Решение № 22919 от 17.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22919 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110140702 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и е образувано по подадена от ответника Д. Л., чрез процесуалния й представител адв. И. М., молба за допълване на постановеното по делото решение 19009/22.10.2024г. Сочи се в молбата, че с решението е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София, /адрес/, с площ от 80.14кв.м., ведно с прилежащите 41.3% идеални части от общите части на сградата при съседи на същия етаж няма, под обекта ***, но в описанието липсват прилежащите мазе и таван.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищецът П. Л. е депозирала молба, с която сочи, че искането за допълване е основателно.

Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

В процесуалноправната разпоредба на чл. 250, ал. 1 ГПК е законоустановено, че страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молбата за това може да се подадена в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Молбата за допълване е подадена в срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, в частност по един от съединените искове (Решение № 1065/08.04.82 г., по гр. д.

№ 615/82 г., на I г.о.; Решение № 247/09.09.94 г., по гр. д. № 139/94 г., на 5-чл. с-в;

Решение № 37/22.02.99 г., по гр. д. № 462/98 г., на 5-чл. с-в; Решение № 109/26.10.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., на II т.о.; Решение № 39/30.06.2011г., по гр. д. № 486/2009 г., на I г.о.) или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 110/08.09.55 г., по гр. д. № 93/55 г., на ОСГК на ВС; Решение № 1944/14.08.65 г., по гр. д. № 1195/65 г., на I г.о.;

1

Решение № 48/13.11.97 г.,по н.д. № 56/97 г.; Решение № 95/11.04.2011 г., по гр. д. № 1625/2009 г., на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г., по ч. гр. д. № 474/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК). Така изложеното обуславя извода, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт (Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; Опр. № 219/23.03.2011 г., по ч. т. д. № 886/2010 г., на I т.о.).

В ТР №34 от 15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС е прието, че когато таванът в сграда - етажна собственост представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция, той е обща част. Ако няма нужната височина, площ, обем и достъп по нормална стълба, и от него не могат да се обособят отделни помещения, той е обща част по естеството си и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка или делба.

Вещото лице по изготвената повторна СТЕ /заключение л. 410/, в отговор на задача втора / л. 438/, е посочило изрично, че процесното подпокривното пространство не притежава необходимите характеристики за обособяването му като самостоятелен обект в сграда, респективно подпокривното пространство има характер на обща част на сградата.

На следващо място в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива те съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС следват главната вещ и по изключение могат да бъдат придобивани отделно от жилищните обекти в сграда в режим на етажна собственост чрез правни сделки или по давност единствено от лица, които притежават жилищни обекти в сградата /решение №207/16.06.2011г. по гр.д.

№867/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/.

От материалите по делото се установява, че няма обособени отделни избени помещения. Този извод намира опора в приложените по делото писмени доказателства. В приложеното на л. 20 копие на решение от 1975 г. процесният апартамент е индивидуализира, ведно с 41.3/100 идеални части от общите части на сградата. По идентичен начин имотът е индивидуализиран и в приложеното на л. 21 по делото копие на решение от 1975г.

От приложеното на л. 23 копие на решение от 1968г. , с което е извършена делба, в дял на наследодателя на страните по настоящото дело е поставен процесният апартамент, като същият е поставен в дял, ведно с прилежащите му се 41.3/100 идеални части от общите части на сградата.

Изводът, че няма обособени отделни избени помещения намира опора и в заключението на вещото лице по повторната СТЕ /л. 438/, доколкото в отговор на задача 6 експертът е посочил, че няма обособени отделни избени помещения /стр. 417 по делото, стр. 8 от заключението/.

По изложената аргументация следва извода, че избеното помещение обслужва двата жилищни етажа в процесната сграда.

С оглед изложеното следва извода, че с процесното решение е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно с прилежащите 41.3% идеални части от общите части на сградата, в които 41.3% идеални части от общите части на сградата са включени и таван и избеното помещение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 250 ГПК, съдът РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Д. Л. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. И. М., Молба вх. № 366882/14.11.2024г., с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение № 19009/22.10.2024г., като неоснователна.

Решението, по аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3