* с „ФИРМА” АД. Страните са се договорили отпуснатияt заем да бъде в размер на 2000,00 лева, посочен е ГПР в размер на 48,07%, ГЛП в размер на 40 % и лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора в размер на 0,11%, 12 на брой погасителни вноски, посочени в таблица, която няма характера на погасителен план, а размера на двуседмичната погасителна вноска – 204, 94лв. Общата сума, дължима по кредита била 2459,28 лв.

На същата дата - 31.08.2022 г., ищцата е подписала и допълнителен договор към основния ДПЗ, а именно - „Договор за предоставяне на гаранция” /”ДПГ”/ с „ФИРМА” ЕООД, което се явява дъщерно дружество на ответника „ФИРМА” АД. Съгласно Договора за предоставяне на гаранция, в тежест на ищцата е възложено заплащане на допълнителна сума към тази по основния ДПЗ, възлизаща на допълнителни 1044,72 лв. и така задължението по акцесорния договор е над 50% от отпуснатия заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, плащането на допълнителната сума от 1044,72 лв. е разбита в 12 месечни вноски, дължими на същите дати, на които следва да се заплатят и вноските по основния ДПЗ и то в полза на „ФИРМА” АД, като при това положение общия размер на всяка месечна вноска е 292,00 лв., а общата сума, която ищцата е следвало да заплати на „ФИРМА” АД е в размер на 3504,00 лв. /а не посочените в основния ДПЗ 2459,28 лв./ при отпусната заемна сума от 2000 лв. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „ФИРМА“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.

1

Поддържа се, че процесният Договор за паричен заем е изцяло недействителен на основание. 22 и чл. 23 от ЗПК, при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл.

11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, поради нарушение на няколко от хипотезите изброени в разпоредбите, а именно - чл. 10, ал. 1 ЗПК правилата относно съдържанието на договора - да е ясно и разбираемо за потребителя, тъй като изначално съдържа подвеждащи клаузи, каквато е „таксата поръчител”, която практически е дължима пряко на „ФИРМА” АД - заемодателя, но не е включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита.; договорът не съдържа погасителен план, а единствено схема на погасяване /дати/, следователно, в Договора няма ясен срок. В чл. 2, ал. 6.1 от ДПЗ не става ясно каква част от всяка месечна вноска в какъв размер погасява главницата и в какъв размер погасява лихвата.

Твърди се, че процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липса реда за прекратяване на договора за кредит /т.

23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребитЕ.те във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/. При сключване на ДПК, на ищцата не са били представени Общите условия към него и тя не ги е подписала на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК.

В условията на евентуалност се твърди, че същият договор съдържа нищожни клаузи.

Акцесорното споразумение, сключено във връзка с основния ДПЗ между „ФИРМА” ЕООД, а именно - Договорът за предоставяне на гаранция, също е нищожно.

Поддържа се, че нищожна като противоречаща на добрите нрави е клаузата, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 40%, а допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва.

Също се счита за подвеждаща клаузата, в която е уговорен ГПР в размер на 48,07%, понеже ГПР е в размер, многократно надвишаващ допустимите 50%, тъй като кредиторът ответник не е включил в ГПР таксата гарант, която се явява условие за отпускане на кредита и представлява или скрита лихва, или такса за усвояване и управление на кредита, което се явява заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „ФИРМА“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.Сочи се, че дружествата заемодател и поръчител са свързани лица като собственик на капитала на поръчителя „ФИРМА“ ЕООД е заемодателят по договора за заем – „ФИРМА“ АД.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество - ,,ФИРМА” ЕООД. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер.

Излагат се твърдения за недопустимост на производството поради липса на интерес у ищеца за предявяване на настоящите искове, щом няма интерес от реституиране на суми изплатени по нищожен договор.

Оспорват се исковете като изцяло неоснователни, понеже ДПГ е извън приложното поле на ЗПК и не би могло на основание на разпоредбите на ЗПК да се иска обявяването на договора за предоставяне на гаранция за недействителен. Оспорва твърдението относно противоречието на ДПГ с морала и добрите нрави, понеже договора влиза в сила, доколкото не е избрано да се предостави друго обезпечение и с оглед на това решение от страна на ишцата, в качеството на потребител, е била склонна да предвиди икономическите последици на така сключения договор.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

Препис от исковата молба е връчен и на второто ответното дружество –„ФИРМА“ Ад.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Също излага твърдения за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес.

Твърди се, че процесният договор е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит и претенциите на ищеца са напълно неоснователни, тъй като са основани на неверни твърдения и непознаване на закона, на материята в областта на кредитирането и на липсата на елементарни икономически познания.

Твърди, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл.

2, т. 6 от договора – 40 %, а условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора, както и че анюитетните вноски се калкулират, като първоначално процентът на лихвата е по-голям и постепенно намалява с течение на времето, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК няма изискване да се отрази в договора как лихвата се разпределя във времето с изплащането на всяка една от дължимите вноски, но въпреки това в погасителния план, представен на ищеца с подписването на процесния договор за заем, са посочени размерът и броят на вноските, но и размерът на главницата и лихвата на всяка вноска. А по отношение на ГПР се поддържа, че същия е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят. Правото на отказ от договора е уредено в чл. 7, ал. 3 от договора за паричен заем и информира потребителя за това, че може да упражни правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗПК.

Поддържа се, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем и възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството са уговорили, не е част от заемното правоотношение по ДПЗ и не представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което не се включва в ГПР.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Правната квалификация на предявените искове се намира в разпоредбите на чл.124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

По делото е представено копие на договор за паричен заем № *******/31.08.2022 г., сключен между „ФИРМА“ АД – заемодател, и Е. К. СС – заемател.

Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 2000 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 12 месеца; брой вноски – 12; размер на месечната погасителна вноска – 204.94 лв.; изброени са датите на всички погасителни вноски от 03.10.2022 г. до 29.08.2023 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора– 0,11 %; обща сума дължима от заемателя – 2459.28 лв.; годишен процент на разходите по заема – 48.07 %.

Не е спорно по делото усвояването на главницата в размер на 2000 лева. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че с подписването му страните се съгласяват, че заемодателят е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.

Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчитЕ., всяко от което да отговаря на следните изисквания: да 3 представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1 000 лв; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ФИРМА“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. Одобрено от заемодателя- дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Приложен е и договор за поръчителство от същата дата - №*******/31.08.2022 г. с „ФИРМА“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят/ Е. К. СС/ отправя искане към „ФИРМА“ ЕООД да поръчителства за задълженията на потребителя към „ФИРМА” АД по Договор за паричен заем № *******. В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер 1044.72 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 87.06 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „ФИРМА” АД.