Определение № 334 от 29.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Ловеч, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500188 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №673/23.02.2026 г. постановено по ч.гр.д.№298/26 г. Тетевенски районен съд е оставил без разглеждане и отхвърлил в цялост заявлението по образуваното ч.гр.д.№298/26 г. по описа на РС-Тетевен подадено от заявителя на „ Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София срещу Й. А. Й. ЕГН ********** от ****.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАДСофия срещу разпореждане №673/23.02.2026 г. постановено по ч.гр.д.№298/26 г. ТРС, в който излага твърдения, че актът е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител съдът е длъжен, за да се прецени дали искането се основава на неравноправна клауза и затова се изисква неговото прилагане, а във всички останали случаи преценката за противоречие със закона и добрите нрави се прави на база отразеното в заявлението и съдът не следва да изисква от заявителя да представя договора за цесия и доказателства за уведомяване на длъжника. Цитира практика на ОС-Стара Загора.

Подробно развива съображения какви доказателства следва да се изискват от съда при разглеждане на заявлението и счита, че представянето на договора и останалите документи, свързани със вземането били достатъчна индиция, че те са били предоставени във връзка с договора за цесия. В този смисъл счита, че не е е необходимо да представя договора за цесия и по него съдът не дължи произнасяне дали има неравноправни клаузи или не. Счита, че законодателят изчерпателно е изброил какви документи следва да се представят от заявителя в чл.410 ал.3 т ГПК и там не фигурира договор за цесия. СЧта, че уведомяването по чл.99 ал.3 от ЗЗД не е елемент от ФС на договора за цесия и не е условие за неговата действителност и изследването дали длъжникът е уведомен за цесията не е предмет на заповедното производство, като цитира практика на окръжни съдилища в тази насока.

1

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и след служебна справка в електронното ч.гр.д.№298/2026 г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:

Разпореждането е постановено на 23.02.2026 г. и жалбата е подадена на 23.02.2026 г., т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От електронната папка по ч.гр.д.№298/26 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК **********, по реда на чл.410 от ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Й. А. Й. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата от 266,65 евро за периода от 19.10.2024 г. до 3.01.2025 г., договорна лихва 16,28 евро за периода от 18.10.24 г. до 3.01.2025 г. и мораторна лихва 44,59 евро за периода от 19.10.24 г. до 11.02.26 г. по договор за потребителски кредит №524****/10.10.24 г. платена на „Изи Асет Мениджмънт“АД ведно със законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №524****/10.10.24 г. сключен между ”Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател и длъжника като заемател, по силата на който са предоставени 500 лв. кредит на длъжника, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва на обща стойност в размер на 531,35 лв. на 12 едноседмични погасителни вноски, всяка от която в размер на 44,32 лв. Твърди се в заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за цесия от 1.02.2024 г. на датата 3.06.2025 г. от ”Файненшъл България“ЕООД, включен в приложение №1 към рамков договор за покупкопродажба на вземания изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това с увед.писмо от 6.06.2025 г. изпратено с известие за доставяне. Твърди, че между ”Файненшъл България“ЕООД и Й. А. Й. е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, като поради неизпълнение на задължението си по договора за кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник и след като заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, за заявителя възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Претендира се заплащане горепосочената сума, както и съдебно деловодни разноски в размер на 10,86 евро. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 25,56 евро.

С разпореждане №530/11.02.2026 г. постановено по ч.гр.д.№298/26 г. ТРС е оставил без движение заявлението до внасяне на ДТ и уточняване какъв е размера на договора за потребителски кредит от 10.10.24 г., какви суми са заплащани и за какво-главница, лихви неустойки и др.суми, както и да посочи дали уведомителното писмо за цесията е получено от длъжника, по какъв начин и кога. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 11.02.26 г.

2

На 12.02.2026 г. с изрична молба заявителят само е уведомил съда, че е внесъл дължимата ДТ в размер на 10,86 евро.

С разпореждане №673/23.02.2026 г. постановено по ч.гр.д.№298/26 г. Тетевенски районен съд е оставил без разглеждане и отхвърлил в цялост заявлението по образуваното ч.гр.д.№298/26 г. по описа на РС-Тетевен подадено от заявителя на „ Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София срещу Й. А. Й. ЕГН ********** от ****.

Мотивите за отхвърляне на заявлението са, че заявителят не е отстранил в срок нередовностите на заявлението, като не е посочил кога цесията е била връчена на длъжника.

Като съобрази гореизложеното, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.

След като ТРС е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да ги отстрани в тридневен срок, последният не е сторил това, въпреки подадената молба, с която обаче само е внесена дължмата ДТ, без да се отстраняват останалите нередовности на заявлението.

Ловешки окръжен съд приема, че са налице условията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК и правилно ТРС е отхвърлил заявлението, след като в срок не са отстранени всички нередовности.

Настоящата инстанция констатира, че към заявлението си цесионерът не е приложил сключен договор за цесия и приложение №1 от дата 3.06.2025 г., с което да установи материалноправната си легитимация. ТРС е оставил без движение заявлението за посочване на коя дата е получил длъжника уведомителното писмо за станалата продажба на вземането, изпратено на 6.06.2025 г, но заявителят не е отстранил нередовностите.

Заявителят не е посочил в заявлението на коя дата е получено от длъжника писмото с обратна разписка, с което се твърди, че е той се уведомява за цесията, нито е приложено към заявлението, което също е предпоставка за нередовност на заявлението.

Цитираната в частната жалба практика на окръжните съдилища не е задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на съда, по гореизложените съображения.

Настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна и на друго основание и по други съображения:

В заявлението липсва конкретика на коя дата гарантът е заплатил дължимата сума по договора на кредитора, с оглед преценка на съда дали е спазен срока по чл.147 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението, за който съдът служебно е длъжен да следи с оглед съобразяване на обстоятелството, че се отнася за претенция, която касае плащане от гарант /поръчител/./арг. от т.4б от ТР №4/14 г. постановено по т.д.№4/13 г. на ОСГТК/. ТРС не е оставил без движение заявлението за отстраняване на тези нередовности на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, но съдебният състав счита, че с оглед изложените по-горе съображения и предвид е безпредметно отстраняване на тази нередовност, след като дори 3 констатираните нередовности не са отстранени.

При положение, че заявлението е отхвърлено поради неотстраняване в срок на нередовностите, то настоящият съдебен състав счита, че не следва да се развиват съображения по същество.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице пречките по чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно претендираните вземания и заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.

С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Тетевенски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, макар и при непрецизно формулиран диспозитив „оставя без разглеждане и отхвърля“ едновременно. В заповедното производство правомощията на заповедния съд са да издава заповед за изпълнение или да отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение./арг. чл.411 ал.2 и чл.413 ал.2 от ГПК/. При неотстранени нередовности заявлението следва да се отхвърли, а не да се оставя без разглеждане./чл.411 ал.2 от ГПК/.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №673/23.02.2026 г. постановено по ч.гр.д.№298/26 г. от Тетевенски районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4