Определение № 1686 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1686 гр. Варна, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Ивелина Владова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500582 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 88431/21.12.2022г от

МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД ЕИК 000090019, представлявана от д-р Красимир Петров Петров - Изп.директор, съд.адрес: гр.Варна бул.“Цар Освободител“ № 100 - адв.д-р О. Н. Томова-Куцарова от ВАК, срещу решението на ВРС-16с-в № 3631/23.11.2022г. по гр.д.№ 5906/ 2021г, с което е осъдена МБАЛ, ТЕЛК първи състав, да заплати на Цвета А. М. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Св.Климент"№ 23А вх.1 ет.1 ап.1, чрез адв.Св.А. от ВАК, сумата от 3886,82лв, представляваща обезщетение за причинени вреди вследствие погрешно издадено ЕР № 1435/15.06.2020г, с което ищцата неправомерно е била лишена от чужда помощ и е била принудена да заплаща за личен асистент и чужда помощ за 7 месеца по 555,26лв месечно за периода от 1.06.2020г до 31.12.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.04.2021г, до окончателното изплащане, на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД; сумата от 285,47лв, от която 155,47лв - за държ.такса и 130лв - депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК; сумата от 34лв за покриване на разходи за воденото дело, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита постановеното решение за неправилно поради фактическа неизясненост, необоснованост и наличие на процесуални нарушения, като излага сл.доводи:

1. Без да били налице обективни данни, ВРС приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдение на ищцата за наличие на 1

НЕПРАВОМЕРНО действие на експертите на ТЕЛК към МБАЛ „Св.АннаВарна"АД.

Неправомерно действие е волево поведение, което не съответства на правните норми.

В случая, както е изложено и в ПО на ИМ, въз основа наличната медицинска документация и съгл.чл.68 ал.1 и ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, ТЕЛК се е произнесла по необходимостта от чужда помощ и не е определила такава, тъй като е приела, че лицето било в състояние да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.

Определените 100% по основното заболяване и неговия симтомокомплекс към момента на освидетелстване /МБАЛ“Св.Анна“, Отделение „Диализно лечение“, Етапна епикриза от 24.04.2020г – авто- и алопсихично ориентирана. В задоволително общо състояние. Заема активно положение в леглото. RR 120-130/70. Крайници без отоци. Походкасамостоятелна. НЬ 84; Уреа 13.75; Креатинин 624.05. Сравнително добре рехабилитирана, със стабилна хемодинамика както в дома, така и по време на ХД/, самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.

Определените 40% за състояние след ИМИ в ЛСМА с десностранна централна латентна хемипареза /Консулт невролог-Амб.лист 002346/ 7.11.2019-ЧМН б.о., пол.проба за лат.пареза д.ръка. Спастично повишен мускулен тонус. Походка самостоятелна. Консулт невролог-Амб.лист 002458/21.11.2019-ЧМН б.о.; пол.проба за лат.пареза д.ръка. Спастично повишен мускулен тонус. Походка самостоятелна/, самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.

Определените 10% за намалена зрителна острота самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.

ЕР на ТЕЛК не можело да се приеме за незаконосъобразно, нито за „погрешно", тъй като е спазена нормативната уредба и в частност, разпоредбите на Наредба за медицинската експертиза. ЕР е взето в рамките, предвидени от законодателя по отношение на това да се определи или не чужда помощ съобразно състоянието на лицето, без да има императивни условия в НМЕ, нито конкретна методика за прилагане на отправните точки, подобно на тази, според която се определя процентът на инвалидизация.

2

Термин „по съвокупносг' (НЕЛК ЕР 2801/14.10.2020) не съществува в нормативната уредба.

Използваното мотивиране ''Нарушено качество на живот“, посочено в ЕР на НЕЛК № 2801/14.10.2020г не съществувало в нормативната уредба и поради това е неприемливо.

Текстът на чл.68 ал.2 от НМЕ гласял : „Чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности".

Видно от текста на ЕР на ТЕЛК, освидетелстващият състав е оценил работоспособността на ищцата по документи, като изложените в тях данни не са водели до предположение за липса на възможност лицето да се обслужва самостоятелно. От това следва, че един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД категорично липсва - няма нарушена правна норма, респ. не е налице противоправно поведение.

2. Грубо нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че РС, въпреки възраженията на страната за преклудиране правото за представяне на доказателства, приел като доказателствата документи, доказващи, че, освен основното възнаграждение по гражд.договор, на Румяна А. били заплащани и необходимите суми за осигуровки. Тези документи, както и всички представени- гражд.договор, приемно-предавателни протоколи и разписки за получени суми, били изготвени за нуждите на настоящото производство и не би следвало да се считат за годни доказателства.

Твърдението, че ищцата получила процесните суми в заем от своята дъщеря, за да ги даде на своята майка като заплащане на услуга за полаганите грижи, звучи, слабо казано, безумно и счита, че с това явно се подценявал интелектът както на насрещните страни, така и на съда.

3. 3а неправомерни счита и действията на съда, даващи предимство на една от страните в процеса, като в първото по делото с.з. ищцовата страна, след като ясно заявила, че нямало да сочи повече доказателства и да прави доказателствени искания, била „подканена" от РС да иска призоваване на свидетели, с чиито показания да бъде доказано реалното изпълнение на гражданския договор.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде 3 отменено решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Въззивна жалба вх.№ 88906/22.12.2022 е подадена от ТЛП - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"АД ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление: гр.София 1172, р-н„Изгрев" бул.„Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Живко Колев и Бисер Иванов в качеството им на изп. директори, по горепосоченото дело, („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД", чрез юриск.М.Димитрова, съд.адрес: гр.София 1172, р-н „Изгрев" бул.„Г.М.

Димитров" № 1, против същото решение на ВРС-16с-в № 3631/23.11.2022г по гр.д.№ 5906/2021г, с което МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД е осъдена да заплати на ищцата Ц. А. М. горепосочените суми

Счита така постановеното решение изцяло за незаконосъобразно, необосновано и неправилно - постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалноправните норми и при явна необоснованост и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за отхвърляне на предявените искове.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете същото за правилно, моли за неговото изменение отчасти, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение, ведно с произтичащите от това последици за разноски и лихви, отчитайки направените от дружеството възражения.

Излагат се подробни доводи:

1. РС е приел, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска по чл.49 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД, без в действителност да е изследвал кои елементи от ФС били доказани при условията на пълно и главно доказване от ищцата и кои не.

Съдът трябвало конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно правно релевантните факти, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като ги обсъди по правилата на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК.

При предявен иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД съдът следва да установи онези 4 факти, които имат значение за деянието, за извършването му от ответника, неговата противоправност или изключването й; за увреждащия резултат, пряката причинно-следствена връзка между резултат и деликтно поведение; за опровергаване на презумпцията за вина; за освобождаването от отговорност /в т.см. Решение № 207/ 17.03.2021г на ВКС по гр.д.№ 165/2020г на IV ГО; Решение № 60289/4.07.2022г на ВКС по гр.д.№ 131/2021г на III ГО;

Решение № 182/ 26.01.2021г на ВКС по гр.д.№ 573/2020 на III ГО/. Съдът има задължението ясно и точно да посочи какви фактически изводи прави във връзка с горното, на базата на кои доказателства, какви са правните му съображения, като ги обоснове по правилата на логиката, опита и научното знание.

ВРС не бил обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства. достоверността на свидетелските показания, както и тяхната евентуална заинтересованост с оглед на логическите правила и житейската логика /В този см. решение по гр.д.№ 748/2011г на II ГО; решение по гр.д.№ 891/2010г на I ГО и решение по гр.д.№ 761/2010г на IV ГО на ВКС/.

2. Счита, че в хода на първоинстанционното производство останал недоказан фактическият състав на чл.49 ЗЗД от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

3. Предявеният от Цв.М. иск е квалифициран от съда като такъв по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, т.е. отговорност за непозволено увреждане при възлагане на работа.

Съгласно Определение № 7022/2.11.2021г съдът правилно е разпределил в доказателствена тежест на ищцата да докаже противоправно поведение на служители на МБАЛ“Св.Анна", изразяващо се в конкретни действия и/или бездействия, действително претърпени вреди, които са настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа на служители на ответника, както и нейния вид, причинно - следствената връзка между вредата и неправомерното действие на служител на МБАЛ“Св.Анна" и съответно размер и характер на понесените вреди.

4. Тъй като ищцата основава своите искания на твърденията за претърпени вреди в резултат виновно, противоправно действие или бездействие на ответника или негови служители, тя трябвало да установи, че 5 ответникът или неговите служители са осъществили противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението им и вредите.

Такова доказване за противоправно поведение на служител на ответника не било проведено.

5. Не ставало ясно кое било твърдяното противоправно действие или бездействие на ответника и неговите служители.

В исковата си молба ищцата е акцентирала на причинените й вреди и подробно ги е описала.

Липсва, обаче, конкретност на фактите относно деликтното поведение на съответното лице - служител на МБАЛ“Св.Анна", което да е станало причина за ангажиране безвиновната отговорност на лечебното заведение по чл.49 ЗЗД.

Направени били твърдения за „погрешност" на решението на ТЕЛК от 15.06.2020г.

Освен това, ищцата не е ангажирала доказателства, сочещи на противоправно действие и/или бездействие на конкретен служител от ТЕЛК, което да доведе до ангажиране на отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД.

Не се доказаха необходимите обстоятелства, които да очертаят конкретното поведение на конкретно лице - пряк причинител на вредата каква работа му е била възложена, в кръга на служебните си задължения ли е действало, дали са налице негови действия или бездействия, в какво точно се изразява виновното му поведение като пряк причинител на вредата.

Не се доказа противоправността в поведението на изпълнителя на възложената работа - дали не е изпълнил или е нарушил свои конкретни задължения, произтичащи от закона, дали е налице недобросъвестност при изпълнение на служебните му задължения, дали е налице хипотезата на бездействие.

Единствено беше представено решение на НЕЛК от 14.10.2020г„ от чийто текст не е видно да е налице противоправност на поведението на който и да е от членовете на ТЕЛК. Спазени са всички изисквания на Наредбата за медицинската експертиза.

6

Всички тези обстоятелства, част от фактическия състав и ангажирането на безвиновната отговорност на работодателя по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД не са обсъдени в обжалваното решение.

Тъй като от ищцата не беше доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправност в поведението на служители на ТЕЛК от МБАЛ“Св.Анна" счита, че не е доказан пълният фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.49 ЗЗД и не може да бъде ангажирана отговорността на лечебното заведение.