Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 29.05.2024, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 138/2024
Вид
Решение № 158
Подписан
29.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Момчилград, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100138 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.

422 от ГПК вр.чл.79 вр.чл.86 и чл.92 от ЗЗД .

Ищецът „А 1 България“ ЕАД /преди „Мобилтел” ЕАД/ твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение против ответника А. Б. Ф. по реда на чл.410 от ГПК. Срещу заповедта е било подадено възражение и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта, а именно за сумата от 192,04 лева за потребени услуги, обективно кумулативно съединени с иск за неустойка.

В исковата молба се посочва, че Между „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ с ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: София, ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., и отв.А. Б. Ф., с ЕГН- **********, е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 502072942 от 02.03.2018г. със системен партиден номер М5941743. Към горепосочения договор са били сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: 1/ На 02.03.2018г. е 1 подписано Приложение 1 за услуга домашен телефон с номер ***/359888332523 с план Мтел Безкрай Фикс М, за срок от 24 месеца.;

2 / На 05.03.2020г. е подписано Приложение 1 за пакет услуги интернет 101001054871 и телевизия 201001054870 с план А1 Разширен 75 - Служители /А1 Нет 75 Mbps + А1 ТВ Разширен + екстра MAX SD/, за срок от 24 месеца.

Ищцовото дружество заявява, че за периода от 16.02.2021г. до 15.08.2021г. /период на фактуриране/ е било извършено изпълнение от тяхна страна на задълженията. В същото време Ответникът не е заплатил съответно възникнА.те си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги, за посочения период, както и за предходни такива.

Посочва се, че в тази връзка на 22.08.2021г., договор № 502072942 със системен партиден номер М5941743 е б и л прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка.

Ищцовото дружество твърди, че за периода 22.03.2021г. до 06.10.2021г. ответникът и м дължи в размер 74,94 лева, от които 30,00 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съоабщителни услуги, 44,94 лева- общ размер на неустойки.

Посочва се, че след завеждане на заповедното производство, на 12.02.2024г., длъжникът е върнал три устройства, предоставени за ползване, за които съответно са били издадени кредитни известия на обща стойност 290,00 лева, и същите са били отразени по отношение на начислената неустойка.

В исковата молба се посочва, че н а 14.02.2024г., длъжникът е заплатил сума в размер на 112,00 лева, разпределена както следва: 110 лева- по отношение на неплатените суми за електронни съобщителни услуги и 2 левапо отношение на начислената неустойка.

Именно и поради това претендираната от дружеството- ищец сума в настоящата искова молба се различавала от издадената заповед за изпълнение. Върху сумата в размер на 476,94 лева, представляваща главница по издадената заповед за изпълнение е била начислена мораторна лихва в размер на 117,10 лева.

Ето и защо и на основание чл.415 от ГПК дружеството предявява 2 настоящият иск за установяване съществуването на парично вземане в размер н а 74,94 лева по договор № 502072942 със системен партиден номер М5941743, от които 30 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 44,94 лева- общ размер н а неустойките, и 117,10 лева- общ размер мораторна лихва.

Предвид гореизложеното иска постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седА.ще и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул.“Кукуш № 1, че ответникът А. Б. Ф., ЕГН - ********** му дължи сумата в размер на 74,94 лева за периода 22.03.2021г. до 06.10.2021г., по договор № 502072942 със системен партиден номер М5941743, от които 30,00 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 44,94 лева- общ размер на неустойките, и 117,10 лева- общ размер на мораторна лихва, както и законната лихва върху сборната сума 476,94 лева от датата на образуване на ч.гр.д. № 88/2024г. на РС- Момчилград, до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 88/2024г. на РС-Момчилград. Претендират и деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

За съдебно заседание ищцовото дружество не се изпраща представител, като от ю.к. на дружеството е постъпило писмено становище, с което се поддържа исковата претенция в цялост, и се постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК / при нА.чие на предпоставките за това/.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника- същият е бил уведомен за постъпилата искова молба чрез друго лице- майка М. Ф.. За съдебно заседание същият не се явява и не се представлява, като се установи, че е призован чрез друго лице- бащата Б. Ф..

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 488/2024г. по описа на Районен съд- Момчилград, е издадена Заповед за изпълнение № 30 о т 07.02.2024г. по чл. 410 от ГПК, с която ответникът по настоящото 3 проиводство е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 476,94 лева, представляваща главница, произтичаща от неизплатено задължение по договор за електронни съобщителни услуги за период от 22.03.2021г. до 06.10.2021г., и сума от 117,10 лева- мораторни лихви за периода от 12.04.2021г. до 05.02.2024г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда, както и направените разноски по делото- държавна такса в размер на 25 лева, и 150 лева- за юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като от същият е постъпило възражение в срока по 414 от ГПК /придружено със разписка от 12.02.2024г.- за заплатена сума в размер на 190 лева, Приемателно-предавателен протокол от 12.02.2024г. за върнати от от длъжника на дружеството 3 бр. устройства/.

Поради постъпилото възражение по чл.414 от ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на 415 ал.1 т.1 от ГПК, поради което е нА.це правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.

Към заявлението за издаването на заповедта за изпълнение /т.е. в заповедното производство/, и в настоящото производство са приложени следните писмени доказателства; 1/ анекси към договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 502072942 от 02.03.2018г. със системен партиден номер М5941743. Към горепосочения договор и сключените към договора съответни Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: 1/ На 02.03.2018г. е подписано Приложение 1 за услуга домашен телефон с номер ***/359888332523 с план Мтел Безкрай Фикс М, за срок от 24 месеца.; 2/ На 05.03.2020г. е подписано Приложение 1 за пакет услуги интернет 101001054871 и телевизия 201001054870 с план А1 Разширен 75 - Служители /А1 Нет 75 Mbps + А1 ТВ Разширен + екстра MAX SD/, за срок от 24 месеца. ; Пролежние № - с ценоразпис за услугите 3/ Общи условия на дружеството; 4/ фактури- 2 бр. и сметки- 3 бр., с посочените дати на издаване и с посочени дължими по тях парични суми за предоставени услуги и устройства; приложения към тях, пълномощни и др.

С представените фактури, както и представените копия на договора за предоставяне на ел.съобщителни услуги, анексите към този договор и приложенията към същият, се установява, общо дължимата сума по тези 4 фактури възлиза на исковата сума- 192,04 лева. Представените фактури, договори и допълнителни споразумения към тях, не са оспорени от страните, както и са приети от съда, и с тях се установява основателността на исковата претенция, и респ.дължимостта на претендираната парична сума по основание и размер.

От представените договор за мобилни услуги и допълнителни споразумния, и приложения към тях, подписани от страните, се установяват възникнА.те облигационни правоотношения между страните по доставка на ел.съобщителни услуги. В тях е посочен избраният от потребителя абонаментен план и дължимата месечна абонаментна такса. При неплащане на дължими задължения, съгласно чл.54.12. от Общите условия на ищцовото дружество, договорът се прекратява, като се начислява съответна неустойкас посочени размери. Самият договор за преодоставяне на ел.съобщителни услуги, задължава потребителя ежемеместно да заплаща същите, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Дължи се заплащане и предоставени устройства- аксеосоари. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на сключения договор и споразумение за мобилни услуги, след като ответника е получил достъп до мрежата на оператора, респ. дължат се и уговорените неустойки при прекратен договор.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответника дължи претендираните суми за главници и неустойки по договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 502072942 от 02.03.2018г. със системен партиден номер М5941743. Към горепосочения договор са били сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: 1/ На 02.03.2018г. е подписано Приложение 1 за услуга домашен телефон с номер ***/359888332523 с план Мтел Безкрай Фикс М, за срок от 24 месеца.; 2/ На 05.03.2020г. е подписано Приложение 1 за пакет услуги интернет 101001054871 и телевизия 201001054870 с план А1 Разширен 75 - Служители /А1 Нет 75 Mbps + А1 ТВ Разширен + екстра MAX SD/, за срок от 24 месеца.

В тази насока са и описаните в исковата молба и в представените писмени доказателства, както и описаните в допълнителните споразумения към тях от цитираните дати- посочени по-горе.

Неплащането на месечните абонаментни такси е нарушение на 5 договорните задължения и основание за възникване на вземането за неустойка. В допълнително споразумение е уговорено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава сбора на три абонаментни такси. В случая по договорите за ел.съолбщителни услуги и приложенията и анексите /описаните по-горе/ абонаментната такса е в посочените размери в тях, като претендираната неустойка не надвишава размера на три такси по всеки договор /анекс, приложение/.

Размерът на претендираните задължения съдът приема да е установен със предявената исковата молба и приложените по делото доказателства /в приобщеното ч.гр.д.- описано по-горе/, с които се удостоверява задължения на абоната съгласно договорите за ел.съобщителни услуги, при липса на спор, че договорите са сключени с посочените по тях параметри - срок, дължима абонаментна такса и др., начислени с съответни фактури /които са приложени по делото, и тяхната истинност не се оспорва- цитирани като крайна фактура с посочена в тях дължима неустойка/, за които ищецът като оператор на далекосъобщителни услуги определя цена съгласно договорите и общите условия, при което неизпълнението на договорите поражда правото на оператора да претендира и неустойки за неизпълнение на договорите.

Уговорените от страните парични неустойки в различни хипотези на неизпълнение на договорите обезпечават от една страна изпълнението на задълженията на потребителя, а от друга обезщетяват оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите да се доказват, при което следва да се признае за съществуващо в отношенията между страните и вземането за неустойка в претендираният размер. Установява се, че договор ът, ведно със анеките към него и приложенията за различните услуги, са сключени за съответен срок, като поради неизпълнение, същият е бил прекратен но падежът за изпълнение на задълженията е настъпил и те са изискуеми, поради което се дължат претендираните суми.